Детективска агенция „Private“. Берлин

Точно както Мати предполагаше, леля Сесилия посрещна Илона Фрай като стара приятелка, застигната навън от бурята.

— Яли ли сте? — попита възрастната жена.

Илона поклати отрицателно глава, а Буркхарт подуши въздуха и отбеляза:

— Много хубаво мирише.

— Беше вкусно, Том — заяви Никлас, след като прегърна майка си.

— Маулташен с плънка от дивеч и лук — обясни леля Се и тръгна към кухнята. — Но пелмените вече изстинаха. Ще ги запържа и може да ги полеете със сметана и по една бира, става ли?

— Ами… да — отвърна Буркхарт и потърка корема си.

Илона Фрай все още изглеждаше уплашена и Мати се опитваше да измисли какво да й каже, за да я поуспокои, когато Сократ се вмъкна в стаята. Котката на Крис отиде право при жената и се отърка в краката й.

— Това е Сократ — обяви Никлас и огледа с интерес новодошлата, доведена от майка му за късна вечеря. — Обикновено не харесва непознати.

Мати поклати глава.

— Вярно е. Беше на Крис.

Сократ замърка силно и доволно, докато по лицето на Илона не се разля отначало слаба, а после все по-широка усмивка. Гостенката се наведе и вдигна котарака, седна на един стол и започна да го чеше по коремчето. Никлас отново се впусна разпалено да обяснява защо Касиано е толкова добър нападател.

Говореше най-вече на Буркхарт, който слушаше внимателно и беше напълно съгласен, докато Мати помагаше на леля си да опържи пелмените до златисто и хрупкаво.

След като омете чинията си, Буркхарт обяви пържените маулташен за най-вкусните, които някога е ял. Илона Фрай опита само едно, но се съгласи с оценката му, което безкрайно поласка леля Се.

След като прибраха масата, следователят се обърна към Мати:

— Ако ми дадеш възглавница и одеяло, ще спя на дивана.

Тя се намръщи.

— Не е…

— Необходимо е — прекъсна я той рязко. — Останаха само двама.

— Двама какво? — попита Никлас.

Илона Фрай се разстрои и Сократ скочи от скута й.

— Останаха само двама толкова мили хора, които познаваме — бързо замаза положението Мати, ядосана на Буркхарт. — Хайде сега в леглото! След малко ще дойда да ти кажа „лека нощ“.

Глава 91

Мати потисна раздразнението си, докато леля Се не заведе Илона Фрай да й покаже къде ще спи, а вратата на Никлас не се затвори.

После скръсти ядосано ръце и се обърна към експерта по антитероризъм.

— Гледам да предпазвам Никлас, доколкото мога, от работата си. Не искам да му разказвам за всички убийства. Ще се уплаши, той е едва на девет години.

Буркхарт посърна.

— Имаш предвид репликата ми за последните двама?

Тя кимна.

— Той е умен, но и много чувствителен.

— Извинявай — гласът на следователя звучеше искрено. — Няма да се повтори. — Замълча за секунда. — Синът ти е добро дете. Възпитаваш го чудесно.

Мати омекна.

— Благодаря ти, Буркхарт. Много мило от твоя страна.

Колегата й се поколеба.

— Баща му в картинката ли е?

Мати не знаеше дали иска да отговори, но каза:

— Не. Баща му беше без значение за мен, просто необмислен флирт, който доведе до това чудо, сина ми. Не искаше да има нищо общо с Никлас, а честно казано, аз също не исках да имам нищо общо с него.

— И си го отгледала сама? — учуди се Буркхарт. — Впечатляващо, предвид обстоятелствата.

— Помагаха ми леля Се и майка, преди да почине. — Мати усети, че заема отбранителна позиция. — И предвид какви обстоятелства?

— Работата ти, разбира се. Знам колко е изтощителна.

Мати посърна.

— Дори не можеш да си представиш.

— Разкажи ми — подкани я Буркхарт.

Тя го гледаше втренчено и се чудеше дали да обясни, или да си замълчи. Нещо в съчувственото му изражение я накара да се реши.

— Загубих мястото си в Криминална полиция, защото отказах да правя компромиси с отглеждането на Никлас. Няма да те отегчавам с подробности, но една нощ, когато трябваше да съм на местопрестъплението за едно убийство, си останах вкъщи с него. Беше много болен, имаше ужасна кашлица и висока температура. Заради това ме преместиха във „Връзки с обществеността“, далеч от разследванията. Заведох дело срещу полицията. Загубих.

Буркхарт повдигна вежда.

— Това ли имаше предвид Дитрих първия път, когато дойде, като каза, че репутацията ти те изпреварва?

Мати се изчерви.

— Предполагам, че да. Като стана въпрос за хаупткомисаря, смятам, че е време да му разкажем за случилото се днес.

Леля Се влезе в дневната с одеяло и възглавници.

— Сигурен ли си, че ще ти е удобно на дивана? Краката ти ще стърчат.

Буркхарт се ухили и взе завивките.

— Ще се оправя.

— Лека нощ, Буркхарт — каза Мати. — И благодаря, че остана.

— Нямаше да приема друг вариант.

Глава 92

Луната беше почти пълна, светеше през пролука в буреносните облаци и къпеше парк „Трептовер“ в бледа светлина, от която статуите на коленичилите руски войници хвърляха тъмни сенки.

Главен комисар Дитрих седеше прегърбен сред тези сенки, на каменните стъпала на паметника. Отпиваше от бутилка водка и зяпаше вяло над гробовете на сталинските войници към силуета на огромния съветски воин, понесъл на ръце германско дете.

Спомняше си как идваше тук като момче, малко след като майка му почина от пневмония. Беше на не повече от шест-седем години. Полковникът го доведе точно на тези стъпала.