Детективска агенция „Private“. Берлин

Мати се чувстваше повече от унизена; срамът се умножаваше от този на Никлас и тя разбра защо методите на Фалк са изтръгвали признания. Огледа го от горе до долу, видя възбудата по лицето му и подутината в панталоните му и си спомни какво й беше казала Женевиев, проститутката.

Разгневи се и извика:

— Не му показвай нищо, Никлас! Иска да види страха ти. Не му позволявай. Независимо какво се случва. Недей!

Никлас се поколеба, но после стисна зъби, погледна към майка си и кимна със стъклен поглед.

„Смелото ми малко момче“, помисли си Мати.

Радостта на Фалк отшумя. Изкриви устни към жената, сякаш му е развалила удоволствието, после сви рамене.

— Все едно. Харесва ми и болката.

Отиде зад нея и дръпна силно въжето.

Кабелните връзки се впиха в китките й, раменете й изпукаха, когато краката й се отлепиха от пода.

Връзките прорязваха кожата й. Имаше чувството, че ръцете й ще се измъкнат от ставите.

Никога не бе изпитвала такава агония. Прехапа устни, за да не вика, правеше всичко по силите си да не издаде колко я боли. Но накрая, все едно викаше друг човек, чу неконтролируем гневен вой да излиза от гърлото й.

Когато Фалк застана пред нея, очите му блестяха като на дете в увеселителен парк.

Мати отказваше да го погледне. Вместо това се съсредоточи върху Никлас, който се беше отдръпнал до стената, трепереше и плачеше, но се опитваше да спре.

— Мамо!

Мати не отговори. Вместо това събра бушуващия в гърдите си гняв и го насочи.

Изви се и изрита Фалк. Върховете на обувките й за малко пропуснаха слабините му, но го удариха силно в горната част на бедрото.

Беше леко изненадан, преди да се разсмее от удоволствие.

— Ти си едва втората, която се опита да го направи. Първия път също не стана.

Ритникът само още повече нарани китките й. Болката беше непоносима. Пред очите й затанцуваха черни петна и си помисли, че ще припадне.

Но Фалк мина зад нея, пусна въжето и я сниши, докато не стъпи на пода, с ръце все така протегнати към гредата.

— Мамо, тече ти кръв! — проплака Никлас.

Зашеметена, Мати вдигна поглед — кръвта се стичаше на струйка от раните й.

Когато Фалк отново мина пред нея, Мати изохка:

— Правил си така и с майките в кланицата, нали? Увесвал си ги на куките за месо?

— Все трябва някак да местиш труповете.

— Аз не съм труп.

— Съвсем скоро ще станеш.

Посочи с ножа към Никлас и притисна върха на острието към гръдния й кош, точно под гърдата.

— Така ще ви намерят — теб, сина ти и Илона. Увиснали на куките като заклани животни.

Глава 126

Скъпи приятели, трябва да призная, че се забавлявам, особено защото барабаненето на дъжда върху покрива се превърна в успокоение, заглушава всичко, така че мога да се съсредоточа над удоволствието от последната си интерлюдия: майка, син, стара приятелка, очакването на смъртта.

Но после поглеждам часовника и задавам въпрос:

— Кога точно смятате, че те ще дойдат?

— Кои? — пита Мати.

Обличам едната бронежилетка и отвръщам:

— Тези, на които сте се обадили да ви спасят.

— На никого не сме се обаждали. Направихме каквото ни каза, сега ни пусни.

— Лъжкиня — казвам. — Доведохте големия хер Буркхарт, въпреки че ви казах да не го правите. Така че трябва да сте казали и на още някой какво става.

— Не сме — казва Мати. — Уверявам те, че не сме.

Взирам се в нея няколко дълги мига.

Предполагам, че е възможно. Но слабо вероятно. Отново поглеждам часовника.

Тя излезе от колата си преди около четирийсет минути. Остават ми още поне двайсет за игра, преди да разчистя терена.

Но искам да се уверя, и то бързо.

Отивам до чантата си и намирам устройство, с което се сдобих едва онзи ден.

Обръщам се с него в ръка, показва се само върхът. Размахвам го пред нея.

— Какво е това? — пита.

— Толкова е жалко, че нямаме много време — казвам. — Обичам да оставям нещата да се развиват от само себе си.

Мати започва да се извива и аз се възбуждам. Няма представа какво държа. Не е ли това най-големият страх? Непознатото? Човешкият мозък не може да се справи с непознатото. Знаете ли защо?

Защото въображението винаги си представя нещо много по-страшно.

Най-сетне отварям ръка и й показвам.

— Създадено е за планинари, които искат да запалят огън при силен вятър — казвам. — Джобна горелка. Купих си я миналата седмица. Удобна е.

Натискам спусъка, чува се пукане и тънък силен пламък излиза от една тръбичка.

— Две хиляди и четиристотин градуса — казвам, наслаждавайки се на ужаса, изписан по лицето на Мати. — Страхът от него е първичен, нали? Огън? Знаеш ли, забелязал съм, че когато нищо друго не дава резултат, страхът да не им разтопят окото обикновено кара хората да говорят.

Глава 127

На няколкостотин метра от сиропиталището удари гръмотевица и в стаята стана светло като ден, но Мати виждаше само жестокия пламък, съскащ от горелката.

— Не! — извика Никлас. — Недей! Моля те!

На Мати й се стори, че времето се забавя. Ясно усещаше присъствието на Фалк зад дясната си страна, където не можеше да го ритне. Изскърца със зъби и изви глава.

И тогава, като бълнуване от друго измерение, чу как Буркхарт шепне в ухото й: