Детективска агенция „Private“. Берлин

— Помня песента, но никога не съм идвал тук, Вили — отвърна Дитрих.

— Така ли? — учуди се Фасбиндер и се усмихна на Мати. — А тук имаше салон за красота — „Бабет Козметик“. Жена ми, бог да я прости, идваше всеки вторник за прическа и маникюр, по последна мода от Москва и Ленинград.

На лицето му меланхолията се смеси с носталгия.

— Затова предложих да се срещнем тук, когато Ханс каза, че искате да поговорим за миналото. Често идвам тук и си спомням онези времена.

Глава 113

Сервитьорка дойде да вземе поръчките им — еспресо за Мати и Дитрих и още два пръста водка с лед за Фасбиндер.

Щом жената се отдалечи, Дитрих каза:

— Всъщност, Вили, искахме да говорим с теб за някои неща и събития, които може да са се случили в Министерството на държавната сигурност; неща и събития, които баща ми ти описа в един пиянски телефонен разговор късно през нощта преди много, много години.

Ноздрите на Фасбиндер веднага се разшириха и Мати усети как около стареца се издига стена. Усъмни се, че изобщо ще пожелае да им сътрудничи.

— Повечето берлинчани вече загърбиха миналото, Ханс — каза Фасбиндер отривисто след няколко мига мълчание. — Вече не искат да говорят за министерството.

— Моля те, Вили. Опитах се да говоря за тези неща с баща ми, преди да припадне и да умре. Тайните му го убиха. Видях го със собствените си очи.

Отношението на Фасбиндер леко се промени, сякаш се питаше каква ли е неговата неизбежна съдба. Накрая попита:

— Какви неща?

Отвърна Мати:

— Кланицата в Аренсфелде и един мъж на име Фалк. Смятаме, че е работил там за Щази.

Сервитьорката се върна с напитките им. Докато ги поднасяше, Мати гледаше как старият мъж запази празното си изражение, без никаква реакция.

— Работил ли е Фалк за Щази? — попита Дитрих, когато сервитьорката се отдалечи.

Фасбиндер отпи голяма глътка водка, закашля се и каза внимателно:

— Не. Не и официално, с което имам предвид, че според мен никога няма да намерите и следа от него нито в специалните архиви на Щази, нито в регистрите на затвора „Хоеншонхаузен“, нито където и да било другаде. Доколкото разбрах, кланицата е била разрушена едва преди няколко дни. Така че не мога да кажа нищо, което да не е догадка или слух.

Мати усети, че започва да се ядосва.

— Е, Вили, или както там се наричате, няма никакви догадки и слухове във факта, че аз слязох в подземието на тази кланица, преди да бъде взривена. Видях къде труповете на измъчваните майки са били хвърляни на плъховете, докато децата им са гледали. Лично видях костите им.

Фасбиндер се втрещи и лицето му посивя.

— Аз… Нямах представа, че там се случват подобни неща; абсолютно никаква представа нямах. Кълна се.

— Но баща ми е знаел, нали? — настоя Дитрих. — Разбрал е за кланицата, напи се една вечер и ти каза, че не може повече да участва в тези отвратителни престъпления и че няма да опере пешкира с онзи, който е наредил изтезанията и убийствата. Не е ли така?

Главата на Фасбиндер се отметна рязко назад, преди да въздъхне и да кимне почти незабележимо.

Глава 114

Фасбиндер се прокашля и каза:

— И баща ти, и аз бяхме чували слухове за тайните крематориуми, където се отнасят телата на изчезналите. Баща ти проведе лично разследване. Откри някои истини и доста слухове. Но беше достатъчно, за да го потресе, а Конрад Фромер беше в общи линии невъзмутим човек.

— Не ви ли показа конкретно доказателство? — попита Мати.

Фасбиндер я погледна, все едно пред него стоеше наивно дете, и се изсмя.

— Конкретно ли? Фрау Енгел, в Министерството на държавната сигурност нямаше нищо конкретно. Всичко беше илюзия, заблуди, слухове, обвинения и изкусно изработени полуистини. Никой не знаеше това по-добре от Конрад.

— Защо? — попита Дитрих. — Какво точно правеше баща ми в Щази?

Фасбиндер повдигна учудено вежди.

— Никога ли не ти е казвал?

— Не — отвърна главният комисар.

Възрастният мъж се изненада още повече.

— Наистина ли нямаш представа?

— Никаква.

Фасбиндер отново се изсмя, този път с известно учудване към загадката, която представляваше бащата на Дитрих. Наведе се към събеседника си съзаклятнически и с глас, който Мати чу без затруднение, каза:

— Баща ти беше добър полицай, Ханс, отличен следовател като теб. Всъщност беше толкова добър, че беше избран да работи зад кулисите на тайните разследвания на Милке. Беше сред най-верните му хора.

— Милке? — извика Дитрих. — Имаш предвид Ерих Милке, шефа на Щази?

— Казах, че баща ти беше много способен — настоя Фасбиндер, все едно главният комисар беше малоумен. — Конрад работеше директно по задачи, касаещи личните проекти на Милке.

Макар Мати да беше шокирана и впечатлена от това разкритие, попита:

— А кланицата? А Фалк? Кажете ни какво ви каза.

Старецът се намръщи.

— Някак си беше разкрил, че кланицата в Аренсфелде се използва като лична зала за мъчения на Милке; водели там хора, от които Милке искал със сигурност да измъкне всякакви тайни.

— И Фалк е бил техен мъчител?

— И екзекутор, както разбирам сега — потвърди Фасбиндер.

През следващия половин час старият офицер на Щази разказа каквото знаеше — фактите, слуховете и догадките.