Детективска агенция „Private“. Берлин

Илона кимна през сълзи.

— А това е моят медальон със снимката на майка ми. Даде ми го, когато навърших осем години. Медальонът е бил на нейната майка. Фалк ми го взе в нощта, когато ни заведе в кланицата.

Избърса сълзите си и посегна към медальона с радост и удивление.

— Не бях виждала нейна снимка от трийсет години.

Мати хвана ръката й.

— Не можеш да пипаш, Илона. Още не. Но ще си получиш медальона, обещавам.

Жената го погледна с копнеж, а после изведнъж изглеждаше страшно изтощена.

— Трябва да се прибера, Мати — каза с приглушен равен глас. — Трябва да поспя. И трябва да идем в клиниката утре рано сутринта.

Следователката искаше да продължи да гледа; да види дали в колажа няма нещо и от Крис, но хвърли поглед към часовника си и осъзна, че е почти десет вечерта. Никлас вече си беше легнал. Леля Се сигурно се готвеше за сън.

— Заведи я у дома — каза Дитрих. — Няма какво повече да направиш тук.

— Ще дойда с вас — обяви Буркхарт.

Мати понечи да възрази:

— Не…

— Да — прекъсна я той. — Фалк все още е на свобода.

Мати се предаде, защото изведнъж беше прекалено уморена, за да спори. Беше си свършила работа. Всички си бяха свършили работата. Знаеха кой е Фалк. Бяха разкрили ролята му в смъртта на Крис и на още десетки други хора. След това случаят вече беше просто издирване и нищо повече.

Излязоха от задния вход на сградата с Дитрих, който се погрижи Криминална полиция да осигури охрана на Крайнер за през нощта. Крайнер каза на Илона Фрай, че скоро ще й се обади.

Изнизването през задния вход даде възможност на Мати, Буркхарт и Илона Фрай да избегнат медийния цирк в двата края на затворената пресечка и бързо да стигнат до колата на следователката.

В далечината се чуха гръмотевици, докато тя сядаше на мястото до шофьора. Помисли си дали да не се обади вкъщи, но умората я надви. Задряма на предната седалка, докато Буркхарт шофираше на север към „Ернст Ройтер Плац“ и улица „17 юни“, кръстена така в памет на обединението на Берлин.

Пътуваха на изток, когато мобилният телефон на Мати иззвъня в джоба й.

Измъкна го и с изненада видя, че се обажда Никлас.

— Защо си още буден? — попита тя вместо поздрав. — И защо с леля Се не си вдигате телефоните?

В слушалката се чу изщракване и тих глас измърка:

— Скъпа фрау Енгел, боя се, че леля Се не може да се обади в момента. А Никлас е с мен, откакто свърши училище. Какъв прекрасен младеж! Разхождаме се сред природата. Защо с Илона Фрай не се присъедините към нас?

Книга пета Видимият

Глава 119

Вцепенена и полудяла от страх за Никлас, Мати прошепна:

— Фалк?

Буркхарт измъкна телефона от ръцете й и включи високоговорителя тъкмо навреме, за да чуе Фалк да казва:

— Старо име.

Вече обзета от паника, Мати замоли:

— Пусни го. Моля те, той е просто момче.

— Да, така е — каза Фалк студено. — Затова слушай внимателно, ако искаш да го видиш отново жив. Искам да вземеш Илона Фрай и да ми я доведеш. Ти и Илона. Никой друг. Ако дойдеш с някой друг, който и да е, ще прережа гърлото на сина ти от ухо до ухо, както едно време изцеждах кръвта на прасетата за баща ми. Разбираш ли?

Мати погледна към Буркхарт, който се беше сковал зад волана, намаляваше скоростта и търсеше къде да спре. Илона Фрай тихо захлипа на задната седалка. Буркхарт я погледна, притисна пръст към устните си и кимна на Мати.

— Добре — каза следователката с треперещ глас. — Къде искаш да я доведа?

— Където всяка майка би потърсила изгубеното си дете в последните дни на Германската демократична република — изсъска Фалк. — Имаш деветдесет минути да дойдеш тук или момчето ти умира.

— Не е достатъчно…

— С толкова време разполагаш — каза Фалк и затвори.

Глава 120

Колата се надбягваше с бурята на юг, а Мати се взираше в тъмнината и правеше всичко възможно да не припадне.

На задната седалка Илона Фрай изпадаше в истерия:

— Нали няма да му позволиш да ме вземе? Няма да ме размениш за сина си, нали?

За секунда Мати беше толкова сащисана от въпроса, че не знаеше какво да каже, но после поклати глава.

— Не, не. Разбира се, че не.

— Обадете се в полицията — помоли Илона.

— Така Никлас ще загине — каза Буркхарт.

— Тогава обадете се на приятелите си в „Прайвит“!

Предупреждението на Фалк да не идва с други хора още звучеше в ушите на Мати. Погледна Буркхарт.

— Ти си спасителят на заложници. Какво да правим?

— В багажника има ли специализирана екипировка?

— Да, колата е на „Прайвит“.

— По-точно?

Мати се опитваше да се съсредоточи.

— Две бронежилетки. Един 9-милиметров автомат „Хеклер и Кох“. Два пълнителя с по двайсет 9-милиметрови патрона.

— Нощно виждане? — попита той.

— Бинокъл.

— Няма очила?

— Само бинокъл.

— Радиостанции? Камери?

— Две слушалки с блутут микрофони и две фиброоптични устройства.

— Могат ли да предават безжично към уебсайт?

— Към сайта на „Прайвит Берлин“.

— Ще мога да гледам през телефона си?

— Ако връзката е добра.

— Опиши ми разположението на сиропиталището.

Мати и Илона му го описаха. Предният вход. Кабинетите веднага вдясно. Кухнята. Столовата. Стълбището. Стаите на горния етаж. Изгнилите подове. Поддалият покрив.

— Има ли заден вход? — попита Буркхарт.