Детективска агенция „Private“. Берлин

— Къде? — попитаха почти в един глас двамата.

— В галерията му в Шарлотенбург.

Глава 116

По-малко от час по-късно яркият пламък на ацетиленова горелка преряза металната врата на галерията за изящни изкуства „И. М. Ерлихман“. Полицейските барикади бяха отцепили цялата пресечка.

Полицаи от специалните части бяха завардили всички изходи, включително и покрива, наблюдаван от кръжащ отгоре хеликоптер.

Мати беше там с Буркхарт и Дитрих, и тримата с бронежилетки. Встрани стоеше Илона Фрай, увита в одеяло, трепереща в ръцете на някогашния Кифер Браун.

— Триетажна сграда; притежава я цялата — съобщи доктор Габриел. — Официално се води, че живее на втория и третия етаж над галерията.

Горелката угасна. Буркхарт нареди:

— Влизаме!

Специалните части нахлуха в сградата от предния и задния вход, разбиваха вратите с тарани и влизаха с шокови гранати.

Можеше да си спестят гранатите и експлозивите.

Матиас Исаак Фалк, известен още като „И. М. Ерлихман“ или Исаак Матиас Ерлихман, беше изчезнал.

На хартия размяната на имената изглеждаше очевидна, но Мати се възхити от интелигентния инстинкт на Буркхарт, направил връзката толкова бързо при вида на кръщелното свидетелство.

Когато им разрешиха да влязат вътре, Мати сложи кърпичка на устата си, защото въздухът още беше парлив от гранатите. Галерията на Фалк беше претъпкана работилница, пълна от горе до долу с първобитно изкуство, включително и огромна колекция по стените около бюрото му, с маски от всяко кътче на света.

На втория етаж главен комисар Дитрих откри комплект за грим. В подземния гараж намери осем автомобила, включително син ван и изрядно поддържан „Трабант“ 601.

Най-голямото откритие направи Мати. Когато се опита да отвори заключения шкаф за документи зад бюрото, забеляза, че той се поклаща странно.

Натисна и завъртя наляво, но нищо не се случи. Имаше чувството, че е закрепен за земята и за стената отзад. Но когато го завъртя надясно, шкафът се освободи и се извади заедно с част от стената.

Тя измъкна фенерчето и пистолета си и се шмугна в отвора. Озова се в тесен коридор с високи тавани, който продължаваше по цялата дължина на стаята. Когато установи, че вътре не дебнат опасности, опипа стената при входа, усети някакъв ключ, натисна го и светлината разкри тайна галерия, намираща се зад същинската.

Мати стоеше и се оглеждаше, първоначално без да осъзнава какво точно вижда и какво означава то. Стените бяха покрити с груб колаж от дрънкулки, бижута, парченца от дрехи, играчки, изрезки от вестници, портфейли и портмонета, по-стари и по-нови снимки на хора — мъже, жени и деца.

Основно деца.

И внезапно колажът придоби смисъл, а шокът, който последва, се стовари върху нея като удар в стомаха.

— Мати? — извика Буркхарт отвън. — Вътре ли си?

— Да — едва успя да промълви тя.

Той се вмъкна в коридора и се огледа.

— Какво е това?

— Мисля, че е зала с трофеи.

Глава 117

Главен комисар Дитрих нареди тайната галерия да бъде запечатана в мига, в който я видя, и Мати напълно го разбираше. Беше истинска златна жила с информация и улики за криминолозите.

— Пусни ги да я видят, преди да я запечаташ — предложи Мати.

— Кои? — не разбра Дитрих.

— Фрай и Крайнер. Може да познаят нещо. Мисля, че тази галерия е колекция от трофеи, но ако никой не успее да идентифицира нищо, ще си остане само нечия болна мания.

Мати очакваше, че Дитрих ще възрази, но той само кимна и каза:

— Едва ли ще навреди.

Мати излезе. В двата края на улицата имаше коли на телевизионни екипи, блестяха прожектори. Намери Илона Фрай все още до Крайнер. Каза им какво са открили и ги попита дали искат да влязат. Крайнер каза, че не мисли, че ще се справи. Вълната емоции от последните няколко часа и без това беше повече, отколкото можеше да понесе, но беше склонен да погледне по-късно.

Илона Фрай обаче обяви:

— Аз ще дойда.

— Сигурна ли си? — попита Крайнер.

Тя кимна, сведе глава и влезе с Мати в основното помещение. Вдигна поглед и огледа бъркотията от произведения на изкуството, докато вървяха към тайната галерия.

После внезапно спря и се взря в колекцията от маски. Очите й се лутаха измежду тях, а страхът й растеше.

— Какво има? — попита Мати.

— Почти всичките са на чудовища, нали?

Следователката не беше обърнала внимание, но беше вярно. Чудовищата на Фалк ги дебнеха, докато въвеждаше Илона в тайната галерия.

Буркхарт, Вайгел и Дитрих наблюдаваха жената, докато бавно и внимателно поглъщаше с очи колажа на стената. Устата й беше разтворена като в транс, пръстите й минаваха над предметите.

— Не пипай — каза Мати, която я следваше неотлъчно.

— Не — каза Илона. — Това са призрачни вещи, нали?

— Предполагам.

След десетина крачки, загледана в дясната стена, Илона се сепна и спря.

— Не!

Сълзи напираха в очите й и изстена:

— Не!

Глава 118

Старата поомачкана снимка беше забодена с кабарче на стената. На нея две момичета по бански бяха прегърнали краката на една жена, също по бански. До снимката от един пирон висеше на верижка отворен стар сребърен медальон с малка снимка на красива млада жена.

— Това вие двете с Илзе на плажа ли сте? — попита Мати.