Детективска агенция „Private“. Берлин

— Разбира се, че така ще каже тази малка пиявица — с равен тон коментира Крюгер. — Повтарям, нямам нищо общо със смъртта на Агнес.

— Но все пак не си се втурнал към къщи, когато си научил — вметна комисарят.

— Когато научих за това, тя беше мъртва — отговори Крюгер. — Не болна. Не умираща. Мъртва. Бях разстроен, скърбях много, но знаех, че няма как да променя този печален факт, а трябваше да сключа жизненоважна сделка.

— С кого, Херман? — настоя Дитрих. — Кажи ми къде беше, и то сега, иначе това ще е историята, която ще влезе в обвинителния акт, а пресата и блогърите ще я погълнат и разгласят из целия корпоративен свят.

Крюгер подскочи като ужилен и се извърна към адвоката си.

— Плащам ти предостатъчно. Обясни му какъв е залогът.

Рихтер погледна часовника си.

— В интерес на истината, мисля, че вече е безопасно да говорите, хер Крюгер. Пазарите затварят след един час. Стига главният комисар да се съгласи да не разгласява въпроса до четири часа̀, можете да говорите.

При тези думи Мати погледна своя часовник. Три часът. Училището свършваше. Представи си как Никлас си тръгва с леля Се и отново се съсредоточи върху милиардера, който най-сетне изглеждаше готов да разкаже всичко.

Глава 102

Приятели, съграждани берлинчани, в три часа и пет минути моят бъдещ млад приятел Никлас Енгел излиза от гимназия „Джон Ленън“. Оглежда се за лелята на майка си. Но горката жена днес няма да се появи. Погрижих се за това.

Момчето изглежда объркано. Идеално. Време е да действам, приближавам с мерцедеса и свалям стъклото.

— Никлас? — Казвам го с подчертан холандски акцент. — Никлас Енгел?

Държа значката и картата си от „Прайвит Берлин“ и му се усмихвам.

— Аз съм Даниел Брехт. Майка ти сигурно ти е споменавала за мен. Помоли да те взема и да те закарам вкъщи.

Никлас ме гледа подозрително.

— Къде е леля Сесилия?

Усмихвам се тъжно.

— Точно затова майка ти ме помоли да дойда. Леля ти е болна. Много болна. Закараха я в болница.

Това дава резултат. Защитата на милото момче пада и искрено притеснено, то идва до вратата на колата и влиза, питайки:

— Какво й е?

— Не знаят — казвам. — Припадна у дома. Правят й изследвания. А сега си сложи предпазния колан.

Никлас го прави веднага, без да протестира.

Какво изключително момче. Толкова сериозно. Толкова послушно.

— Къде е мама? — пита Никлас, докато включвам на скорост и потегляме.

— Не се притеснявай — казвам. — Скоро ще дойде.

Никлас се намръщва, оглежда се и казва:

— Това не е пътят към къщи. Къде отиваме?

— На едно много специално място за едно много специално момче.

Глава 103

— През последните десет дни бях в Швеция — започна Херман Крюгер. — Живях в ловна хижа край Йостерсунд, собственост на шведския финансист Оле Ларшон. Водехме преговори за продажбата на моята финансова империя. Искаше ми се да се радвам на остатъка от живота си и да направя нещо добро с парите си. Надявах се, че Агнес ще поиска да бъде с мен и да ми помага в добрите дела. Но последния път, когато разговарях с нея, тя поиска развод.

— Ние чухме друго — каза Дитрих. — Възнамерявала да остане.

Крюгер поклати глава.

— Смяташе да ме напусне.

— Доведеният ти син казва друго — настоя Дитрих.

— Доведеният ми син е магаре, господин главен комисар! — отвърна рязко Крюгер. — Между другото, имам неотложни неща за вършене и ако нямате намерение да ме арестувате, трябва да тръгвам. Хер Рихтер ще ви предостави личния номер на хер Ларшон. Той, неговите сътрудници и служителите в хижата ще потвърдят местонахождението ми. И не забравяйте, обещахте да мълчите до четири часа̀!

Крюгер се изправи, сякаш срещата е свършила. Дитрих също стана и Мати забеляза, че изгледаше смутен от внезапния обрат.

Но бързо се окопити.

— Притежаваш ли маска на чокве?

Това стресна милиардера.

— Да. Защо?

— Бил ли си в клуб „Рай ФКК“ в Бад Хомбург?

Крюгер сви рамене.

— Може би веднъж. Не знам.

— Намерихме оръжието на убийството в един от автомобилите ти — каза главният комисар. — Мога и само за това да те арестувам.

— Оръжието е очевиден опит убийството да бъде приписано на хер Крюгер — намеси се адвокатът. — И не виждам връзка между маската на чокве и частен клуб в Бад Хомбург. Ако сте толкова сигурен, арестувайте хер Крюгер, но ще ви съдим за нанесени вреди. В противен случай си тръгваме.

Дитрих се поколеба, преди да попита:

— Трябва да знам къде ще отидеш и смяташ ли да напуснеш страната отново.

— Трябва да се погрижа за погребението на Агнес — отговори Крюгер, възвърнал високомерието си. — Веднага след като наредя покупката на още акции от компанията си. След всичките тези приказки за убийство и придобиване „Крюгер Индъстрис“ е подценена, но със сигурност цената й ще скочи, когато се разчуе за сделката. Не е зле и вие да купите, господин главен комисар, уверявам ви, че ще направите удар.

Мати гледаше как милиардерът излезе от стаята. Адвокатът му постави лист хартия пред Дитрих и го последва.

Инспектор Вайгел се обърна към Мати и въздъхна.

— Права беше. Сега ли ще го направим, или да почакаме малко?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — настоя Мати. — Ти искаш той да се защитава.