Детективска агенция „Private“. Берлин

— Успокой се — каза Мати. — Направихме пробив. Голям пробив.

— Не ми пука! — Катарина продължаваше да крещи. — Къде сте?

— На самолета. Кацаме след половин час.

— Не сте говорили с Франкфуртската полиция? — още повече се ядоса шефката й.

— Ще им се обадим по телефона. Ние… Буркхарт и аз решихме, че трябва да се върнем в Берлин час по-скоро.

— Така ставате бегълци!

На Мати започна да й писва.

— Само ако не заловим копелето, убило Крис, Илзе Фрай, Артур Йегер и кой знае още колко народ!

Това запуши устата на шефката на следователите в „Прайвит Берлин“ за няколко секунди, преди да процеди с дрезгав, едва овладян глас:

— Какво открихте?

Мати й разказа основното от посещенията в дома на Илзе Фрай и в „Рай ФКК“, включително неопределеното описание на Маската.

— Показахте ли им снимки на Херман Крюгер и Максим Павел?

— И на двамата. Казаха, че не са сигурни, защото единствената причина да смятат, че този човек е един и същ, е, че винаги се появява с нова маска.

— И какво значи това, че е колекционер на предмети на изкуството като Крюгер?

— Нямаха представа, но едната жена каза, че знаел всичко за маската, която носел, докато правели секс. Била от племето чокве. Описа я: изработена от кожа, абанос и слонова кост, изобразява чудовище.

— Аз залагам на Крюгер — заяви Катарина. — Главен комисар Дитрих също смята така. Обади се преди час и те търсеше. Сутринта Берлинската криминална полиция открила пистолет в багажника на една от колите на Крюгер. Балистичната експертиза сочи, че е същият пистолет калибър.40, с който е убита Агнес. Подготвят заповед за арест, но ще се обадя на Руди Крюгер да проверя дали пастрокът му е колекционирал маски.

— Добра идея — отвърна Мати и я помоли да каже на доктор Габриел, че Илона Фрай е била пациентка на психиатрични заведения и е пристрастена към метадон. Сподели и подозренията си относно сина на Фалк, управителя на кланицата.

След като Катарина обеща да провери тези следи, Мати се обади на леля си Сесилия, за да я предупреди, че пак ще работи до късно. За миг я заля вина, че не прекарва достатъчно време с Никлас, но си каза, че има оправдание. И синът й също толкова силно искаше да разбере кой е убиецът на Крис.

Мати затвори телефона точно когато пилотът оповести по интеркома, че наближават Берлин и трябва да изключат всички електронни устройства.

Погледна Буркхарт, който изключи своя айпад.

— Излезе ли нещо?

Буркхарт кимна и прибра устройството в неопренов калъф.

— Открих професор в Потсдам, експерт по маски и примитивно изкуство. Горе-долу на подходящата възраст. Има и няколко галерии в града, които специализират в примитивно изкуство. Мисля, че ако нашето момче е сериозен колекционер, може и да им е познат.

Глава 83

Кацнаха по залез, от който небето над Берлин изглеждаше като жива рана.

Поне за Мати, която веднага започна да звъни по телефона, докато Буркхарт отиде да докара колата.

При Франц Хелерман, професора по изкуствата в университета в Потсдам, директно се включваше гласова поща. Поколеба се и реши да не оставя съобщение. Щеше да е по-добре да говори лично с него на сутринта.

Обади се и в две от художествените галерии, които Буркхарт беше открил, и изслуша записите, които съобщаваха адресите и работното им време. Погледна третия номер и адреса и си даде сметка, че галерия „И. М. Ерлихман“ се намира южно от „Савиниплац“ на „Шлютерщрасе“, недалеч от мястото, където беше загинала Агнес Крюгер.

— Да се отбием там на път за офиса — предложи на Буркхарт.

Стигнаха за няма и десет минути, точно когато един мъж спускаше охранителните метални решетки пред входа.

— Здравейте! — извика Мати.

— Затворено е — обърна се мъжът към тях — спретнат, с вид на учен, с очила с черни рамки, късо подстригана прошарена коса, сако от туид и вратовръзка.

Примигна към Мати, после хвърли поглед нагоре към Буркхарт.

— Доста сте висок.

Буркхарт кимна, показа значката си, представи се и обясни:

— Това е Мати Енгел. Работим за „Прайвит Берлин“.

— Исаак Ерлихман — отвърна мъжът любезно. — Но галерията ми е затворена.

— Надявахме се, че можете да ни помогнете — каза Мати.

— Утре, с удоволствие. Но сега имам среща, отивам на вечеря, всъщност на рожден ден. На приятелката ми.

— Само един въпрос — настоя Мати.

Ерлихман въздъхна:

— Един въпрос.

— Херман Крюгер колекционира ли маски? Продавали ли сте му някоя?

— Боя се, че това е поверително. А и са два въпроса.

— Знаете ли, че е заподозрян за убийството на жена си? — намеси се Буркхарт.

— Това е трети въпрос и да, прочетох във вестника.

— Може да има връзка, господин Ерлихман — каза Мати. — Моля ви, само между нас, Крюгер колекционира ли маски? Ако отговорът е „не“, си тръгваме.

Собственикът на галерията погледна часовника си и явно водеше вътрешна борба, преди да отговори:

— Хер Крюгер е купувал много маски от мен през годините.

— А наскоро? — попита Буркхарт.

Ерлихман замълча и кимна.

— В интерес на истината, в началото на миналата седмица купи ценна племенна маска на чокве.

Глава 84

Четирийсет минути по-късно маската на чокве се появи на големия екран в амфитеатралната зала на „Прайвит Берлин“.