Детективска агенция „Private“. Берлин

Тогава й показаха анализа на косъм от Касиано, извършен от доктор Габриел и показващ, че футболистът е поемал минимални дози цианид. Не колкото да го убият, но достатъчни да предизвикат гадене и да го извадят от строя за два-три дни.

— Нямам представа как би могло да се случи! — настояваше Перфекта.

— Така ли? — Морган взе чайника. — Обзалагам се, че в чая има някаква форма на сурова бразилска маниока. Суровото вещество съдържа цианид, както съм убеден, че ти е известно. Всеки в Бразилия го знае.

Тя отново отрече всякакво участие, но Касиано й се разкрещя:

— Заради кого ме отрови? Заради Максим Павел ли?

За пръв път Морган видя фасадата на манекенката да се пропуква, въпреки че тя започна отново да отрича. Но съпругът й натисна бутон на дистанционното и екранът на телевизора се изпълни с образа й — събличаше се за Павел в коридора на хотела.

— Как можа да ми го причиниш с него? — викаше гневно мъжът й. — Той е два пъти по-възрастен от мен!

— И знае как да използва ръцете си, не краката си! — изкрещя тя в отговор.

Накрая измъкнаха цялата информация.

Направила го от алчност. Вярно, съпругът й щял да изкарва добри пари в „Манчестър Юнайтед“, вероятно дори към милион и половина евро годишно, но Павел й предложил двайсет пъти повече от това от измамата със залозите.

— Павел ли уби Крис Шнайдер? — попита Морган.

— Кого? — неподправено се учуди Перфекта.

— Кого? — повтори като ехо Брехт.

— Работеше в „Прайвит“ — обясни Морган. — Смятаме, че е надушил измамата.

— Не съм го чувала.

— Къде е сега Павел? — попита Брехт.

Тя сви рамене.

— Не знам. Изчезва за цели дни. Много е потаен, но честно казано, не искам и да знам къде ходи.

— Аха — провлече Морган. — Е, аз пък мога да ти кажа, че след загубата, която ще понесе този следобед с мача на „Херта“ (Берлин), ще тръгне да те търси, Перфекта, и никак няма да е доволен. Всъщност очаквам дори да е с убийствени намерения.

Глава 98

Мати излезе от метадоновата клиника с Илона Фрай. Жената вървеше бавно, със стъклен поглед и доволно изражение.

Но следователката си отваряше очите на четири и непрекъснато се оглеждаше, защото знаеше, че клиниката е важен фактор в живота на Илона, място, където беше сигурно, че ще се появи, място, където човек като Фалк може да опита да я нападне.

Но стигнаха до колата без никакви проблеми.

— Мислиш ли, че Буркхарт ще намери архивите? — попита Илона.

На Мати й се искаше да каже, че се съмнява, но отговори:

— Убедих се, че е човек, който докарва всичко докрай.

Жената до нея примигна няколко пъти и каза:

— Чух, че накрая унищожавали всички документи, до които можели да се доберат. И от това започнало всичко. Краят, имам предвид. Помниш ли?

— Като изключим раждането на Никлас, това бяха най-хубавите дни в живота ми.

— Хората танцуваха и пееха — припомняше си Илона, а Мати запали колата и потегли. — С Илзе се измъкнахме от приюта заедно с Крис, Артур, Кифер и Грета и дойдохме в Берлин. Искахме да видим с очите си какво става.

Мати отлично помнеше онези дни — колко невероятно беше да си на шестнайсет, а светът около теб да е нов и всичко да е възможно.

Затананика си песента на Джизъс Джоунс „Right Here, Right Now“.

Една жена по радиото говори за революция…

Илона се включи:

А тя вече я е подминала…

Спряха да пеят, усмивките им се стопиха.

Илона продължи отнесено:

— Когато стигнахме Берлин, видях тълпите и се уплаших. Не спирах да го търся сред хората. Фалк. Крис се опита да ме убеди, че никога повече няма да го видим. Но смятам, че онази нощ той беше някъде наоколо, Мати. Усещах го. Всички останали бяха толкова щастливи, но аз чувствах, че е точно там с нас, докато Стената падаше. Макар официално да бяхме свободни, знаех, че никога няма да съм в безопасност от Фалк. До вчера не го бях виждала от трийсет години, но нито за миг не напускаше мислите ми. Фалк поглъщаше разума ми. Той…

Мати се извърна за миг да я погледне — сълзи се стичаха по бузите на жената, която продължаваше да говори:

— През половината време не знаех коя съм; съчинявах си случки, личности. Аз…

Започна да трие дланите си, сякаш ги миеше, и бавно се заклати напред-назад. Мати понечи да спре и да я успокои, но точно в този миг телефонът й иззвъня.

— Енгел — вдигна тя.

— Цяла нощ се занимавах с това, Мати — долетя от другия край на линията гласът на доктор Габриел. — Проверих всички бази данни, за които се сетих. В Германия няма нито един Кифер Браун, който дори бегло да прилича на нашия човек.

Разочарованието заля Мати.

— Какво? Мъртъв ли е? Или е напуснал страната?

— Не, тук е, в Берлин — отвърна ученият. — Сменил си е името. Три пъти.

Глава 99

Взирам се в огледалото и нанасям последните мазки грим. Тъжно, мисля си, това може да е последната ми маска в колекцията от автентични, уникални творения.

Когато приключвам с дегизировката, се връщам при маските си, за да се насладят очите ми на старите ми любимци — догоните и индонезийците — и на новите приятели като маските на чокве и на ягуара.