Детективска агенция „Private“. Берлин

Баумгартен го разглежда известно време и се произнесе:

— Чешки „Семтекс“, подобен на C-4. От съветско време. Сигурно е на двайсет и пет-трийсет години.

— Кой го е оставил там и кога? — попита Мати. — Ако Буркхарт е прав, човекът, заложил бомбите, трябва да ни е наблюдавал или поне е знаел, че в кланицата има полиция. Но не е знаел, че излизаме. Искал е да убие всички ни, за да погребе това подземие.

Баумгартен размишляваше над тези думи и Дитрих се намеси:

— Съгласен съм. Освен това смятам, че фрау Енгел откри нещо като място, на което сериен убиец изхвърля жертвите си. Как иначе ще обясните трийсетте черепа там?

— Може би е наемен убиец — предположи Буркхарт. — Може би го наемат хора, които искат да се отърват от враговете си, а той изхвърля труповете тук.

Дитрих кимна.

— Струва ми се възможно.

Баумгартен не коментира никое от предположенията. Друг агент я повика и тя тръгна точно когато се появи инспектор Вайгел.

— Какво е сега положението, господин главен комисар?

— Задънена улица, поне що се отнася до това място. Наистина не можем да правим нищо друго, освен да чакаме екипите криминолози да открият някакви улики.

— Може да отнеме повече от седмица! — възнегодува Мати.

— Може — съгласи се главният комисар.

— Значи ще прекратите разследването?

— Нищо подобно. Но знам какво ще кажат началниците. Имаме цял списък с убийства, по които работим, а за този случай вече отговарят федералните. Сигурен съм, че докато не намерим още улики, ще работим по случаи, които е по-вероятно да разрешим в краткосрочен план.

Мати вдигна гневен невярващ поглед.

— Добре тогава, но можете да сте абсолютно сигурни в едно, хаупткомисар — „Прайвит Берлин“ ще работи по този случай всяка една секунда. Няма да се откажем, докато не пипнем копелето, убило Крис и другите хора, погребани под тези руини.

Глава 31

Нощен клуб „Кабаре“ беше празен и тъмен, само няколко работници се мотаеха вътре, а един мъж по трико упражняваше танцовия си номер на музика, която Джак Морган не успя да разпознае.

Интериорът на клуба беше прекалено пищен — сепарета с кадифена дамаска, кристални полилеи и гърмяща стереоуредба.

Морган хвърли един поглед и искаше да тръгне за Аренсфелде. Току-що беше научил от Буркхарт, че Мати е открила трупа на Крис, масовия гроб и че кланицата е срината до земята.

Но колегата му го беше уверил, че всички са добре и Морган не може да помогне с нищо съществено, след като разследването е поето от федералната полиция, затова Джак с неохота се съгласи да продължи да разнищва случая с Касиано.

Широкоплещест дебеловрат мъж се подпираше на бара. Изгледа подозрително двамата новодошли и ги попита какво искат. Брехт показа значката си, представи Морган и помоли да повикат Максим Павел.

Барманът руснак се развесели и на скован английски се обърна към Морган:

— Имате ли бюро и в Москва, господин Прайвит?

— Имаме.

Барманът се ухили с един липсващ зъб и кимна към Брехт:

— Добре сте се сетили да пуснете този кръвопиец в Берлин. В Русия нямаше да оцелее повече от десет минути. Щяха да го ковнат в сърцето с някой кол.

Без да трепне, Брехт оголи кучешките си зъби.

— Хапя такива като теб по врата.

Барманът му изръмжа:

— Разкарай се, докато не съм повикал полиция да те изхвърли на слънце.

— Не и преди да говорим с Павел — настоя Брехт.

— Няма го…

— Аз съм Павел — разнесе се глас зад гърба им.

Морган се обърна. В помещението току-що беше влязъл мъж и докато вървеше към тях, свали шлифера си и го пусна върху един стол. Павел беше здрав, красив мъж на трудно определима възраст. Кожата му беше толкова гладка, че според Морган нямаше как да не си е правил пластична операция.

— Какво искате? — попита настойчиво Павел.

— От „Прайвит“ сме — отвърна Морган.

— Вече започнахте да идвате тук редовно.

— Крис Шнайдер е идвал при вас миналата седмица, нали?

— Точно така. Защо питате?

Морган обясни:

— Малко след посещението си тук е бил убит, а трупът му изхвърлен в кланица, пълна с плъхове, която беше взривена преди два часа и за малко не уби други двама мои агенти.

Това изненада Павел и той се посви.

— Взривена? И Шнайдер е мъртъв?

— Аха — потвърди Брехт. — Къде бяхте тази сутрин?

— Шофирах извън града. Така се успокоявам.

— Някой може ли да го потвърди?

— Сигурен съм, че ако ме попита истински полицай, ще намеря някого.

— Шнайдер разпитва ли ви за Касиано? — поинтересува се Морган.

— Казах му, че съм виждал Касиано веднъж в „Денс“, друг мой клуб.

— Само тогава?

— Виждал съм го и по телевизията — отвърна Павел.

— А жена му Перфекта? С нея виждали ли сте се?

Собственикът на клуба се поколеба, после каза:

— Само веднъж, същата вечер.

— Значи са били заедно?

— Точно така. Много красива двойка. Но сега трябва да нагледам репетициите, имам и друга работа преди тазвечерното представление.

Брехт понечи да възрази, но Морган го спря.

— Благодарим за отделеното време, хер Павел.

Руснакът го изгледа изпитателно и се усмихна широко.

— Елате да гледате шоуто, господин Морган. За вас — безплатно.

Морган се усмихна хладно.

— Не си падам по травестити.