Дезертьорът

— Сега е добър момент да се обадим на Уорли — каза Броуди.

— Никога не е добър момент да се обаждаме на Уорли, но е време да си уредим полет от това място. — Тя му подаде телефона. — Ти го направи.

Броуди взе телефона, но не набра веднага номера.

— Успяхме, Маги — каза той. — Нямаше да го направим без теб.

— Следващият ми партньор ще ме цени още повече.

Броуди се усмихна и набра номера на Брендан Уорли. Представи си как самолетът каца на пистата в джунглата и ги отнася на някое място с горещ душ и студена бира.

Отново погледна Мърсър. Дали Брендан Уорли щеше да се зарадва да види, че Кайл Мърсър е жив и здрав? Вероятно не.

Така че може би домът не беше на едно обаждане разстояние.

Телефонът зазвъня и продължи да звъни.

46.

Броуди изключи сателитния телефон. Уорли сигурно си беше помислил, че му се обажда Мърсър, и по някаква причина не изгаряше от желание да разговаря със стария си партньор по престъпления. Погледна Мърсър, който лежеше по корем на седалката с вързани ръце и крака и запушена уста. Положението се беше променило от последното обаждане.

Уорли не го знаеше. Но Мърсър го знаеше.

— Обади се на Домброски — каза Тейлър.

Броуди даде газ и лодката набра скорост.

— Винаги трябва да направиш най-важното обаждане. Онова, което ще те прибере най-бързо у дома.

— Домброски може да се обади на Уорли.

— Домброски може да говори на телефон с умряла батерия. — Броуди отвори резервоара и погледна. — Горивото също е проблем.

— Каква е добрата новина?

— Не съм виждал крокодил от известно време.

— Мислиш ли, че тази вода става за пиене?

— Питай Мърсър. Той изпи доста от нея.

Тейлър се пресегна през борда, загреба шепа вода и я погледна.

— Има буболечки и разни гадости. — Изтръска ръката си. — Може пък да завали. Това нали е дъждовна гора.

Броуди си спомни иракската пустиня. Понякога се случваше запасите им да намалеят и тогава водата ставаше проблем за всички. Малките неща, които приемаш за даденост — като храната, водата и мунициите — стават критично важни, когато ги няма.

— Ако се наложи, ще я пием и по-късно ще се безпокоим за това. Междувременно дръж под око десния бряг. Ако хората на Мърсър открият, че сеньор Кайл е изчезнал и че една от лодките им я няма, а останалите са повредени, току-виж се досетят, че сме потеглили по реката с шефа им.

— Сигурно ще си помислят, че сме тръгнали надолу по течението към Кавак, а не навътре в джунглата.

— Надявам се. Оглеждай се също за пемони в лодки или за пемони на сушата с пушки, тръбички или каквото там. Не сме в Куонтико, Маги.

Тя му благодари за прозрението и добави:

— Ако горивото свърши, ще трябва да гребем.

Броуди кимна и отново погледна Мърсър. Приличаше на трофейна риба — стокилограмов улов, който е прекалено голям за малката ти лодка.

— Опитай отново да се свържеш с Уорли — каза Тейлър.

Броуди изгаси мотора и набра номера на Уорли. Този път вдигнаха, но никой не отговори.

— Аз съм, Брендан — каза Броуди. — Не затваряй.

Мълчание. После Уорли каза:

— Да не би…?

— Свободни сме. За разлика от капитан Мърсър.

— Да не искаш да кажеш…?

— Измъкнахме се. С госпожица Тейлър сме в лодка в река на име Река. Беглецът е с нас, вързан и готов за прибиране.

Уорли не изглеждаше толкова развълнуван, колкото би трябвало да е.

— Как го направихте?

На Броуди му хрумна, че Уорли, който живееше в свят на подозрения и измами, може да си е помислил, че обаждането е направено по принуда и че някой е насочил пистолет към главата на Броуди. Ако се бяха уговорили за кодова дума, сега Броуди щеше да я използва. Вместо това той каза:

— ОКР винаги хваща хората, които търси, полковник. А сега ни трябва хвърковатото ви пиленце.

— Добре… Къде сте?

— Момент. — Броуди отвори менюто на телефона, провери джипиес координатите и ги каза на Уорли. — На идване направихме въздушно разузнаване — добави той. — Видяхме писта насред джунглата нагоре по реката, на около километър и половина от западния ѝ бряг.

— Добре… задръжте.

Броуди предположи, че Уорли е в посолството, а не на чашка в клуба на плажа, и че сега гледа сателитни карти на района.

Погледна Тейлър, която се беше преместила от носа и седеше на тясната пейка до краката на Мърсър.

— Какво става? — попита тя.

— Резервирам полет. — Броуди закри микрофона с длан. — Уорли може не вярва на късмета ни и да си мисли, че Мърсър му залага капан.

— Чудесно. Какво по-лошо от това, по дяволите?

— Земетресение?

Тя погледна Мърсър.

— Може да го накараме да каже нещо.

— Ако Уорли не вярва на мен, със сигурност няма да повярва на Кайл Мърсър. Но… защо не го фраснеш в топките, така че Уорли да го чуе как стене?

— Скот…

— Задръж…

— Добре, виждам пистата — каза Уорли. — Вероятно е направена от контрабандисти на наркотици. Да се надяваме, че не се използва. Намира се на единайсет километра от вас по права линия. Но ако следвате реката, ще ви дам координати на място, където можете да слезете на брега и да продължите през гората. Ще трябва да извървите около три километра до пистата.

— Добре. Колко време ще му е нужно на самолета да пристигне?