Детективска агенция „Private“. Берлин

Преди да забърза за срещата си, Исаак Ерлихман им каза къде да намерят снимка на маската в онлайн каталога му и обеща да е на разположение сутринта.

Джак Морган беше поръчал храна, целият персонал на „Прайвит Берлин“ и Даниел Брехт се събраха в амфитеатъра, за да вечерят. Морган седеше до Мати и скептично изучаваше маската.

— Така, да изясним нещата — каза той. — Херман Крюгер ходи предрешен по бордеи и носи тези маски, докато прави секс?

— Явно това е дългото, странно пътешествие, което е предприел — отговори Мати.

— А аз мислех, че Ел Ей е световната столица на извратеняците.

Следователката се засмя.

— Берлин категорично не отстъпва на Ел Ей. А Павел? Той проявява ли интерес към маските?

— Нямам представа — отвърна Брехт. — Не се е мяркал вече над два дни. Но очаквам, че ще се появи час или два след мача в Берлин утре вечер.

— Защо?

— Подготвяме му малка изненада — каза Морган загадъчно.

Мати се загледа отново в маската на чокве и усети как я обзема съмнение. Дали Херман Крюгер бе убил Крис, жена си и останалите? Или пък Павел е замесен някак си? Заедно ли участват? Къде са сега?

Въздъхна.

— Не мога да повярвам, че Интерпол не може да открие Крюгер.

— Ще го намерят — каза Катарина Дорук. — Не можеш да скриеш милиардер дълго време, особено когато акциите му падат толкова много. Междувременно се обадете на Франкфуртската криминална полиция и дайте показания.

Телефонът на доктор Габриел иззвъня и той вдигна.

— Е, Буркхарт — обади се Брехт, — разкажи пак как ти се изплъзна.

Мати се разсмя.

— Историята за тясната хавлия, с която трябваше да се прикрива в секс клуба, е по-интересна.

Буркхарт й се намръщи.

— Мислех, че се договорихме по въпроса.

Мати опита да потисне усмивката си.

— Не можах да се сдържа. Такава класика.

— Мати — настоя Катарина. — Франкфуртската полиция?

Следователката въздъхна и кимна.

Но в този момент доктор Габриел затвори телефона си и каза:

— Открих сестрата. Илона Фрай. Наистина е регистрирана като зависима от метадон и живее във Вединг.

Глава 85

Въздухът се беше стоплил след бурята и пъстра тълпа от новодошли имигранти и нископлатени работници се разхождаше по улиците на Вединг, североизточно от Берлинския технически университет, когато Буркхарт зави по „Амстердамер Щрасе“. Там Илона Фрай живееше в общинско жилище на втория етаж от неприветлива сграда.

Паркираха, изкачиха почернелите от мръсотия стълби пред входа и намериха вратата отключена. Рап и арабска музика се бореха за надмощие, докато те се качваха по голо дървено стълбище към втория етаж, откъдето миришеше на жасмин и къри.

Мати дочу отнякъде плача на бебе с характерното скимтене от коликите и мисълта й се понесе назад във времето към петмесечния Никлас, разкъсван от болката. Изпита мигновена жал към бедната жена, която сигурно се грижи за детето. Докато отглеждаше малкия си син, Мати беше самотна майка, но я бе спасила помощта на леля Се и на майка й.

— Мати? — Буркхарт я изтръгна от мислите й.

Тя примигна, изненадана, че е спряла в коридора, загледана във вратата на апартамента, в който бебето плачеше и кашляше.

— Извинявай — почувства се леко объркана и внезапно по-изморена, отколкото мислеше, че е възможно. — Кой номер е нейният апартамент? — попита с прозявка.

Колегата й посочи дъното на коридора.

— Двайсет и седем.

Едва подминали двайсет и пети апартамент — само на три метра от вратата на Илона Фрай, чуха ужасени женски писъци.

Глава 86

При първия писък аз се извъртам и скачам към противопожарния изход, стигам стълбата тъкмо когато писъците стават истерични. Чувам тропане и викове, примесени с писъците, докато се залюлявам на стълбата и се приземявам в алеята зад сградата, където живее Илона Фрай.

Затичвам се. От прозорците над мен се носят крясъци. Но аз съм с обикновена черна маска за ски. Никой не ме е видял, не е видял мен, истинския, сигурен съм в това.

Към края на уличката, откъдето започва „Туринер Щрасе“, свалям маската, мушвам я в задния си джоб и се заставям да изляза с бавна отмерена крачка и да продължа надолу по тротоара.

Оттам заради натовареното движение изобщо не чувам писъците. Свалям тъмния анорак в движение, под него има яркожълто яке за бягане със светлоотразители.

Сърцето ми препуска лудо и се упреквам, че съм така дързък, така самонадеян след толкова много години внимателни ходове. Изобщо не трябваше да използвам противопожарната стълба, за да стигна до апартамента й.

Трябваше да намаля темпото, да я наблюдавам и да си направя схема на действията й.

Но вече не разполагам с този лукс, времето.

Излязох на разузнавателна мисия, но видях противопожарната стълба, която минава покрай отворения прозорец на предполагаемия й апартамент. Огледах се, не видях никого в уличката и предприех бърз, импровизиран план.

Сложих маската.

Започнах да се изкачвам.

Когато стигнах до площадката, приклекнах там за момент, после се промъкнах до прозореца. Старата ми и скъпа приятелка Илона беше вътре, в коридора на апартамента си, с гръб към мен.

Не можах да се сдържа. Гърлото ми издаде онзи щракащ звук, както всеки път, когато съм доволен.