Дезертьорът

— Около три часа, след като прибере колесниците си. „Отър“-ът всъщност не си прибира колесниците. Това е пилотска шега — обясни той и замълча за момент. — Това означава, че ще има да чакате цяла вечност.

— Не е много смешно, полковник.

— Просто шега. Добре, за колко време смятате, че ще успеете да стигнете до пистата?

Броуди пресметна набързо.

— Ще ни трябва около час, за да изминем единайсет километра по реката, после… може би два часа за трите километра през джунглата с пленника.

— Това означава среща след около три часа, плюс-минус.

— Да. Искам номера на сателитния телефон на пилота. Веднага.

— Той ще има вашия номер. И ще ви се обади.

— Не водихме ли вече този разговор?

— Мисля, че го водихме. Съображенията за сигурност не са се променили оттогава.

Броуди не искаше да настройва враждебно човека, който щеше да ги измъкне оттук.

— Добре. Ще чакаме обаждане от пилота.

— Ако мислите, че е опасно за пилота да кацне или сте под натиск, използвайте кодовата дума… „задник“. Можете ли да я вмъкнете естествено в телефонен разговор?

— Ако говоря с вас, без проблем. Майтапя се. Знаете, че с Тейлър бяхме под натиск, когато ви нарекохме „задник“. Нали?

— Предположих, че сте. Добре, ще ви дам координатите на мястото, където трябва да слезете от лодката и да продължите през джунглата. Трябва да използвате вашия… моя телефон, за да проверявате местоположението си. Готови ли сте да записвате?

— Да.

Уорли прочете координатите и Броуди повтори числата на Тейлър с надеждата, че тя ще ги запомни наизуст.

Освен това Уорли му даде координатите на пистата и Броуди повтори и тях.

— Самолетът е шестместен — продължи Уорли. — Едното място е за пилота и три за вас, госпожица Тейлър и пленника. На борда ще има един или може би двама души, които ще осигуряват охрана и ще се погрижат задържаният да не представлява опасност по време на полета. Това е стандартната процедура.

— Добре… но двамата с Маги сме цялата охрана, която ни е нужна. Задържаният е вързан.

— Ще го кажа на охранителите. Решението не е мое. — И добави: — Позивната ви е… да кажем, Щастлива патица.

— По-добре от Мъртва патица.

— Пилотът ще е Видра едно.

— Разбрано. Защо и вие не дойдете? Ще ви хареса да видите Мърсър вързан като прасе.

— Самолетът ще пристигне от Аруба.

— Може да кацне набързо на „Франсиско де Миранда“ и да ви вземе. Не искате ли да сте част от това?

Последва мълчание. Накрая Уорли каза:

— Венецуелското правителство силно ограничи движението на всички служители от американското посолство. Постоянно ме следят и не искам да компрометирам извеждането ви с появата си на летището.

— Добре. Стига да не мислите, че Мърсър е опрял пистолет в главата ми и това е капан.

— Не го мисля. Но бих искал да чуя гласа на госпожица Тейлър.

— А искате ли тя да фрасне Мърсър в ташаците?

— Само гласа ѝ, моля.

Броуди подаде телефона на Тейлър.

— Иска да чуе гласа ти.

Тейлър кимна.

— Тейлър се обажда, полковник. — Заслуша се и каза: — Да, вързан е. И със запушена уста. — Отново се заслуша, после се премести и задържа телефона до ухото на Мърсър. — Капитан Мърсър ви чува, полковник.

Броуди се запита какво ли има да каже Уорли на човека, който, ако можеше да се вярва на Мърсър, възнамерявал да го хвърли от хеликоптер. Каквото и да беше казал, думите му определено разстроиха капитан Мърсър и той се размърда яростно и се опита да извика в телефона нещо, което прозвуча като „Ссс-иан…“. Двамата очевидно имаха проблеми.

Тейлър отдръпна телефона от ухото на Мърсър и каза на Уорли:

— Капитан Мърсър говореше по-артикулирано, когато бяхме негови пленници.

Върна телефона на Броуди.

— Капитан Мърсър е арестуван, като преди това му бяха прочетени правата — каза той. — Сега е наш арестант и ще го предадем на американското правосъдие.

Уорли помълча за момент, после каза:

— Нали разбирате, че този човек е полудял след две години в плен на талибаните.

— Това би била добра теза на защитата за престъпленията, които е извършил след бягството си от плен. Но засега обвинението срещу него е за дезертьорство, а той не е бил луд, когато е дезертирал. — Всъщност би трябвало да е луд, за да се качи на онзи черен хеликоптер. Но Броуди — и Тейлър — вече бяха казали повече от необходимото на Брендан Уорли, който имаше репутацията на човек, който чисти лайната, покрива си задника и вероятно прави така, че свидетелите да замълчат завинаги. Затова, за да е сигурен, че самолетът ще пристигне, Броуди каза:

— Сега се обаждам на полковник Домброски, за да му докладвам.

— Добре… и между другото, полковник Домброски ме остави с впечатлението, че вие и госпожица Тейлър напускате страната, както ви е било наредено.

— Определено напускаме страната, макар и не точно както ни бе наредено.

— Как стигнахте до мястото, където се намирате сега?

— Вероятно по същия начин, по който го е направил и Тед Хагърти. Съжалявам за случилото се с него — добави Броуди.

Уорли не отговори; сигурно си мислеше, че Броуди и Тейлър би трябвало да споделят участта му.

— Радвам се, че не работите за мен — все пак каза той.

— Значи сме трима. Четирима, ако броите капитан Мърсър.