Най-накрая камбаните на „Св. Марк“ отбелязаха шест часа. Госпожа Хъл се втурна в кухнята още при първия удар, засрамена от това, че Хакуърт я е изпреварил в кухнята и шокирана, че е нарушил сакралността й. Синтетичният компилатор в единия ъгъл на кухнята се включи автоматично и започна да създава педомотив, с който Хакуърт да се добере до работата си.
Още преди да заглъхне последният удар на камбаните, вече се чуваше силното тряс-тряс-тряс на една вакуумна помпа. Инженерите от „Кралски вакуумни уреди“ вече бяха започнали работа и разширяваха евтактична околна среда. Ако се съдеше по звука, помпите бяха големи, вероятно от „безстрашните“, и Хакуърт заключи, че по всяка вероятност се приготвят за издигането на някоя нова постройка, като например ново крило на Университета.
Той седна до кухненската маса. Госпожа Хъл вече мажеше мармалад по кифличката му. Докато тя поставяше върху масата чиниите и сребърните прибори, Хакуърт взе един голям празен лист.
— Както обикновено — каза той, след което листът вече не беше празен; изведнъж той се бе превърнал в първата страница на „Таймс“.
Хакуърт получаваше всички новини, които му се полагаха, предвид положението му в живота, плюс няколко допълнителни услуги по негов избор: най-актуалното от любимите му карикатуристи и публицисти от цял свят; извадки по най-различни конкретни горещи теми, които му изпращаше баща му, който непрекъснато се притесняваше, че дори след всичките тези години не е образовал сина си както трябва; както и истории, свързани с юитландците — под филозоната на Нова Атлантида, която се състоеше от хора с британско потекло, напуснали Южна Африка няколко десетилетия преди това. Майката на Хакуърт беше юитландка, поради която и причина той се бе абонирал за тази услуга.
Някой господин с по-висок ранг и далеч по-големи отговорности по всяка вероятност щеше да получава различна информация, написана по различен начин, а най-висшата класа в Ню Шузан дори получаваха „Таймс“ в хартиения му вариант, напечатан с голяма антична преса, която правеше сто-двеста копия най-много. Получаваха го в три часа всяка сутрин.
Това, че висшето общество получаваше новините си, написани с мастило върху хартия, казваше много за начина, по който Нова Атлантида бе започнала да се различава до такава степен от другите филозони.
Нанотехнологиите в момента бяха направили възможно почти всичко, при което културната роля в решаването на това какво
Хакуърт почти успя да се облече, без да събуди Гуендолин, но тя се размърда, когато той започна да увива ланеца на джобния си часовник около множеството копченца и джобчета на жилетката си. Освен часовника, по него висяха и най-различни други дреболии от рода на кутийка за енфие, която му даваше тонус от време на време, както и една златна писалка, която изсвирваше тихичко при всяко получаване на пощата.
— Дано е приятен работният ти ден, скъпи — измърмори тя. След това премигна един-два пъти, намръщи се, фокусира погледа си към басмения балдахин над леглото и допълни: — Днес свършваш, нали?
— Да — отвърна Хакуърт. — Ще се прибера късно. Доста късно.
— Разбирам.
— Не — сряза я той. Но веднага се сети, че трябва да си държи езика зад зъбите. Даде си сметка, че не бива да се проваля.
— Скъпи?
— Въпросът не е в това, че свършва проектът. След работа обаче смятам да се сдобия с една изненада за Фиона. Нещо много специално.
— Да си си вкъщи за вечеря ще бъде много по-специално от всичко, с което можеш да я изненадаш.
— Не, скъпа. Това е нещо друго. Повярвай ми.
Той я целуна и тръгна към стенда до входната врата. Госпожа Хъл го чакаше с шапката му в едната ръка и куфарчето — в другата. Вече бе махнала педомотива от синтетичния компилатор и го беше нагласила до вратата; уредът беше достатъчно интелигентен, за да знае, че е още в къщата, поради което дългите му крака бяха напълно свити и така той нямаше почти никакво механично предимство. Хакуърт стъпи на стъпенките и усети как каишите се протягат и се увиват около краката му.
Каза си, че още не е късно да се откаже. Ала нещо червено привлече погледа му, той се извърна към вътрешността на къщата и видя как Фиона пълзи по коридора в малката си нощничка, с развята във всички посоки огнена коса, в пълна готовност да изненада Гуендолин, а погледът й му казваше, че е чула целия разговор. Той й изпрати една въздушна целувка и потегли напълно решен.