Детективска агенция „Private“. Берлин

— Разбрахме, не харесваш втория си баща — продължи Катарина. — Защо?

Руди Крюгер взе четка от палитрата и огледа един от шедьоврите си, преди да отговори.

— Защото Херман е същинско корпоративно капиталистическо прасе, подчертавам „прасе“.

— Пример? — настоя Катарина.

Той хвърли четката обратно върху палитрата.

— Например начинът, по който се отнася с майка ми. Преди двайсет години я накара да подпише предбрачен договор, който ограничава сумата, която ще получи при развод. Това я държи вързана за него. Тя никога няма да се откаже от парите, независимо какво прави той. А и искрено вярва, че дълбоко в себе си той я обича.

Руди изсумтя и поклати глава.

— Колко получава при развод? — попита Мати.

— Десет милиона евро.

— Не е толкова зле — отбеляза Катарина.

— Ако мъжът ти струва три и половина милиарда и е направил повече от тях, докато си била омъжена за него?

— Разбирам те, но какво може да направи тя? — каза Мати.

— Какво може да направи ли? — Руди Крюгер се изсмя язвително. — Може да покаже малко воля и характер и да го напусне.

— Това ли е съветът ти?

— Или това, или ще се научи да живее с три любовници и къща, пълна с проститутки.

— Какво знаеш за Оле Ларшон? — смени темата Катарина.

Главата на милиардерския син се прибра като на костенурка в черупката си.

— Кой?

— Шведски финансист — поясни Катарина. — Започнал е насилствено поглъщане на компанията на втория ти баща преди час.

Руди изстреля забързано:

— Никога не съм го чувал.

— Руде? — повика женски глас.

Тя беше миниатюрна, не повече от четирийсет килограма, с красиво лице и с прическа, която я караше да изглежда измършавяла. Около врата си беше заметнала бедуински шал.

— Това е Таня — представи я Руди. — Моята… ъъ… ученичка.

— Ясно — каза Катарина.

— Трябва да тръгваме за митинга, Руде — повика го Таня.

Руди разкопча ципа на работния си комбинезон, под който се показаха дънки и тъмен пуловер, и се обърна към двете следователки:

— Ако сте дошли да ме питате дали доведеният ми баща има нещо общо със смъртта на Шнайдер, наистина не знам. Но ако сте дошли да ме питате дали смятам, че е способен на това, отговорът ми е, че Херман Крюгер е способен на всичко.

Глава 41

Часът е точно девет, когато паркирам моето „Ауди“ А5 доста надолу по улицата от Германския федерален архив в Западен Берлин.

Отдайте го на немското в мен, отдайте го на възпитанието от ранна възраст, но много държа да пристигам точно навреме за откриванията.

Оглеждам се в огледалото. Гримът, сивата коса и дрехите ме състаряват. Сложих си баварска алпийска шапка, която ми е твърде голяма и ръбът пада точно над веждите ми. Излизам от колата с куфарче и бастун.

Докато напредвам към будката на охраната, се разтърсвам от време на време, сякаш съм получил удар и това е паралитично трептене.

На портала показвам професионално подправена карта от Хайделбергския университет и се представям за разсеяния Карл Грьонинг, заслужил професор по история, който е забравил да вземе шофьорската си книжка, след като е дошъл чак до Берлин с влака, за да проведе изследване върху селскостопанска политика от деветнайсети век.

Охраната ми дава синя значка на изследовател и ме пуска вътре.

Дворът на архива прилича на западащ колежански кампус, с огромни конски кестени, завземащи все повече пространство, и дълги празни поляни. Намирам сградата, която ми трябва, в другия край на комплекса.

Когато влизам в обществената читалня, подобно на останалите изследователи, надявам памучни ръкавици. След това отивам при бюрото на архивиста и изисквам всички документи, свързани с източногерманските сиропиталища във и около Берлин.

— Може да отнеме около час, докато подготвим документите — казва служителката.

— Няма проблем, скъпа — отговарям. — Запазил съм си място за късния влак до Хайделберг.

Глава 42

Когато Катарина и Мати пристигнаха в „Прайвит Берлин“, Джак Морган седеше на масичката за почивка с вид на ужасен махмурлук, стиснал чаша кафе.

— Нали не си спал тук, Джак? — попита Мати и също си наля чаша кафе.

— Не. Задържах стаята в „Отел дьо Ром“. Синът ти как понесе новината?

— Както можеше да се очаква, благодаря ти.

Морган кимна.

— Харесвах Крис. Беше добър човек, а когато умират добри хора, се сещаш за всички останали, които си загубил.

— Снощи сънувах майка си — каза Мати. — Беше с Крис.

— Баща ти живее в САЩ и е полицай, нали?

— В Чикаго — уточни тя.

— Ти кого си загубил, Джак? — попита Катарина.

Собственикът на „Прайвит“ се замисли.

— Другари по оръжие, скъпи приятели и една стара и скъпа любов.

— Как умря тя? — попита Мати.

— Джъстин е жива. Умря това, което беше между нас.

— Преди колко време приключи?

— Преди няколко години. Достатъчно, за да се предположи, че съм продължил напред.

— Още ли не си я преодолял?

— Връзката ми с Джъстин е като вълните на плажа, идват и си отиват, но винаги се връщат. Най-вече защото тя работи в „Прайвит Лос Анджелис“.

— Животът ти е сложен, Джак — отбеляза Катарина.

— Аха.

— И никакви други момичета? — попита Мати.

Той се засмя без особен ентусиазъм.

— Винаги търся любов. Просто не ме бива много да я пораждам.