Диамантената ера

Бъд бе прекарал последните няколко дни на открито, в един затвор в ниската, миризлива делта на Чанг Жанг (както я наричаха повечето от хилядите му съзатворници) или Янгцзе — както я наричаше той. Стените на затвора представляваха редици от бамбукови стъбла, разположени на няколко метра едно от друго, а на върховете им весело се вееха ленти от оранжев найлон. В костите на Бъд беше имплантирано още едно устройство, което знаеше къде са границите. От време на време човек можеше да види някой труп от другата страна на редицата, като обикновено по тялото се виждаха зловещите белези от формички за сладки. Бъд дълго време си бе мислил, че това са самоубийци, докато не видя със собствените си очи едно линчуване: един затворник, за когото предполагаха, че е откраднал чужди обувки, беше грабнат в пълния смисъл на думата, предаден от ръце на ръце над главите им също като някой рок певец на концерт, докато той през цялото време размахваше ръце и се опитваше отчаяно да се захване за нещо. Когато стигна до редицата от бамбукови прътове, го ръгнаха за последен път, след което го хвърлиха и тялото му буквално експлодира, докато прелиташе над невидимата плоскост на ограденото пространство.

Постоянно присъстващата заплаха от линчуване обаче беше минимална неприятност в сравнение с комарите. Така че когато Бъд чу гласа в ушите си, който му казваше да се отчете на североизточния ъгъл на района, въобще не си губи времето — отчасти защото искаше да се махне от това място и отчасти защото ако откажеше да се подчини, щяха да го закарат там с дистанционното. Можеха просто да му кажат да отиде право в съдебната зала и да седне и той щеше да го направи без съпротива, но заради единия ритуал му изпратиха ченге за ескорт.

Съдебната зала бе с висок таван и се намираше в една от старите сгради по поречието на Бънд. Не беше кой знае колко богато мебелирана. В единия край се виждаше издигната платформа, върху която имаше стара сгъваема маса, покрита с червено парче плат. Върху парчето плат бе избродиран със златни нишки някакъв символ: еднорог, дракон или някаква подобна измишльотина. Бъд не беше много добър в разпознаването на митичните зверове.

Съдията влезе и по-едрият от двамата му охранители — набит китаец с кръгла глава, който миришеше на ментови цигари, фалшиви като измъчените му надежди — го представи като „съдията Фенг“. Полицаят, който бе придружил Бъд до съдебната зала, посочи към пода, при което добре инструктираният Бъд падна на колене и опря чело в пода.

Другият охранител на съдията всъщност беше една дребничка американка с азиатски произход, която носеше очила. Тъй като вече почти никой не носеше очила, за да коригира зрението си, по всяка вероятност това беше някакъв фантаскоп, който те кара да виждаш неща, които не съществуват, като например в интерактивите. Макар че когато хората не ги използваха за забавление, а с някаква друга цел, ги наричаха с по-приятното име феноменоскопи.

Човек можеше да се снабди с фантаскопска система, която се имплантираше директно върху ретината, също като музикалната в тъпанчетата на Бъд. Можеше да се сдобиеш дори с телепатична система, която се вкарваше в гръбначния ти стълб в различни ключови прешлени. За това обаче се говореше, че си има много недостатъци: дълготрайно увреждане на някои от нервите, а освен това се носеха слухове, че някои папараци от големите медийни компании били намерили начин да декодират вградените защити в подобни системи и да пускат реклами по периферното ти зрение (че дори и да се набутват в средата) през цялото време — и когато си със затворени очи. Бъд познаваше един такъв човек, който по някакъв начин се бе заразил и получаваше на хинди реклами на долнопробни мотели. Рекламите се появяваха в долната дясна част на зрителното му поле по двайсет и четири часа на ден, докато той не сложи край на живота си.

Съдия Фенг беше необикновено млад, може би още не бе навършил и трийсет. Седна зад масата с червената покривка и започна да говори на китайски. Двамата му телохранители стояха плътно зад него. Присъстваше и един сикх; той се изправи и каза няколко думи на съдията, също на китайски. Бъд не можеше да разбере защо там има и сикх, но пък бе свикнал сикхите да се появяват на места, където най-малко ги очакваш.

Съдия Фенг каза с нюйоркски акцент:

— Представителят от Протокола предложи да проведем съдебното заседание на английски. Някой да протестира?

В залата присъстваше и мъжът, когото Бъд бе нападнал — държеше едната си ръка доста сковано, но иначе си изглеждаше съвсем здрав. И съпругата му беше с него.