Детективска агенция „Private“. Берлин

Илона изучаваше втренчено Мати. Сълзите се стичаха покрай ъгълчетата на устните й. Стисна здраво ръце.

— На никого не съм казвала за кланицата. Вие сте първите.

Следователката погледна към Буркхарт, застанал на вратата със скептично изражение. Веднага разбра какво си мисли — Илона Фрай е шизофреничка. Пристрастена към наркотици. Каква част от това, което чуха, е истина и каква — измислица на болния й ум?

Буркхарт беше проверил аварийния изход и задната улица, но не откри нищо, което да подкрепи твърденията на Илона Фрай, че на прозореца й е имало човек, а това само засили скептицизма му.

Но тогава Мати се сети за кошмарите на Крис, за онова обитавано от призраци място, което бе скрил дълбоко в себе си. Ако историята на Илона Фрай беше вярна, травмата определено беше достатъчно голяма, за да остави зееща рана дори у най-силния мъж.

— Защо това никога не е било докладвано на властите? — попита Буркхарт. — Защо не каза на лекарите си?

— Фалк каза, че ще ни убие — отвърна жената. — Повярвахме му. Аз му повярвах. А тази нощ удържа на думата си, нали?

— Грета Амзел повярва ли му? — попита следователят.

Илона отмахна полепналите по лицето й кичури коса.

— Грета ли? Защо Грета?

— Тя също е мъртва, Илона — каза Мати тъжно. — Както и Артур.

Устните на Илона се изопнаха встрани, тялото й се залюля и заусуква, сякаш нещо разтягаше мускулите й.

— Тогава и Илзе е мъртва. Нали?

Пред очите на Мати изплува споменът за женския труп в подземието на кланицата, но нямаше сърце да й каже.

— Не знаем…

— Убил я е, ще убие и мен — изстена Илона Фрай. — Той беше на прозореца. Разбира се, че беше. Аз съм от последните! Ще ме убие!

— Няма да допуснем да се случи — Мати посегна към ръката й. — Просто се успокой. Говорихме с едно от момичетата, работили със сестра ти. Каза, че Илзе чула гласа му, докато била на работа, нали така?

Разтреперена, Илона Фрай обви ръце около тялото си и кимна.

— Фалк има много характерен глас. Издава нещо като цъкане в гърлото си, когато е доволен. И обича да завършва изреченията си с едно хъмкане, което се извисява към въпрос. „Хмм?“

— Случилото се е отпреди трийсет години — отбеляза Буркхарт. — Как така е била сигурна, че е той?

Илона Фрай се вторачи в него.

— Не можеш да забравиш човек като Фалк. Прогорен е като дамга в мозъка ти.

— Затова ли дойде в офиса ни? Да кажеш на Крис, че Фалк е жив и Илзе е изчезнала? — попита Мати.

— Бях ужасена — обясни Илона. — Крис беше единственият човек, към когото можех да се обърна, само той щеше да ми повярва и да направи нещо.

Буркхарт обобщи:

— Значи Крис разследва, разбира, че Фалк наистина е жив. Издирва го и го проследява до кланицата.

— И Фалк го убива — глухо довърши Мати с чувството, че нейното собствено обитавано от призраци място в гърдите се разширява с всеки удар на изтерзаното й сърце.

Глава 89

Приятели мои, съграждани берлинчани, в този момент съм на волана, зад затъмнените стъкла на моя стар „Трабант“ 601.

Знаете ли трабанта? Работническата кола?

Няма значение. Добре поддържаното ми трабантче е паркирано на „Амстердамер Щрасе“, южно от кооперацията на Илона Фрай. Тук съм от почти половин час и вече започвам да треперя в потните си дрехи.

Мисля, че няма полиция. Това е добре. Вероятно в коридора е имало някой съсед, когато се катерех по противопожарната стълба, чул я е да вика и…

Изведнъж ми се прииска да счупя нещо. Не, да го разбия на парчета. Не, да го разпердушиня.

Приятели мои, Мати Енгел и Том Буркхарт току-що излязоха от входната врата на блока и водят Илона Фрай със себе си.

Отдалечават се от мен, поемат на север и внезапно увереността ми сякаш е посечена хиляди пъти с бръснач.

Казала ли им е? Ще й повярват ли?

Не, не, казвам си. Илона Фрай е освидетелствана. Държавата казва, че е луда. Чува гласове. Има множество личности. Регистрирана е като наркозависима, за бога.

При все това в този миг поривът ми е да запаля трабантчето, да профуча по улицата и да ги застрелям и тримата там, на тротоара, или в беемвето, в което в момента се качват.

Миг по-късно потеглят отново на север.

Изчаквам малко, успокоявам се и решавам да не ги следвам.

Мисля, че все пак знам къде ще бъдат довечера.

Ще отида там. Ще съм невидим.

Ще изчакам момента да нанеса удар.

Глава 90

Двайсет минути по-късно Мати застана пред вратата на собствения си апартамент. Илона Фрай се тътреше несигурно след нея, последен беше Буркхарт.

Докато ровеше за ключовете си, улови аромата на сотиран лук и месо. Дочу Никлас, който бърбореше на леля Се за вероятността „Херта“ (Берлин) с Касиано да станат шампиони на Втора Бундеслига.

— Не е хубаво човек като мен да живее със семейството ти — мрачно произнесе Илона Фрай. — Особено ако имаш деца. Може да…

— Може да се изненадаш — прекъсна я Мати. — При всички положения няма да те пусна другаде, докато всичко това не приключи.

— Сутринта трябва да си взема лекарствата — обясни Илона, като драскаше по ръцете си.

— Ще го уредим — обеща Мати, отключи и бутна вратата.

Жената я последва вътре с бавна провлечена крачка. Буркхарт затвори вратата след себе си и заключи резетата.