Детективска агенция „Private“. Берлин

Но след като изминаха оставащите 25 километра и стигнаха до спящото селце с неговите къщи със сиви гладки стени, знаеха, че шансът им да настигнат мазератито е почти нулев. Можеше да е поело във всяка една посока.

Буркхарт стовари юмрук върху волана.

Мати се чувстваше по същия начин. Бяха стигнали толкова близо, но не успяха да спасят нито Артур Йегер, нито охранителя, не успяха и да предотвратят нараняванията от катастрофите. Убиецът отново ги беше надхитрил и тя започваше да се страхува, че никога няма да го спрат.

— Да се връщаме — предложи Буркхарт. — Ще отидем в полицията и ще докладваме.

Мати понечи да се съгласи, но нещо прещрака в мозъка й.

— Не, почакай! — бръкна да извади мобилния си телефон. — Отбий някъде.

Набра номера на доктор Габриел и той вдигна почти веднага. Без предисловия тя попита:

— Откъде е Илзе Фрай? Изчезналата жена?

— От Бад Хомбург — отвърна той.

— Имаш ли й адреса?

Каза й да изчака и след миг й го издиктува.

— Какво става? Къде сте?

— В Бад Хомбург — отговори тя и затвори. Погледна Буркхарт. — Илзе Фрай живее на около километър оттук. Убиецът познава района. Затова сви насам.

Колегата й запали колата.

След шест минути минаха покрай скромна къща близнак в покрайнините на града, на границата с фермерските земи. Дъждът бе отслабнал до ръмеж и в далечината се носеше вой на сирени.

Буркхарт паркира червеното BMW на алеята, за да не привлича вниманието на полицията. Почукаха на задната врата.

Мина известно време и тъкмо се канеха да почукат пак, когато на прозореца се появи симпатична руса жена, около трийсетгодишна, и ги огледа подозрително, преди да открехне вратата, без да маха веригата.

— Да?

Мати показа значката си.

— Ние сме от „Прайвит Берлин“ и…

Ръцете на жената се стрелнаха към гърлото й и тя извика:

— Крис ли ви изпраща? Открил е Илзе?

Глава 77

— Мъртъв? — промълви Тина Хановер двайсет минути по-късно. — И Илзе ли е мъртва?

Седяха на масичка в скромно обзаведената кухня и пиеха кафето, което жената им беше сварила.

Пред погледа на Мати за миг се появи трупът на жената, проснат до тялото на Крис.

— Не сме сигурни. Останките не са анализирани, но до него имаше тяло на жена.

Съквартирантката на Илзе Фрай се сви, по бузите й потекоха сълзи.

— Горката Илзе. С право се страхуваше. Казах на Крис, че я беше страх и трябва да бъде внимателен. Сигурно аз…

Захапа кокалчетата си и се извърна настрани.

— Защо се е страхувала? — попита Буркхарт. — И защо Крис е дошъл при вас?

Тина Хановер изпъшка и избърса очи с ръкав.

— Дойде, защото лудата сестра на Илзе, Илона, го помоли. Той каза, че всички били приятели от детинство.

Мати веднага сглоби картинката. Илона Фрай сигурно е тайнствената жена, дошла при Крис седмица преди изчезването му.

— Започнете отначало — настоя Буркхарт.

В следващия половин час Тина Хановер разказваше как преди около две седмици Илзе Фрай се прибрала от работа, невероятно разстроена. Но отказала да обясни на съквартирантката си какво се е случило.

Още по-странното било, че си влязла право в стаята и звъннала на сестра си в Берлин, нещо много необичайно. Според Тина Хановер Илона Фрай била трън в очите на Илзе — пристрастена към метадон, диагностицирана с шизофрения. Цял живот постъпвала в различни психиатрични клиники и постоянно врънкала сестра си за пари.

— Как разбрахте, че Илзе се обажда на Илона? — поинтересува се Буркхарт.

Жената се изчерви и се размърда неспокойно на стола си.

— Ами… аз… такова… — започна тя, после избъбри с отбранителен тон: — Подслушвах на вратата. Беше толкова разстроена, че не можах да се сдържа.

— И за какво е говорила със сестра си? — намеси се Мати.

Съквартирантката на Илзе отново се намести нервно, преди да отговори:

— Не успях да чуя всичко, защото вратите са много дебели. Но схванах смисъла. Била разпознала човек от миналото си. Нарече го Фалк и звучеше така, сякаш се ужасява от него. Ужасена до смърт.

— Фалк? — прекъсна я Буркхарт. — Сигурна ли сте?

Тина кимна, а Мати погледна колегата си озадачено. Той обясни:

— Човекът, който ръководил кланицата, се нарича Фалк.

— Но той не би могъл… — започна Мати и изведнъж си спомни. — Имал е син.

— Имал е син — кимна утвърдително следователят.

За пръв път, откакто научи за изчезването на Крис, Мати почувства, че са на прав път по следите на убиеца.

— Разказахте ли това на Крис?

Жената кимна.

— Явно знаеше кой е Фалк.

— Защо, какво ви каза? — настоя Мати.

— Да каже ли? Нищо не е казвал. Но си личеше от езика на тялото му. Познаваше го.

В стаята се възцари мълчание, после Буркхарт се обади:

— Къде отиде Крис, като си тръгна оттук? В адвокатската кантора на Илзе?

— Кантората ли? — изненада се Тина. — Не.

— Нали казахте, че тя е разпознала Фалк на работа — обърка се Мати. — Бил е клиент на кантората? Видяла го е в съда?

— Не, не — прекъсна я Тина и се изчерви. — Илзе… тя… — Жената отново зае отбранителна позиция. — Напусна кантората преди година и половина, когато разбра, че може да изкарва повече пари за два пъти по-малко време в клуб „Рай ФКК“ в северната част на града. Беше лицензирана, професионална секс жрица.

Глава 78