Детективска агенция „Private“. Берлин

— Какво има, Максим?! — проплака Перфекта, вдигнала ръце да се предпази. — Какво съм ти направила?

— Направила? — изкрещя той. — Съпругът ти игра брилянтно този следобед, а аз изгубих милиони от залаганията. Милиони! — и Павел се хвърли към нея, стисна я за шията и започна да я души.

— Сега! — нареди Морган.

Агент Йохансон нахлу в стаята с изваден пистолет и извика:

— Немска федерална полиция!

Грабна руснака за яката, издърпа го и го завъртя, блъскайки го в стената.

— Арестуван си!

— За какво? — окопити се Павел.

— Като начало, за нападение — отговори Йохансон и щракна белезниците му. — Измама. Заговор. Опит за убийство. Ще има и други обвинения, сигурен съм.

— Като например четири обвинения в предумишлено убийство — каза Морган, докато Йохансон извеждаше Павел, а Брехт помагаше на Перфекта да стане от пода.

Павел ги погледна с презрение.

— Никого не съм убивал.

— Така ли? — иронизира Брехт. — Къде беше през последните няколко дни? На разходка до Франкфурт? Малко при Грета Амзел, а, хер Фалк?

— Фалк ли? — учуди се собственикът на нощния клуб. — Франкфурт? Не познавам никаква Грета.

— Тогава къде беше от момента, в който те видяхме за последно? — настоя Морган.

Павел се поколеба, сви рамене и заяви:

— Имам желязно алиби. Бях при любовника си, истинския си любовник. Казва се Алекс и живее във Виена.

— Алекс? — невярващо попита Перфекта. — Каза ми, че не си обратен.

Руснакът й се изсмя.

— А ти си по-тъпа, отколкото си мислех. Притежавам клуб за травестити, за бога!

Глава 110

Четирийсет минути по-късно слънцето залязваше, а Катарина Дорук вървеше по улица „Ораниенбургер“ към „Тахелес“. Мина под арката и влезе в голямото открито артпространство зад сградата. Мракът пулсираше в ритъма на хип-хоп и техно, а светлините придаваха атмосфера на снимачна площадка.

Прожекторите бяха насочени към откриването на изложбата на Руди Крюгер „Rude, Rot, Riot“, привлякла тълпа от анархисти, пънкари, хора от улицата, артисти, музиканти, поети и други отбрани берлинчани, които се наливаха здраво на външния бар.

Катарина Дорук забеляза звездата на вечерта, облечен изцяло в черно, преметнал ръка през раменете на „ученичката“ си Таня. Държеше бутилка бира и се здрависваше със свой почитател с електриково зелен гребен на главата и пиърсинг на носа, от който се спускаше верижка с черепчета.

Руди Крюгер видя Дорук и направи физиономия, когато го приближи след отдръпването на човека със зеления гребен.

— Защо си дошла? — процеди през зъби. — Няма да говоря нито с теб, нито с някого друг. Вие и Криминалната полиция пуснахте Херман и сега той ме отряза от организацията по погребението й.

— Аз работя за „Прайвит“, не решавам дали да пуснат пастрока ти, или не, нито мога да контролирам действията му — отвърна Дорук. — Дойдох да подкрепя изложбата ти, реших, че ще ти дойде добре малко помощ. Но виждам, че имаш повече от достатъчно подкрепа и че не съм желана тук, затова ще си вървя.

Таня се намръщи и го стисна по-здраво през кръста.

— Руди, дръж се възпитано. Тя просто се опитва да помогне.

Катарина отбеляза, че Таня е с черно кожено яке, което струва най-малко 1500 евро. Това й даде допълнителна увереност.

— Добре де, добре, понякога се държа като задник — призна Руди Крюгер. — Извинявам се.

— Извинението се приема — отвърна Дорук. — Доста навалица има днес.

— Едно нещо съм научил от Херман — ако искаш да си известен, най-добре вдигай много врява — сви рамене Руди. — Искаш ли бира?

— Може би после. Знаеш ли, че пастрокът ти твърди, че майка ти всъщност е щяла да се разведе с него?

— Лъже — веднага отвърна Руди, след което се поколеба. — Не знам защо, но лъже. И в това е иронията, защото тя предпочете да остане при него, продаде се за пари.

Катарина Дорук поклати глава.

— Според него майка ти е била сложила точката. Въпреки че той решил да даде цялото си богатство за филантропия, тя решила да го напусне и да запази достойнството си. В това е иронията. Ако го беше направила, единственият прецакан щеше да си ти, Руди.

Глава 111

Руди Крюгер присви устни.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Говоря за предбрачното споразумение на майка ти — отвърна Дорук. — Когато си тръгваше от полицията след разпита, попитах Херман дали ти си споменат в споразумението. Знаеш ли какво ми каза?

Завареният син на милиардера сви рамене.

— Каза, че договорката била следната: ако майка ти остане омъжена за Херман до смъртта му, ще наследи цялото му състояние, което означава, че накрая ти ще наследиш богатството.

— Не ми пука за парите — каза той с равен тон. — И какво от това?

— Пишело също, че ако майка ти се разведе с Херман, ще получи само десет милиона.

— Това аз ти го казах.

— Така е — съгласи се Катарина. — Но най-интересно е третото условие, според което, ако Агнес умре първа, то съпругът й ще даде на теб, Руди, една пълна десета част от състоянието си, което към приключването на борсовия ден днес се равнява на четиристотин милиона евро.

Той се втренчи в нея.

— Щом казваш. Повтарям, парите не ме интересуват. Може би ще ги даря на това място, за да съм сигурен, че ще оцелее.