Детективска агенция „Private“. Берлин

Катарина бе мълчала по време на разпита, но сега обяви, че се е сетила за нещо, и тръгна към вратата.

— Какво? — скочи Мати — Къде отиваш?

— Имам още един въпрос. Трябва да настигна Крюгер, преди да излезе от сградата.

Глава 104

— Хаупткомисар?

Инспектор Вайгел стоеше притеснено на вратата на стаята за разпити. Дитрих седеше на масата, сякаш загубил жизненоважна игра.

— Махни се, Вайгел — каза той. — Трябва да помисля.

— Ако обичате… — започна тя.

— Не обичам! — изръмжа комисарят.

Инспектор Вайгел се изпъна и каза твърдо:

— Господине, смятам, че с помощта на „Прайвит Берлин“ постигнах сериозен пробив в случая.

Дитрих свъси вежди и я погледна.

— С помощта на „Прайвит Берлин“ ли?

— Да.

— Тоест работила си с тях без мое знание?

— Напоследък не сте на себе си, освен това ми възложихте случая покрай бащината си…

Главният комисар удари по масата.

— Не ми обяснявай какъв съм, Вайгел! Мога да ти съсипя кариерата за такова нещо! Ще напуснеш Криминалната полиция и ще имаш късмет, ако си намериш място в градската полиция като пътен полицай или контрольор по паркингите.

Вайгел се изчерви и гласът й потрепери, но каза:

— Така да е, господине. Довели са ми свидетел за разпит.

— Свидетел? — изненада се Дитрих. — На какво?

— Ще дойдете ли с мен, поканихме го в стая за разпити Б. Мислех, че ще искате да гледате.

— Да гледам?

— Как го разпитвам.

Мати проследи цялата сцена иззад полупрозрачното огледало, след това прекоси коридора до друго подобно помещение с подобно огледало. Зад него брадат мъж в работни дрехи седеше сам на масата, разглеждаше ръцете си и си чоплеше мазолите от притеснение.

Вратата на заличката се отвори и влезе главен комисар Дитрих. Когато видя Мати, целият се стегна.

— Вие! Какво правите тук? Кой ви позволи?

— Инспектор Вайгел — спокойно отговори Мати.

— Вайгел ли!? — извика Дитрих, в този миг вратата зад него се отвори отново. — Тя няма право! Тя…

— Аз й дадох право, Ханс — произнесе току-що влезлият в стаята висок плешив мъж. Името му беше Карл Готшалк, началникът на главния комисар.

— Ти ли, Карл? Сигурно се шегуваш — каза Дитрих.

— Никога не се шегувам, когато става дума за убийство, Ханс — отвърна Готшалк. — Да видим къде ще ни отведе протежето ти.

От другата страна на полупрозрачното огледало инспектор Вайгел вече бе влязла в стаята за разпити и пристъпи към масата с чакащия мъж.

Като че ли едва тогава главният комисар отчете присъствието му. Наклони глава към Мати.

— Какви глупости си наприказвала на Вайгел? Кой е този човек?

Мати го изгледа спокойно и отвърна:

— Има няколко имена и нито едно не е истинско.

Глава 105

— Ще ми кажете ли името си за протокола? — попита инспектор Вайгел.

— Арестуван ли съм? — поиска да знае мъжът от другата страна на масата.

— Не мислим, че сте направили нещо лошо. Доведохме ви за разпит. Вашето име?

— Герхарт Крайнер.

— Занятие?

— Строителен предприемач. Преустройваме жилищни блокове.

— Откога сте в този бизнес, хер Крайнер?

— От петнайсет години. Вижте, не разбирам за какво…

— Когато му дойде времето, хер Крайнер — прекъсна го Вайгел. — Променяли сте името си четири пъти.

Крайнер наведе глава.

— Е, и? Правех го по законовия ред. Всеки път исках ново начало. Съвсем ново.

— Някога сте се наричали Кифер Браун?

Той се поколеба и кимна.

— Много отдавна.

— Израснали сте в сиропиталище, нали? „Вайзенхаус 44“?

Крайнер се намръщи и замълча за миг.

— Така е, но…

Инспектор Вайгел пак го прекъсна:

— Разкажете ми за кланицата.

Крайнер запримигва и на Мати й заприлича на човек, събудил се от хипноза. Той отвърна с изтънял глас:

— Не знам за какво говорите.

— Кланицата — настоя инспектор Вайгел. — Скотобойната южно от Аренсфелде.

Крайнер пак примигна и каза:

— Съжалявам. Израснах в Лайпциг. Родителите ми загинаха при катастрофа. Не знам нищо за никаква кланица.

В стаята за наблюдение главен комисар Дитрих изпръхтя, като че в знак на задоволство.

— Какво ще ми кажете за човек на име Фалк? — попита инспектор Вайгел.

— Нищо. Не познавам такъв. Никога не съм чувал за него.

Дитрих отново изпуфтя:

— Това е загуба на време! Тръгвам си.

— Чакай! — хвана го Карл Готшалк за лакътя.

Вайгел бе станала от масата, отиде до вратата и я отвори. Тътрузейки крака, с наведена глава, влезе Илона Фрай.

Крайнер се взря в нея в опит да проумее коя е, докато тя не каза:

— Здравей, Кифер. Това съм аз, Илона. Илона Фрай.

Мъжът сякаш беше видял призрак или зомби, но успя да избъбри:

— Съжалявам. Не ви познавам.

Илона се сви, сякаш й беше ударил шамар, но настоя:

— Аз съм сестрата на Илзе, Кифер. Моля те. Познаваш ме и знаеш какво се случи с нас в кланицата.

— Не, не знам! — отрече той, но отвърна поглед.

— Крис е мъртъв! — изкрещя му тя. — Грета също! И Илзе! И Артур!

Крайнер вдигна рязко глава, невярващо.

— Какво? Аз…

— Фалк е жив — изхълца тя. — Снощи се опита да ме убие. Ще опита да убие и теб, ако открие кой си.

Крайнер внезапно придоби отсъстващо изражение, сякаш гледаше някакъв ужас отдалеч.

— Ако не им разкажеш, той е победил — убеждаваше го Илона. — Моля те, кажи им! Те мислят, че съм луда. Кажи им, иначе няма да ми повярват! Кажи им или и двамата ще умрем!