Детективска агенция „Private“. Берлин

— „Кабаре“ е нещо много повече — Павел изобщо не се смути. — Костюмите, гримът, талантът. Прекрасна форма на изкуство.

— Ще се обадя, ако размисля.

Когато излязоха навън, дъждът бе намалял до ръмеж.

— Някой ни лъже, Джак — промълви замислено Брехт.

Морган кимна.

— Знам.

Глава 32

Час по-късно Агнес Крюгер излъчваше почти царственост, седнала в приемната на пищната си градска къща на „Фазаненщрасе“, в елитния берлински квартал Вилмерсдорф, и слушаше доклада на Мати Енгел и Катарина Дорук за извънбрачните занимания на съпруга си.

— Три любовници? — гласът на милиардерската съпруга прозвуча като разстроена струна на пиано. — И две проститутки на ден, така ли?

— Да, госпожо — потвърди Катарина. — Съжалявам.

Последва дълго мълчание. Седнала сковано на кадифеното канапе, на Мати й се искаше да изпита съжаление към жената, но можеше да мисли само за това как ще каже на Никлас, че единственият мъж, който някога бе присъствал стабилно в живота му, е мъртъв.

С Буркхарт си бяха тръгнали от мястото на взрива, когато журналистите и федерални агенти запъплиха към района, и се върнаха в бюрото, където Катарина й каза да се прибира, но Мати отказа с мотива, че все още не може да се изправи пред Никлас.

Катарина реши да спази уговорката на Крис със съпругата на Крюгер. Мати не можеше да седи на едно място, затова си взе душ, преоблече се в съблекалните на „Прайвит Берлин“ и тръгна с нея.

Но сега просто искаше да се прибере, да прегърне Никлас и Сократ и да се разплаче.

— Тежко е — наруши мълчанието Агнес Крюгер и се прокашля. — Тежко е да научиш, че не задоволяваш съпруга си по никакъв начин, под никаква форма. Знаете ли имената на любовниците? Телефонни номера, адреси?

Катарина се позасегна.

— Знаем ги, но…

— И какво смяташ да ги правиш, майко? — прекъсна я подигравателен мъжки глас. — Да ги подкупиш? Пак да го прикриеш?

Милиардерската съпруга се сви като зашлевена.

Мати стреснато вдигна поглед към мършав младеж с гръндж дрехи и рошава брада. Надничаше в приемната от коридора.

Агнес Крюгер вирна брадичка сякаш напук.

— Синът ми Руди.

— Казвам се Руде, майко.

— Моментът не е подходящ.

— На мен ми изглежда подходящ — отвърна синът й, влезе бавно в помещението и седна. Кимна на Маги и Катарина. — Продължавайте. Искам да чуя точно какви ги е вършил старият ми пастрок.

Жената на милиардера още повече изопна гръб във фотьойла.

Мати и Катарина замълчаха.

Руди Крюгер изсумтя.

— Знаете ли какво, изобщо не ми трябват подробностите. Знам всичко за Херман. Като изключим парите му, бизнеса му, колекцията произведения на изкуството и колите, той има само още една страна. Пастрокът ми е козел, чиято движеща сила са шишът и топките му. А онези жени са просто дупки. Дори майка ми е дупка, която допълва фасадата на порядъчността.

Фасадата на Агнес Крюгер обаче се разпука и оттам избликна гняв.

— Достатъчно! — изкрещя към сина си. — Връщай се в онази дяволска дупка, която предпочиташ пред дома ми! Вън!

Мъжът се усмихна и се изправи.

— Знам какво ще сториш, майко. Ще измислиш начин да заметеш всичко под килима, и знаеш ли защо?

Агнес Крюгер не каза нищо, просто се взираше ядно в Руди.

— Заради парите — обърна се той към Мати и Катарина. — При майка ми и пастрока ми всичко се върти около пари.

Глава 33

Джак Морган и Даниел Брехт седяха на маса до витрината на едно кафене, диагонално от „Кабаре“, и обсъждаха защо Касиано твърди, че се е видял с Павел сам, а Павел казва, че са се срещнали и със съпругата му.

— Може би грешка на паметта — допусна Брехт. — Или пропуск в измислената им история.

Морган гледаше през прозореца. Внезапно хвърли салфетката си на масата и се изправи.

— Дотук бяхме с репетицията и другите задължения. Павел излиза.

Брехт метна няколко банкноти на масата и изскочи след него на улицата.

Пред „Кабаре“ собственикът на нощния клуб се качи в такси.

Морган вече махаше на друго такси. Скочиха вътре и казаха на шофьора да следва колегата си.

По пътя Морган започна да усеща ефектите от часовата разлика. Главата му клюмваше, а в мозъка му препускаха какви ли не мисли. Чудеше се дали Павел наистина има нещо общо със смъртта на Крис, чудеше се и как се отразява всичко това на Мати Енгел.

Буркхарт беше казал, че се държи като професионалистка.

Последната му мисъл, преди да задреме, беше — „но колко дълго може да изкара така?“.

След няколко минути Брехт го сръчка и той стреснато се събуди.

— Павел слиза пред „Отел дьо Ром“.

Въпреки преумората Морган позна хотела. По негово мнение беше най-луксозният в Берлин. Обикновено отсядаше точно там по време на посещенията си.

— Познаваш ли някого от охраната? — попита, докато слизаха от таксито малко по-надолу.

— Определено — отвърна Брехт. — Помогнах им миналата година. Американската кинозвезда. Видя ли онзи доклад?

Морган се разбуди напълно.

— Толкова съм уморен, че забравих какво се случи тук. Боже, сигурно е била ужасна каша за разчистване.

— Страхотна каша. Направо лудница.

Влязоха във фоайе с шеметно високи тавани и мраморни колони и се отправиха към рецепцията. Брехт поиска да повикат началника на охраната.