Детективска агенция „Private“. Берлин

Тя е екзотична. Черна коса. Тъмни, искрящи очи. Оттенък на червена мед в кожата.

Гола е, като изключим златната верижка около кръста й, и се извива в ориенталски танц с бавни движения за удоволствие на няколкото мъже, излегнали се във водата под нея.

Стоя и я гледам, докато очите ни се срещат. Усмихвам се и я повиквам с пръст. Тя отвръща на усмивката ми и не спира да танцува.

Продължаваме така и едно приятно, леко напрежение се разстила между нас, докато най-накрая тя слиза, пресича басейна и идва при мен. Кафявите й очи са ослепителни. За бедрата й съм готов да умра.

Казва, че името й е Бетина, и пита дали искам компания. Усмихвам се топло. Намества се в ръцете ми, сякаш по рождение мястото й е под мен. Както е и всъщност.

Казвам й, че имам малка изненада за нея в чантата си.

— От какъв тип е тази изненада? — пита Бетина.

— От типа, който изненадва, глупаво момиче — дразня я.

Минута по-късно в огледалната стая я карам да застане на четири крака, с разтворени бедра, за да мога да виждам всяка малка подробност от нейното тайнство.

Отключвам кутията и изваждам маската: черен ягуар със златни очи и рубинена уста, оголил златни зъби.

Бетина поглежда през рамото, притеснена от маската.

Вече усещам как го вдигам.

Поставям си маската и се приготвям да вляза в нея.

Бетина вече е явно обезпокоена и не мисля, че щях да съм по-възбуден, дори да бях планирал да я удуша или да забия отвертка в мозъка й.

— За какво е маската? — пита с треперлив глас.

— Това е древна реликва на маите, Бетина — казвам, докато се привеждам над нея и я пронизвам като пантера, разтърсен от изпъшкването й на изненада и страх. — Тя изобразява техния бог Ягуар — владетеля на нощта и господар на шибания подземен свят.

Глава 37

В осем и половина същата вечер Мати стоеше неуверено пред вратата на апартамента си. Усещаше мириса на прясно изпечени бисквити. Чуваше говорителя по радиото да съобщава новините и долови нещо за взрива в кланицата.

Опря глава о вратата. Беше повече от леко пияна.

Срещата за разработка на стратегия, свикана от Джак Морган в шест вечерта, с цел по-добър контрол на различните посоки, в които тръгва разследването, в крайна сметка премина в импровизирано бдение за Крис.

Наляха се напитки. Вдигнаха се тостове. Разказаха се истории. Проляха се сълзи. Дори се смяха няколко пъти на стари спомени.

Сега, докато стоеше пред вратата на апартамента си и ровеше за ключовете си, тя осъзна, че от Крис са й останали само спомените.

Той завинаги щеше да е само спомен.

Но Никлас беше жив. Никлас имаше бъдеще. Трябваше да го накара да разбере това.

Мати отвори вратата и видя леля си Сесилия да излиза от кухнята.

— Къде е той? — попита Мати, без да може да скрие тъгата.

— Току-що отиде в стаята си — лицето на леля Сесилия се изопна от безпокойство. — Крис?

Мати прехапа устна и поклати глава.

— Мъртъв е, лельо Се.

— Не! — извика жената и се втурна към нея. — Не! Какво се случи?

Мати се отпусна в прегръдката й, в очите й напираха сълзи.

— Ще ти обясня по-късно, след като кажа на Никлас. Но как бих могла да го направя, когато не мога и на себе си да го обясня?

Леля й я прегърна силно и сълзите й се отприщиха. Мати хлипаше в ръцете й.

— Животът понякога е толкова жесток, дете — галеше я по гърба Сесилия.

— Защо? — изплака Мати. — Защо?

— Не ми е дадено да отговоря на този въпрос, скъпа, най-добре да се обърнеш към Бог.

— Мамо?

Мати вдигна глава и видя, че Никлас я гледа от коридора. Вече беше с пижама и изглеждаше толкова уплашен, че тя едва не припадна от скръб. Но се овладя, остави леля си и тръгна към него.

— Съжалявам, Ники.

Брадичката на сина й потрепери и за миг майка му си помисли, че ще обвини нея и ще избяга. Но разплаканото момче се притисна до гърдите й и изхлипа:

— Но аз си мислех… молех се… леля Се каза, че…

Мати го вдигна на ръце и го занесе до люлеещия се стол в стаята с телевизора.

— Зная. Зная.

Детето се сви в ръцете на майка си. Сократ се появи отнякъде и скочи в скута му.

Глава 38

На следващата сутрин, след почти безсънна нощ, Мати устоя на вътрешния си подтик да отиде рано на работа. Остана с Никлас, приготви му закуската и вървя с него до гимназия „Джон Ленън“, където беше началното му училище.

Когато наближиха, Никлас спря, погледна я и попита:

— Добре ли си, мамо?

Тя тъкмо се канеше да го попита същото. Прегърна го.

— Докато си имам теб, малки господине, винаги ще съм добре.

— Аз също — каза Никлас.

Тя го целуна.

— Върви, иначе ще закъснееш. Леля Се ще дойде да те вземе.

— Знам пътя за къщи.

— Знам, че го знаеш. Но тя ще дойде така или иначе.

Мати изчака, докато синът й изчезне по стълбите вътре в училището. Телефонът й иззвъня. Беше Катарина Дорук.

— Чакай ме в „Тахелес“.

— Бях тръгнала към офиса.

— Разбрах, че Руди Крюгер живее и работи в „Тахелес“. Може да е подходящо време за разговор. Чувам, че винаги е по-добре да отидеш рано, когато си имаш работа с творци и анархисти.

Мати си беше поставила за цел да разбере миналото на Крис, но видя ползата от това да поговори със сина на милиардера.

— Кога?

— Ще бъда там след двайсет минути.