Дезертьорът

Броуди още не можеше да прецени кога новата му партньорка се майтапи, макар да се надяваше, че един ден ще овладее това умение.

Двамата седяха в малкия им общ кабинет на втория етаж на административна сграда, намираща се на десетина минути път пеша от кабинета на Хакет. Куонтико беше работното им място, макар че рядко се застояваха там. Кабинетът им представляваше голо помещение с дъска, на която бяха забучени куп официални съобщения и менюта за храна за вкъщи. Сивото метално бюро на Броуди беше заринато с прашни доклади, които би трябвало да се съхраняват някъде. Помещението миришеше на застояло. Предишният партньор на Броуди, лишен от чувство за хумор тип на име Спенсър от Чикаго, постоянно се дразнеше от бъркотията в частта на Броуди от кабинета. Дейв Спенсър беше бивш сержант от пехотата, но беше прекарал цялата си служба в страната и Броуди подозираше, че е отделял много повече внимание на това войниците му да оправят перфектно леглата си, вместо да ги подготвя за военни действия. Скот Броуди нямаше нерви за по-изтънчените детайли на военната дисциплина и етикет и беше забелязал, че някои от най-безполезните типове в стария му пехотен батальон имаха най-безупречните униформи, докато мнозина от най-храбрите войници, които бе срещал, не можеха да поддържат в ред дори шкафчетата си. Затова ККР му подхождаше идеално. Можеше да бъде офицер, без да се старае да е и джентълмен.

Когато беше повишен в пълномощен офицер четвърти ранг, Дейв Спенсър тутакси се възползва от възможността да си осигури нов кабинет и да си намери партньор с по-нисък ранг, когото да командва. Така Броуди остана сам и с повече място, в което да разшири кашата си. Когато се появи Маги Тейлър, току-що завършила шестмесечното обучение на ККР във Форт Браг, тя като че ли изобщо не забеляза бъркотията и миризмата. Маги сякаш се фокусираше маниакално върху работата си и не виждаше нищо друго. В момента задачата ѝ беше да уреди подробностите около пътуването и Броуди реши, че трябва да ѝ разясни нещата, преди да им е намерила обща стая в някой коптор в Каракас.

— Трябва ни съвременен хотел. За предпочитане такъв с частна охрана — каза той и добави: — Цената е без значение.

Тейлър не отговори и Броуди отвори поверителното досие на капитан Кайл Мърсър, дадено му от Домброски след срещата с Хакет.

Мърсър беше трийсет и три годишен, роден и израснал в Сан Диего. Баща му Питър бил счетоводител, а покойната му майка Бети — управител на магазин за дрехи. Кайл Мърсър се справял добре в училище и спечелил стипендия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. След колежа постъпил в армията и след основното обучение и курсовете за напреднали продължил в Школата за кандидат-офицери във Форт Бенинг, Джорджия, която завършил с пълно отличие. След това преминал курсове по пилотаж и парашутизъм в Бенинг и кандидатствал и бил приет в курса за подготовка за специалните сили. Тренирал в Школата за специални бойни действия във Форт Браг и в крайна сметка влязъл в Делта Форс. Нататък подробностите в досието му ставаха мътни и справките за различните му мисии бяха пълни с редакции. От материалите Броуди можеше да каже, че Мърсър е бил впечатляващ елитен войник без никакви провинения преди да дезертира. Сред множеството му умения беше отбелязано отличното владеене на испански, който изучавал в гимназията и в колежа. Кайл Мърсър знаеше също пущу, който научил в тримесечен курс във Военния езиков институт в Монтерей, Калифорния. Това умение, помисли си Броуди, несъмнено му беше послужило по време на плена и може би му беше спасило живота.

Броуди си спомни една стара шега: „Влез в армията, обиколи света, запознай се с нови хора и ги убий“.

Насочи вниманието си обратно към досието, в което бяха включени показанията на съекипниците на капитан Мърсър в Делта Форс. Всички до един го описваха като способен, компетентен и храбър офицер. Никой не споменаваше да се е държал необичайно през дните и часовете преди дезертирането му. Единственото, което се набиваше на очи в свидетелствата, беше, че имената на всеки разпитан и на всяко споменато друго лице или място бяха зачеркнати.

Броуди прегледа и доклада за разговора на агентите от Форт Дикс със Симпсън, който беше кратък и до голяма степен безполезен. Единствените нови подробности бяха, че Симпсън имал успешна и доходоносна среща с директорите на венецуелската държавна петролна компания, преди да отидат да се наливат с ром, и че Симпсън бил сигурен, че е видял Мърсър, защото видял ръката му, на която имало запомняща се татуировка на уроборос — древния символ на змията, поглъщаща собствената си опашка. Освен това Симпсън посочваше, че Мърсър бил с подрязана брада и наддал петнайсетина килограма, предимно мускули, след прочутия видеозапис, видян от повечето американци във вечерните новини.

Броуди се обърна към партньорката си.

— Защо някой, който се крие и чието лице е било показвано по телевизията, ще седи в бара на хотел, често посещаван от американци, които биха могли да го разпознаят?