Детективска агенция „Private“. Берлин

Но дотогава трябва да се погрижа за други хора — такива, които могат да ме разпознаят, хора, които могат да смъкнат маските ми.

Глава 47

Джуджето премяташе незапалена цигара между устните си, втренчено в Даниел Брехт и Джак Морган. Накрая изръмжа дрезгаво:

— Според вас е било нагласено?

Хайне Вагнер — Дребосъка беше нелегален букмейкър и информатор на Брехт от години. Този ден по обед Дребосъка, Брехт и Морган седяха на маса над река Шпрее в бирария „Георгенброй“ в централен Берлин.

— Питаме дали според теб е било нагласено — отвърна Брехт.

Букмейкърът сви рамене и извади цигарата.

— „Херта“ (Берлин) е във Втора Бундеслига. Не съм виждал кой знае каква игра от тяхна страна. Не може да се сравнява с футбола в Първа.

— Не сме и очаквали — поясни Морган, след като Брехт му преведе. — Но може би това ще помогне. Да знаете за големи печалби при някои от тези мачове?

— Не съм забелязал — поклати глава Дребосъка. — Но да знаете, че спортните залози в Германия се променят всеки ден.

— Обяснете — помоли Джак.

— Правителството гласува закон за хазарта преди няколко години, според който единствено държавата може да се занимава със спортни залагания — букмейкърът се закиска. — Така щели да ограничат пристрастяването към хазарта.

— Действа ли?

— Точно обратното. Бизнесът ми скочи с двайсет и пет процента тази година. Онлайн е дори още повече — трийсет процента.

— Онлайн брокери в други държави? — попита Брехт.

— Не е законно, но ги има — поясни Дребосъка и пак се разхили. — Управляващите са големи глупаци. Мислят си, че щом е закон, хората ще го спазват, особено пристрастените към хазарта.

Брехт се обърна към Морган.

— Интересно колко ли онлайн оператори има.

— Хиляди — отвърна Морган. — По целия свят. Дори може би десетки хиляди.

Брехт преведе и букмейкърът кимна.

— Кой според вас е нагласил нещата? Какво да му кажа? — попита Брехт на английски.

— Попитай го какво знае за Максим Павел — отговори Морган.

Името видимо впечатли Хайне Дребосъка.

— Сериозен играч. Прави се на печен собственик на нощен клуб, но подочувам, че всъщност е гадно, зло копеле. Хората казват, че би убил, без да му мигне окото. Убийството му доставяло удоволствие.

— От руската мафия ли е? — попита Морган.

— Чувал съм, че е бивш кадър на КГБ. Мислите, че той е забъркан в нагласените резултати?

— Не сме сигурни — отвърна Брехт.

— Има ли начин да разберем колко залози са направени за мачовете на „Херта“ (Берлин)?

Дребосъка се замисли.

— Не знам. Имате ли контакти във Вегас?

Морган се оживи:

— Всъщност имам.

Глава 48

В дванайсет и половина Агнес Крюгер вече закъсняваше за обяд със старата си приятелка Ингрид Дал в ресторант „Каре“. Жената на милиардера искаше да говори с човек, на когото има доверие, човек извън семейството, а Ингрид Дал, която бе и умна, и дискретна, беше идеалният събеседник.

Имаше шофьор на постоянно разположение, но днес почувства силна нужда да покаже независимост и реши да шофира сама. Взе асансьора до гаража и потърси своето „Порше Кайен“ измежду многото други коли, които съпругът й държеше тук.

Агнес натисна бутона, отварящ вратата на гаража, и се насочи направо към „Фазаненплац“, където нямаше жива душа заради леещия се порой.

Кара до пресечката на „Фазанен“ и „Шаперщрасе“. Преди да завие наляво по „Шапер“, фигура в черен дъждобран притича и почука настойчиво по стъклото.

Жената на милиардера се вгледа и ядосано свали прозореца.

— Какво искате? — сопна се тя. — Вече казах…

В следващия миг се взираше в празното дъно на пластмасова бутилка от „Кока Кола“, закрепена с тиксо за дулото на пистолет.

— Не, моля ви… — започна тя.

Изстрелът я улучи от упор малко над дясното око и пръсна мозъка й по стъклото и седалката до нея.

Кракът й отпусна спирачката.

Поршето прекоси улицата и се заби в паркиран фиат. Завиха аларми, а убиецът изчезна в проливния дъжд.

Глава 49

В амфитеатъра в „Прайвит Берлин“ доктор Габриел пусна копие на записа от охранителните камери във Федералния архив, уловили професор Грьонинг.

Мати затвори телефона си.

— Изненада, в Хайделберг няма професор Грьонинг. Дори няма и подобно име.

— Не съм и очаквал да има — отговори Габриел.

Катарина Дорук затвори своя телефон.

— Беше Брехт. Върнали са се в нощния клуб и там им казали, че Павел не се е появявал от вчера.

— Значи никой не знае къде са Херман Крюгер и Павел?

— Така излиза — отвърна Катарина.

На екрана се появи картина. Габриел уголеми образа. В читалнята професорът майсторски успяваше да крие очите си с шапката, но се видя как отмъква шест папки от архивите на „Вайзенхаус 44“.

— Много е умен, който и да е той. Пипа бързо и ловко като фокусник — отбеляза Габриел.

Мати кимна утвърдително.

— Дай близък план на куфарчето.

Доктор Габриел приближи.

— Прилича на стара крокодилска кожа.

Мати бе сигурна, че професор Грьонинг ще се вижда по-добре на кадрите от камерата на портала. Но и на влизане, и на излизане тялото му се тресеше толкова силно, че нямаше кадър, който да не е размазан.