Дезертьорът

Уорли нямаше какво да отговори на това, така че каза:

— Ще вдигна самолета.

Вероятно не го казваше в преносен смисъл.

— Къде ще ни откарат? — попита Броуди.

— Не разполагам с тази информация. Но най-вероятно в Гуантанамо или Панама.

— Стига да не е Каракас.

— Каракас не е безопасно място за вас, господин Броуди. СЕБИН издирва американец на име Кларк Боуман.

Броуди не знаеше дали това е истина, или Уорли се опитва да съсипе чудесния му ден.

— Уредихте ли визи за Луис и семейството му?

— Мисля, че е направено.

— Кажете ми със сигурност, когато се чуем отново.

— Ще проверя. — Тонът на Уорли стана дружелюбен. — Поздравления, че хванахте вашия човек.

— Благодаря. Помощта ви беше много ценна.

— И благодаря, че върнахте куфарчето.

— Съжалявам, че взехме съдържанието му, но ни трябваше.

— Пистолетите у вас ли са? Трябва да държа на отчет всички оръжия.

Явно това беше ден, в който всеки пита кой има оръжие. Е, Броуди имаше пистолета на Мърсър, а Тейлър — глока на Уорли. Броуди обаче реши, че е време да поиграят на „У кого е оръжието?“.

— Съжалявам, Брендан, едва се измъкнахме живи. Дори изгубих обувките си. Ще уредя ОКР да ви обезщети.

— Просто ще го отпиша. Искате ли си кондома?

— Задръжте го. Не ми върши работа.

— Съжалявам да го чуя.

— Но не колкото аз. Е, съмнявам се, че ще се срещнем пак, но беше интересно да работя с вас, полковник.

— Ще се обадя за самолета. Звъннете ми, когато извеждането завърши.

— Ще го направя. Adiós.

— И на вас с госпожица Тейлър.

Броуди изключи телефона, за да пести батерията, и каза на Тейлър:

— Полковник Уорли е разтревожен. Казах му, че нямаме оръжия.

— Ти си по-коварен от него. Всичко наред ли е с извеждането?

— Ще бъде, след като се обадя на Домброски.

— Ами обади му се.

— След малко. — Броуди погледна Мърсър. — Ако бях коварен колкото Уорли, нямаше да му кажа, че сме задържали Мърсър, защото ако той го иска мъртъв, двамата с теб можем да станем косвени жертви.

— Това е ясно. Но ето нещо, което ще те накара да се почувстваш по-добре. От обаждането на Мърсър Уорли знае, че сме говорили с него и че Мърсър вероятно е говорил свободно с нас, тъй като сме били негови пленници. Следователно, независимо дали сме задържали Мърсър, или не, ние знаем неговата история. Така че онова, което Уорли планира за Мърсър, може да планира и за нас, дори да бяхме без него.

— Това наистина ме кара да се почувствам по-добре.

— Обади се на Домброски да ни даде застраховка живот.

— Добре. — Броуди включи сателитния телефон и набра мобилния номер на Домброски.

Телефонът зазвъня, но никой не вдигна, което беше необичайно. Полковник Домброски вдигаше дори когато лежеше на масата в кабинета на проктолога си. Може би сателитната връзка не достигаше до него, или номерът на сателитния телефон приличаше на номера на адвоката на бившата жена на Домброски.

Броуди се тревожеше, че Уорли може и да следи обажданията, затова остави кратко съобщение, което класифицира като „спешно“, после го промени на „много спешно“. „Критично“, както му беше казал веднъж Домброски, се използваше само ако се криеш в килера, защото съпругът на дамата се е прибрал. Налагаше се да остави телефона включен и да чака обратно позвъняване.

— Трябваше да се обадиш първо на него.

— Това е като да се обадиш първо на застрахователната компания, а после на пожарната, ако къщата ти гори. Трябваше да се погрижим за самолета.

— Имам някои тревоги около изтеглянето, Скот.

— Уорли може и да е коварен, но не е безразсъден. Знае, че ще се обадим на Домброски.

— Въпреки това на пистата може да се случи някакъв инцидент.

— Не можеш да потулиш всички престъпления. Особено такова.

— Ако Уорли си мисли, че свободата му зависи от това, ще намери начин.

Това си беше самата истина.

— Случвало ли се е да преценявам погрешно ситуация? — попита Броуди в опит да ѝ вдъхне кураж.

— Всеки ден, Скот. Едва ли не всеки час.

— Добре. Вкарвал ли съм ни в ситуация, от която да не мога да ни измъкна?

— Скоро ще разберем.

Продължиха по реката и Броуди усети, че течението става по-силно и лодката не напредва особено добре. Можеха да наберат малко скорост, ако хвърлеха Мърсър на пираните. Броуди нямаше представа колко време ще им отнеме преходът до пистата. Не би трябвало да е повече от два часа, но теренът можеше да се окаже непроходим, а арестантът да се запъва. Освен това Броуди беше изгубил обувките си. Колко време щеше да ги чака самолетът? Това сигурно зависеше от това колко са пълни резервоарите му. И в някакъв момент Броуди трябваше да изхаби отново батерията, като остави телефона включен в очакване на обаждане, защото онзи задник Уорли не му беше дал номера на пилота. Той провери отново нивото на горивото. Ниско, но не критично ниско. Просто тревожно ниско. А гребането срещу течението не беше опция в тази ситуация. Това му напомни, че е жаден и гладен и че слънцето започва да го напича сериозно.

Погледна към Мърсър, който не помръдваше.

— Добре ли е?

Тейлър пипна Мърсър по бузата, после му провери пулса.

— Май прегрява.

— Значи не е чак толкова корав.

— Прояви малко съчувствие, Скот.