Детективска агенция „Private“. Берлин

Но зная, че се налага, затова ги оставям в полза на значката и документите на Крис Шнайдер от „Прайвит“, фалшифицирани с моето дегизирано лице вместо неговото.

Събирам и другите ми нужни вещи — въже и парашутна корда. Цигари и нещо, с което да ги паля. Отвертка. Кожени ръкавици. Два пистолета със заглушители, шест пълнителя. И четири паспорта със съпътстващи документи за четири самоличности. Имам също подсилен куфар с колелца, пълен с пари и златни монети, достатъчно, за да живея охолно много дълго време — съкровище, натрупано и заделено преди години, в случай че някога ми се наложи да напусна завинаги любимия си Берлин.

И ето ме вече, приятели мои, съграждани берлинчани, готов да си сменя кожата и да избягам завинаги от своя любим град на белезите.

Усмихвам се със смесени чувства, връщащ се за последен път в личното си гнезденце.

Оглеждам всичко, което си изградих, колажа на живота ми, мисля си за събитията и преживяванията, които ме промениха, направиха ме друг човек, различен от онзи, който бях преди — категорично по-изискан, по-пресметлив и по-лукав от някогашния кръвожаден млад дръвник.

Поглеждам часовника си. Почти два часът е. Гася лампите и затварям вратата.

Трябва да свърша само още едно дребно нещо и тръгвам за училище.

След толкова много приготовления не мога да поема риска да изпусна малкия Никлас, нали? Хмм?

Глава 100

Когато Мати И Катарина Дорук влязоха след инспектор Вайгел в затъмнената стаичка за наблюдение в щаба на Криминална полиция към три без петнайсет следобед, Херман Крюгер седеше на масата за разпити от другата страна на полупрозрачното огледало.

Милиардерът едва беше прехвърлил петдесетте, в изключително добра физическа форма, облечен в черен костюм за пет хиляди евро, с толкова гладка кожа на лицето, че Мати можеше да се закълне, че е леко гримиран.

В същото време седеше с идеално изправен гръб, с едновременно царствена и вбесена осанка, сякаш е отвратен дори само от ситуацията, в която е изпаднал, нетърпелив да откъсне главата на онзи, който е имал наглостта да го привика в Криминалната полиция.

Адвокатът му, слаб и енергичен човек на име Рихтер, явно беше попил от аурата на клиента си, защото го побутна и прошепна нещо в ухото му точно когато вратата на стаята за разпити се отвори.

Главен комисар Дитрих влезе с провлечена походка, облечен в омачкан костюм, с дебела кафява папка под мишница, стиснал чаша кафе в другата си ръка. Очите му бяха кървясали, косата му разрошена и Мати си помисли, че кожата му е жълтеникава като восък.

— Виждате ли? — измърмори тя. — Обзалагам се, че главата му се пръска от болка.

Инспектор Вайгел се намръщи, но въздъхна и кимна в отговор.

— Ще му дадем възможност да докаже, че грешите.

— Не грешим, инспекторе — настоя Мати. — Чухте…

— Все едно! — сряза я Вайгел и се загледа в Дитрих, който остави кафето на масата с треперещи ръце.

Разля малко, извини се, извади салфетка и го почисти толкова показано и бавно, че Херман Крюгер започна да губи търпение и се наложи адвокатът отново да му шепне нещо.

Най-накрая Дитрих седна и с престорена веселост каза:

— Надяваме се да ни изясните някои неща, Херман.

Крюгер почервеня от гняв. Не беше свикнал някой като Дитрих да се обръща към човек с неговото положение с такова фамилиарничене.

— Хер Крюгер иска да ви сътрудничи, господин главен комисар — обади се Рихтер.

— Добре. Това е чудесно. Но мисля, че сега трябва да оставим клиента ви да говори.

Милиардерът се прокашля.

— Какво ви интересува?

— Като начало, къде бяхте?

Крюгер се поколеба, после отвърна:

— Не мога да обсъждам този въпрос още около час. Ако се разчуе толкова скоро, може да има тежки финансови последствия.

Глава 101

Секунда тишина и Дитрих изръмжа:

— Не ме интересуват финансовите последствия. Ще има законови последствия, ако не започнеш да говориш. Например обвинение в убийство, Херман. Ти ли уби съпругата си?

Крюгер побесня и изстреля:

— Категорично не съм.

— Категорично си имал причини да го направиш — изрече главният комисар с толкова мил и подканящ тон, че Мати се усети как го гледа с нови очи. Въпреки недостатъците си Дитрих водеше разпита майсторски.

С бързи кратки изречения обстреля милиардера с любовницата, проститутките и разследването на „Прайвит Берлин“.

— Открил си, че „Прайвит Берлин“ проучва извънбрачните ти занимания по поръчка на Агнес. Решил си, че ако се разчуе за прегрешенията, репутацията ти ще пострада, затова си убил Кристоф Шнайдер, а после и жена си за отмъщение. Хвърлил си телата им на плъховете в тайното подземие на стара, изоставена кланица в Аренсфелде.

Крюгер стана червен като домат и се задави от гняв:

— Това е… това е…

Адвокатът му изръмжа:

— Това е клевета, господин главен комисар! Клиентът ми не е извършил подобно нещо. Няма нищо общо нито с убийството на съпругата си, нито с това на Шнайдер.

Милиардерът си възвърна дар слово:

— И нямам никаква представа за каква проклета кланица говорите!

— Доведеният ти син смята, че си убил жена си — спокойно продължи Дитрих. — Или че си поръчал убийството й.