Диамантената ера

Няколко ашанти се захванаха с мръсната работа — да направят дръжки на опаковката — две горе при раменете и още две — при глезените, докато мъжът слезе от коня и приклекна до Бъд.

Този майстор по езда имаше не един, а няколко ясно изразени белега на скулите си.

— Сър — обърна се той към Бъд, — обвинявам ви в нарушаване на определени постановления на Общия икономически протокол. Ще ви ги изредя подробно при подходящи условия, а в момента ви налагам лично запрещение. Моля ви да се опитате да разберете, че всеки, който получава подобно запрещение, бива подлаган на смъртоносни мъки в случай, че се опита да се противопостави, което ха-ха-ха — хич не изглежда вероятно в момента, но така или иначе трябва да го кажа като част от процедурата. Понеже тази територия принадлежи на една национална държава, която е подписала Общия икономически протокол, срещу вас може да бъде заведено дело по каквито и да било обвинения от този род в рамките на юридическата система на въпросната държава, която в този случай е Китайската крайбрежна република. Тази държава сама решава дали да ви даде или не допълни телни права; ще разберем това само след няколко секунди, когато представим случая пред един от съответните органи на властта. А, струва ми се, че вече виждам такъв.

По улицата се бе задал един полицай от Шанхайската полиция с вкарани в педомотив крака. Движеше се с огромните бързи крачки на подскоци, които човек можеше да си позволи с подобно съоръжение, а след себе си водеше двама ашанти на електрически кънки. Ашантите се бяха усмихнали широко, но полицаят изглеждаше типично непроницаем.

Водачът на ашантите се поклони на полицая и по много изискан начин занарежда още един подробен цитат от луксозното издание на Общия икономически протокол. През цялото време служителят на реда правеше нещо средно между кимване и формален поклон. После се обърна към Бъд и каза много бързо:

— Членувате ли в някое племе на договорна основа, на филозона, регистрирана еврейска общност, квази-национална общност, организирана на базата на пълноправното членство, на суверенна държава или на някаква друга колективна форма с динамична система за сигурност, която има статут под егидата на ОИП?

— Ебаваш ли се с мен? — попита Бъд. Опаковката така бе притиснала устата му, че той звучеше като патица.

Четирима ашанти хванаха четирите дръжки и вдигнаха Бъд от земята. Тръгнаха след подскачащия полицай по посока на Високото шосе, което минаваше над езерото на Шанхай.

— К’во ще кажеш за това? — изквака Бъд през дупката в опаковката си. — Оня каза, че може да ми се полагат и други права. Имам ли въобще някакви други права?

Полицаят се обърна да го погледне през рамо, като извъртя главата си много внимателно, за да не загуби равновесие върху педомотива си.

— Не се прави на идиот — отвърна му на съвсем приличен английски. — Това тук е Китай.

Сутрешни размишления на Хакуърт; закуска и тръгване за работа

Потънал в мисли за предстоящото на другия ден престъпление, Джон Пърсивал Хакуърт почти не мигна и става на три пъти под претекст, че трябва да отиде до тоалетната. На всяко ставане той се вглеждаше във Фиона, която бе заспала изтегната в бялата си дантелена нощничка, с ръце над главата, сякаш правеше задно салто в ръцете на Морфей. Лицето й едва се виждаше в тъмнината на стаята. Изглеждаше така, сякаш наблюдаваш луната през диплите на бяла коприна.

В пет сутринта от нечовешките медиатрони на севернокорейците избухна остра заря по цялото музикално петолиние. Анклавът им, който беше известен под името Сендеро, не бе кой знае колко над морското равнище: на километър и половина по-ниско в сравнение със сградата на семейство Хакуърт и средно около двайсет градуса по-топло през деня. Когато обаче женският хор запищя с пронизващите си като куршуми гласове припева, в който се разказваше за всепроникващото благодеяние на Сияйния вожд, на човек му се струваше, че са направо в двора му.

Гуендолин дори не се размърда. Щеше да си спи така дълбоко поне още един час или докато Тифани Сю — камериерката й — не влезеше с гръм и трясък в стаята и не започнеше да приготвя дрехите й: фино ластично бельо за сутрешната й гимнастика, елегантен костюм, шапка, ръкавици и воалетка за по-късните часове на деня.