Детективска агенция „Private“. Берлин

Баща му беше посочил над гробовете към огромната статуя с думите:

— Сега майка ти е като героите, погребани тук, Ханс. А ти си като онова дете, сгушено в ръцете на войника. Разбираш ли?

Дитрих не разбираше. Тогава изпита само объркване и празнота. Но въпреки това кимна от страх да не разочарова полковника.

Седнал в парка повече от четирийсет години по-късно, главният комисар чувстваше как в гърдите му бушуват същите емоции — гняв, отчаяние и…

Телефонът му иззвъня. Поколеба се дали да не го остави да звъни, но после го измъкна от джоба на палтото си.

— Дитрих.

— Господин главен комисар — долетя гласът на Мати, — обажда се…

— Знам кой се обажда — избоботи Дитрих. — Вайгел ми се обади преди два часа. Каза ми за убийството на хер Йегер и че с хер Буркхарт сте издирвани във Франкфурт по обвинения за кражба на автомобил и за разпит във връзка с убийството.

— Няма значение. Знаем кой е убиецът, господин главен комисар — каза Мати.

Дитрих вдигна изненадано глава.

— Херман Крюгер? — попита с усещането, че е много по-пиян, отколкото преди минута.

— Не — Мати беше категорична. — Казва се Фалк. Още не знаем малкото му име. Син е на човека, управлявал кланицата в Аренсфелде. Пак ли сте пили?

— Да. Днес погребах баща си. Последния ми роднина.

Настъпи кратка тишина.

— Съжалявам. Да предам ли информацията на инспектор Вайгел?

У главния комисар се надигнаха противоречиви чувства — част от него искаше да прехвърли всичко на Вайгел, но ненаситното му любопитство надделя.

— Не. Разкажете ми.

Облаци закриха луната, Дитрих и военният мемориал потънаха в мрак, само един слаб лъч осветяваше статуята на съветския воин, докато Мати докладва накратко за действията им във Франкфурт на Майн и преразказа набързо историята на Илона Фрай.

Докато слушаше, в гърлото на главния комисар се надигна пареща жлъч. Когато разказът свърши, се почувства слаб, разглобен, почти като марионетка с отрязани конци, и се преви над бутилката.

Дълго мълча, пияният му ум се въртеше замаян в опит да обмисли заключенията. Видя няколко възможни посоки за разследване, които не му харесаха. Никак даже. Въпреки гордостта си, етиката и отдадеността си към работата в Берлинската криминална полиция главният комисар започна открито да мисли по различен начин, много по-насочен към личния му интерес.

— Главен комисарю? — долетя гласът на Мати. — Чувате ли ме?

Най-накрая Дитрих се прокашля и попита:

— Източниците ви са проститутки и шизофреничка, пристрастена към метадона, така ли?

— Да — отвърна отбранително Мати. — Но им вярвам.

Главният комисар се изсмя презрително.

— Затова работите в „Прайвит“, а аз все още съм в Криминална полиция. Като държавен служител трябва да взимам предвид източниците, когато решавам къде да вложа човешки ресурс.

— Грета Амзел е мъртва — настоя Мати. — Станах свидетел на убийството на Артур Йегер. И мисля, че трупът до Крис беше на Илзе Фрай.

— Агнес Крюгер също е мъртва — излая в отговор Дитрих. — И започвам да смятам, че Херман е убил Крис и останалите.

— Не, това е нещо съвсем различно. Така мисля.

— Нима? Звучи по-правдоподобно от откачената история за кланицата и торбалана Фалк.

— Може би Крюгер е Фалк — каза Мати. — Или Павел е Фалк.

Дитрих скръцна със зъби.

— Може би. Ще ги попитам.

Гласът на Мати натежа от горчивина:

— Значи няма да говорите с Илона? Няма да чуете лично историята й?

Дитрих се почувства по-силен сега, когато сам определяше пътя си.

— Ще говоря с нея, когато й дойде редът, фрау Енгел. Дотогава ще е най-разумно да търся Херман Крюгер.

Главният комисар натисна рязко бутона за прекъсване на разговора и луната се скри напълно зад облаците. Мемориалът потъна в толкова непрогледен мрак, че за миг Дитрих помисли, че е ослепял.

Глава 93

Признавам, приятели и съграждани берлинчани, че от полунощ пия абсент, „зелената фея“.

Обикновено не се докосвам до никакви упойващи вещества. Но за първи път наистина разбирам какво е да си избягал от затвора и кучетата да са по петите ти. Само зелената фея ме спира да не побягна панически.

Инстинктът ми, разбира се, ме подтиква да си плюя на петите с всички сили. Пияното ми сърце ще изскочи от гърдите при мисълта, че може да се наложи да изоставя живота си тук и да изчезна зад поредната маска.

Ала вложих толкова много усилия в изработката на тази, колкото и за останалите, провесени по стените на стаята, в която умислено пия абсент.

Съзнанието ми е мудно и замъглено, продължавам да се връщам към часовете, които прекарах на улицата, близо до блока на Мати Енгел, докато чаках Том Буркхарт да си тръгне. Но той не си тръгна. Светлините в апартамента й угаснаха, той остана вътре, а мен ме завладя внезапен и неудържим копнеж по зелената течност, която използвам, за да приспя надигащото се вълнение.

Какво е казала Илона на Енгел и Буркхарт?

Няма значение. Бълнувания на луда жена. Това ще си помислят.

Освен ако не открият Кифер Браун.

Използвах всевъзможни търсачки. Дори наех няколко детективски агенции, но от него няма и следа. Може би скъпият ми стар приятел Кифер просто е решил да изчезне в друг живот, както направих и аз.