Диамантената ера

Хакуърт извади от гардероба един копринен халат и го метна на раменете си. Докато завързваше колана на кръста си, а студените пискюли го биеха по пръстите, той погледна през вратата към килера на Гуендолин, а оттам и към будоара й. Пред далечния прозорец на въпросната стая се намираше бюрото, на което тя пишеше личната си кореспонденция — всъщност нищо повече от една маса с плот от истински мрамор, по който бяха разхвърляни най-различни канцеларски материали — както нейни, така и на другите, — които можеха дори от такова разстояние да се видят горе-долу: членски карти, визитки, бележници, покани от най-различни хора, които все още не бяха минали през класифициране и подреждане. По-голямата част от пода на будоара бе покрита с килим от ароматична трева, износен на някои места до такава степен, че се виждаше основата му от юта, но затова пък ръчно изработен и изваян от истински китайски роби по времето на династията Мао. Единствената му истинска функция беше да предпазва пода от спортните уреди на Гуендолин, които проблясваха на слабата светлина и разпръсваха облаците от Шанхай: степ-пътечка, произведена в железарска работилница за фино изкуство, уред за гребане, хитроумно изработен под формата на извиващи се морски влечуги и нереиди без капчица тлъстина по тях, набор от дискове за щанга, който се подпираше от четири закръглени кариатиди — не някакви дебели гъркини, а съвременни жени по една от всяка основна раса, като всеки трицепс, бедрен мускул, гръден мускул, подбедрен мускул и коремен мускул хвърляше свои собствени отблясъци. Класическа архитектура без никакво съмнение. Кариатидите трябваше да играят ролята на модели и въпреки едва доловимите расови различия, всяко тяло отговаряше на настоящия идеал: четирийсет и пет сантиметрова талия, не повече от 17% тлъстина по тялото. Подобна фигура не би могла да бъде постигната с помощта на разните там видове бельо, нищо, че модните списания твърдяха обратното; с дългите стегнати корсети на съвременната мода, както и съвременните материи, които бяха по-фини и от сапунено мехурче, всичко си личеше съвсем ясно. Повечето жени, които не притежаваха свръхчовешка воля, не можеха да се справят без помощта на камериерка, която да ги насилва да правят по две, че и повече много строги тренировки на ден. Та, след като Фиона спря да суче и дойде моментът, в който Гуен трябваше да зареже дрехите си за бременни, те бяха наели Тифани Сю — просто още един от свързаните с детето разходи, които Хакуърт въобще не си беше представял, докато не започнаха да пристигат сметките. Полу на шега, полу на истина, Гуен го обвиняваше, че е хвърлил око на Тифани Сю. Подобно обвинение беше почти рутинна формалност в рамките на съвременния брак, защото камериерките бяха винаги млади, хубавички и с безупречно гладка кожа. Тифани Сю обаче си беше един типичен отреп — говореше високо, без класа, и ходеше много силно гримирана, поради което Хакуърт просто не можеше да я понася. Ако въобще беше хвърлил око на някого, то това бяха кариатидите, които поддържаха тежестите за щангата; те поне бяха направени с много вкус.

Госпожа Хъл не го бе чула и продължаваше да се блъска по разни неща из покоите си, защото не се беше разбудила като хората. Хакуърт постави една кифличка в тостера и излезе на малкото балконче на апартамента им с чаша чай в ръка, при което до него достигна частица от сутрешния бриз откъм устието на река Янгцзе.

Сградата на семейство Хакуърт беше една от няколкото, разположени по протежение на дългата градина, където вече бяха излезли няколко ранобудници, за да разходят шпаньолите си или да се навеждат и изправят. Далеч в ниското, в долната част на склоновете на Ню Шузан, Земята под аренда беше започнала да се разбужда: последователите на Сендеро излизаха накуп от бараките си и се подреждаха по улиците, за да рецитират и пеят, докато правят сутрешната си гимнастика за пластичност. Всички други отрепи се тъпчеха в малките лепкави анклави, които принадлежаха на синтетичните им филозони, увеличаваха докрай звука на собствените си медиатрони, за да заглушат сендероските, а освен това пускаха в ход фишеци или автоматични оръжия — той така и не се научи да ги различава. Имаше и няколко любители на моторите с вътрешно горене, които запалваха огромните си превозни средства и то колкото се може по-силно. Хора, които трябваше да изминат дълъг път до работното си място, се трупаха по станциите на метрото, защото се налагаше да пресекат Високото шосе и да стигнат до Великия Шанхай, който се виждаше само като буреносен облак от облян в неонова светлина и наситен с миризма на въглища смог, покрил целия хоризонт.

Подигравателно наричаха този квартал Спуканото тъпанче. На Хакуърт обаче шумът не му пречеше чак толкова. Щеше да бъде прищявка на по-доброто възпитание или на по-големите претенции, ако човек е много чувствителен към подобни неща, ако се оплаква от олелията през цялото време, ако си мечтае за къща извън града или дори малко именийце още по-надалеч.