Дявол в синя рокля

— По дяволите, не, тоя юнак ми изкарва ангелите. Но аз разказах на Франк за него и той направи връзката. Разбираш ли, една вечер Франк дойде при Ейб, но Ейб не искаше да има нищо общо с него и с контрабандата. На Джони обаче тази работа му хареса и след като Ейб се прибере той продава само контрабанден алкохол.

— Франки редовно ли му доставя стока? — попитах.

— Да.

— Като камион за доставки, а? — изсмях се аз. — Значи идва в сряда следобед и разтоварва.

— Обикновено го прави в четвъртък — каза Джони, и след това се навъси.

Магазинът представляваше просто една дупка в стената. Имаха един рафт за кекс, пържени картофи, и консерви свинско в кашони по средата на пода. Имаше дълъг щанд със сладки, а зад него бяха рафтовете с алкохол и касовия автомат. На задната стена имаше хладилник със стъклена врата, където държеше безалкохолните напитки и газираната вода.

Джони беше висок мъж с пясъчна коса и стъклени кафяви очи. Лицето му по всяко време съдържаше изражение смесица от усмивка и удивление. Изглеждаше като момче, поело вече по лошия път.

— Здрасти, Джони — каза Джаксън. — Това тук са моите приятели Изи и Зепо.

Зепо се появи кълчейки се зад нас. Усмивката на Джони малко се втвърди при вида на сакатия. Някои хора се страхуват от сакатите, може защото си мислят, че могат да се заразят от тях.

— Добър ден, господа — поздрави ни той.

— Трябва вече да ми даваш процент от печалбата, Джони, от всеки клиент, който ти доведа. Изи ще прави увеселение, а Зепо и един ден не може без пиячка.

Джони се изсмя, без да откъсва очи от Зепо.

— Какво търсиш, Изи? — попита ме той.

— Имам нужда от кашон Джим Бийм и Джаксън ми каза, че при теб мога да го намеря малко по-евтино от нормалното.

— Мога да ти продам с отстъпка, но ако купуваш на кашон. — Акцентът му беше силно изразен, но разбираше достатъчно добре английски.

— Колко ще ни отстъпиш за два кашона?

— Три долара бутилката, навсякъде другаде те набутват с четири.

— Да, това е добре, но е малко над възможностите ми. Нали разбираш, миналият понеделник ме изгониха от работа.

— О, това е много лошо — каза Джони — Ето, дошъл рожденият ти ден и за подарък те изритват на улицата.

— Това е просто само събиране. Какво ще кажеш за два и седемдесет и пет бутилката?

Той вдигна дясната си ръка, като потриваше пръсти.

— Ще ти го дам за толкова, приятелю мой. Но знаеш ли — продължи той, — два кашона по три долара правят петдесет и четири. Ще ти ги дам двата за петдесет.

Трябваше да се пазаря още, но нямах търпение да се махна от магазина му. Вече можех да съобщя на Олбрайт, че Франк ще бъде тук в петък и че в четвъртък двамата с Франк ще се споразумеем.

— Става — казах. — Мога ли да ги взема утре?

— Защо не ги вземеш сега? — запита ме той подозрително.

— Защото нямам петдесет долара в себе си, човече. Мога да ти донеса утре.

— Мога да го направя чак в петък. В петък идва следващата ми доставка.

— Защо не утре? — попитах го колкото да го хвърля в друг коловоз.

— Не мога да продам всичкото си уиски на един човек, Изи. Утре ще получа два кашона, но какво ще стане, ако някой клиент дойде и поиска Джим Бийм? Ако нямам, той ще отиде в друг магазин. Не е хубаво за бизнеса.

Договорихме се да оставя десет долара депозит. Купих на Зепо половин пинта Харпърс, а на Джаксън дадох петачка.

— Какво става, Изи? — попита ме Джаксън след като Зепо вече бе офейкал щастлив с бутилката.

— Какво искаш да става? Нищо.

— Имам предвид, че ти няма да правиш никакво увеселение. А и ти също така не се подстригваш в сряда. Нещо има.

— Нещо ти бръмчи в главата, авер. Купонът ще бъде в събота вечер и ти си добре дошъл.

— Ами. — Той ме изгледа войнствено. — Какво има общо това с Франк?

Стомахът ми се сви на ледена топка, но се постарах това да не се отрази върху лицето ми.

— Това няма нищо общо с Франк Грийн, авер. Просто искам да си купя нещо за къркане.

— Добре. Звучи хубаво. Да знаеш, че ще ти се изтърся когато правиш купона.

— Ще се видим тогава — казах. Надявах се, че по това време ще бъда още жив.

Трябваше само да оцелея още двайсет и четири часа, докато Франк разкарваше стоката на клиентите си.

21

На връщане от магазина за алкохол се отбих до кръчмата на Джопи.

Все едно, че се прибирах у дома като видях как търка плота на мраморния бар. Не се чувствах обаче комфортно. Винаги бях уважавал Джопи като приятел. Също така си имах едно на ум, защото човек винаги трябва да е нащрек с бившите професионални боксьори.

Когато се добрах до бара пъхнах двете си ръце в джобовете на памучното си яке. Имах толкова много да казвам, че да момента бях останал безмълвен.

— Какво си ме зяпнал така, Изи?

— Не знам за какво говориш, Джоп.

Джопи се изсмя и прокара ръка по олисялата си глава.

— Какво искаш да кажеш?

— Онова момиче ми позвъни миналата нощ.

— Кое момиче?

— Онова, което приятелят ти търси.

— Аха. — Допи остави парцала си и положи ръце върху бара. — Направо си извадил късмет, както гледам.

— Така предполагам.

Барът беше празен. Двамата с Джопи се гледахме един друг в очите.

— Но не мисля, че в действителност съм извадил късмет — казах.

— Не ли?