Дезертьорът

— Знаеш ли, като видях мръсния ти задник по телевизията, ми стана кофти за теб. Никой не заслужава онова, което ти се е случило, особено войник, дал толкова много от себе си на родината. Но после… — Той замълча, свали очилата си и доближи лицето си до лицето на Мърсър. — Онова, което направи в Пешавар, е друго. Господин Креншо беше патриот, човек със семейство.

Мърсър се надигна и го изгледа кръвнишки.

— Убих много хора със семейства, предимно по твоя заповед. Убивах и семействата им.

— Умиротворяването на цивилните е част от войната, стара като самата война, капитане. Трябва да се прави от време на време. Като косенето на тревата.

— Ти си побъркан кретен.

Е, помисли си Броуди, това беше страхотно събиране на стари приятели и се досещаше как ще свърши то.

— Време е да тръгваме — повтори той.

Уорли го погледна.

— Не мисля, че той иска да се върне у дома, Броуди. — Стана и посочи към самолета. Двама мъже бяха слезли от дясната му врата и когато заобиколиха машината, Броуди видя, че са с джинси, камуфлажни ризи и кубинки. Приличаха на латиноамериканци и носеха калашници.

Мъжете застанаха доста зад опашката на самолета, така че ако се стигнеше до стрелба, машината да не пострада.

Броуди имаше чувството, че тези двамата няма да осигурят никаква охрана.

— Какво става, Брендан? — попита той.

— Ами това, Скот, че обърка обръщението. За тебе не съм Брендан, а полковник.

— Да, сър. Но си оставате задник — каза Броуди.

— А вие все така не зачитате ранговете. — Той погледна Тейлър. — Надявах се, че ще задържате поводите на партньора си. Ще го спасите от самия него.

Тейлър не отговори, гледаше го в очите.

— Много поздрави от Трент — каза ѝ Уорли.

— Трент да върви по дяволите.

— Ще му предам последните ви думи.

Броуди държеше под око двамата така наречени охранители, или иначе казано убийци. Те бяха на петнайсетина метра от тях, в ефективния обхват на „Дезърт Ийгъл“, но само ако останеха неподвижни мишени, което нямаше да стане. Освен това бяха въоръжени с руски сенокосачки, изстрелващи по шестстотин куршума в минута. Трябваше ли да се тревожи? Сигурно. Той се обърна към Уорли.

— Има ли някаква основателна причина да стоим тук?

— Няма никаква причина някой от вас да стои — отвърна Уорли.

Е, можеха да си стоят и цял следобед да си разменят забулени заплахи — това определено се харесваше на Уорли. И може би той искаше да научи повече от Броуди и Тейлър, преди да направи онова, което трябваше да направи.

Уорли извади пистолета си и се прицели в Броуди.

— Съжалявам, господин Броуди, но не всички места в самолета ще бъдат заети.

Очевидно Брендан Уорли не искаше да научава нищо повече от тях.

Първата мисъл на Броуди беше да откъсне главата на змията, но вече беше твърде късно да посяга към пистолета си. Надяваше се обаче, че Тейлър го е направила.

Всичко се случи много бързо, макар и да изглеждаше като на забавен кадър.

Мърсър, който още беше на земята, рязко се изтласка и блъсна Уорли, който изгуби равновесие; това позволи на Броуди да извади пистолета и да изстреля бързо три куршума по Уорли, който изглеждаше явно изненадан. После Броуди се метна на земята зад все още движещото се тяло на Уорли, докато над главата му профучаваха червени трасиращи куршуми.

Тейлър вече беше на земята и отвръщаше на огъня. Броуди също дърпаше спусъка, като използваше тялото на Уорли за щит, и продължи да стреля с пистолета на полковника, когато патроните на неговия свършиха.

Пилотът, който явно не се беше спазарявал за подобни неща, подкара самолета и двамата с автоматите се затичаха след него, като оставиха смахнатите гринго да си оправят сами проблемите. Единият настигна машината от дясната ѝ страна и изчезна вътре. Вторият скочи през отворената врата от страната на пилота, докато самолетът набираше скорост, и Броуди си помисли, че повече няма да ги види, но тогава онзи се хвана здраво за вратата и изстреля дълъг откос. Няколко куршума се забиха в земята пред тях, а останалите в Кайл Мърсър, чието тяло се разтърсваше при всеки удар, а кръвта му опръска Броуди.

Самолетът набра скорост и, олекнал с един пътник, се надигна с лекота от земята и се понесе над дърветата в края на пистата.

Броуди се надигна на коляно и погледна Тейлър, която още лежеше на земята.

— Добре ли си?

— Да…

Броуди стана, отиде до нея и ѝ помогна да се изправи.

Тя понечи да каже нещо, но видя Мърсър и се завтече към него. Коленичи и погледна окървавеното му тяло.

Броуди остана настрана. Мърсър беше улучен пет или шест пъти, но беше трудно да се прецени от толкова много кръв. Беше виждал подобно нещо — никакви рани в главата или сърцето, но с вътрешни и външни кръвоизливи. Кръвта му щеше да изтече след около две минути.

Броуди клекна до него.

— Чуваш ли ме, Кайл?

Мърсър кимна едва-едва.

— Благодаря ти. Брендан Уорли е мъртъв — или скоро ще бъде. — Погледна Мърсър в очите. — Прибираш се у дома, войнико. Татко ти ще те види отново.

Мърсър отново кимна.

Броуди погледна лицето му, което вече беше пребледняло.

Тейлър хвана ръката му.

— Не изоставяме никого. Скоро ще си бъдеш у дома, капитане.