Детективска агенция „Private“. Берлин

Глава 106

Брадичката на Крайнер трепереше, а очите му се насълзиха, когато най-сетне погледна Илона Фрай. С глас, който прозвуча на Мати като глас на изгубено дете, той каза:

— Никога не съм споменавал за това, Илона. Нито думичка.

Тя отиде при него и постави ръка на рамото му. Плачеше.

— Знам. Никой от нас не е и продумвал. Никой.

— Той каза, че ще ни убие, ако проговорим.

— Фалк вече се опитва да ви убие — намеси се инспектор Вайгел. — Предлагаме ви защита, но само ако ни разкажете каквото искаме да знаем.

През следващия час Крайнер разказа историята си с много прекъсвания, но в общи линии потвърждаваше това, което чуха Мати и Буркхарт от Илона Фрай предишната вечер.

Крайнер се родил в Лайпциг, кръщелното му име било Едмунд Тилерман. Когато бил на шест години, баща му — адвокат, позволявал си да говори открито срещу комунистическия режим, просто изчезнал.

Истинското име на Илона Фрай било Карин Клаузер. На Илзе — Анете. Родени и израснали в Тюрингия, баща им, учен, изчезва, когато Илона е на осем, а Илзе — на пет години. Няколко седмици след изчезването на баща им и двамата — Крайнер и Илона Фрай — помнят, че един мъж заблъскал по вратите им посред нощ, а след това майките им молели за милост и пощада.

Мъжът ги сграбчил и ги измъкнал от леглата им.

Взели и майките им.

Завели ги в кланицата в Аренсфелде.

Бутнали ги в съседни стаи от една и съща страна на коридора. Там имало завинтени за стената легла, гърне и почти нищо друго. В един момент там имало петнайсет жени заедно с шестнайсетте им деца.

Късно през нощта идвал млад мъж на не повече от двайсет години. Знаели го само като „Фалк“ и през повечето нощи той си избирал някоя майка заедно с детето или децата й и ги водел в самата кланица.

Фалк подлагал майките на невъобразими мъчения. Окачвал ги на куки за месо за белезниците им, докато раменете им се измъкнат. Горял стъпалата им с цигари. Биел ги с бич, режел ги, изнасилвал ги, опитвайки да ги принуди да дадат показания срещу съпрузите си, приятелите на съпрузите си и срещу роднините си.

Карал Крайнер, Крис, Илона и останалите деца да гледат какво се случва с майките им. Казал, че така мъченията на майките ще станат още по-непоносими и следователно ще бъдат по-разговорливи относно престъпленията си към държавата.

Ако това не давало резултат, Фалк започвал да измъчва децата пред очите на майките им.

— И когато смяташе, че вече е измъкнал всичката възможна информация от майките ни — каза Крайнер, — Фалк ги убиваше с отвертка и изхвърляше телата им в кладенец, пълен с плъхове.

Глава 107

Крайнер избухна в ридания и Илона Фрай го прегърна с думите:

— Благодаря ти, Кифер, сега ще ни повярват. Ще ни повярват.

— Ще ви оставя за минутка насаме — каза пребледнялата Вайгел, стана и преди да излезе, погледна право в огледалото.

Главен комисар Дитрих изглеждаше много по-зле от човек с тежък махмурлук, помисли си Мати. Взираше се в двамата в стаята за разпит с изражение, граничещо с безнадеждност.

Но когато инспектор Вайгел влезе и подаде папката на Карл Готшалк, Дитрих заяви:

— Това не може да е истина. Щеше да се разчуе след падането на режима. Място като кланицата би било разкрито.

— Не и ако всички документи по случая са унищожени преди началото на бунтовете и далеч преди падането на Стената — скръсти ръце Мати.

— Горили са папки във всички държавни учреждения — добави инспектор Вайгел. — Всички го знаят. За кого е работил Фалк? За Щази? Тайната полиция?

Дитрих мълчеше. Мати забеляза, че началникът му го гледа съсредоточено и също впи поглед в комисаря, докато произнасяше:

— Сигурно е работил за Щази. Те са използвали мъчения и екзекуции в затвора „Хоеншонхаузен“, за да накарат роднини да свидетелстват едни срещу други. Глад, лишаване от сън, давене.

— Но това минава всякакви граници — промълви тихо Дитрих. — Извратено е.

— Да. Точно така — съгласи се Мати.

Главният комисар погледна шефа си и изрече с малко по-сигурен глас:

— Карл, без всякаква документация…

— Документация ли? — извика Мати. — Имате свидетели! Погледнете ги, господин комисар! Да ви се струва, че лъжат?

В стаята за разпити дребничката Илона още прегръщаше Крайнер, който хлипаше:

— Фалк заби отвертка в главата на майка ми, Илона. А аз просто стоях и гледах.

Дитрих внезапно се прегърби толкова, че заприлича на блатна птица, скрита в сенките. Гласът му трепереше:

— Съжалявам, Карл, аз… Не мога да повярвам в тези…

— Господин комисар — прекъсна го твърдо инспектор Вайгел, — защо се опитвате да отклоните разследването колкото се може по-далеч от кланицата и от Фалк?

Дитрих се обърна потресен и възмутен към Карл Готшалк:

— Не е вярно! И няма да позволя начинаещ следовател да поставя под съмнение моите…

— Наистина се опитвахте да забавите и осуетите разследването от самото начало — непоколебима беше Мати. — Инспектор Вайгел твърди, че сте обявили мен и Буркхарт за противници още в първия ден.

— Заблудила се е! — изсъска той. — Защо бих имал интерес от толкова ужасно, непродуктивно поведение?