Дявол в синя рокля

— Не, Джопи, мисля, че ти си и казал.

Мускулите на предмишницата му се напрегнаха когато ръцете му се свиха в юмруци.

— Как разбра?

— Това е единствената възможност, Джоп. Вие двамата с Корета бяхте единствените, които знаеха, че я търся. Искам да кажа, че ДеУит Олбрайт също знаеше, но той просто щеше да хукне подир момичето, ако знаеше къде е. Корета пък гледаше да измъкне някой друг долар от мен, така че не искаше да разбера, че е говорила с Дафне. Значи оставаш само ти, авер.

— Може да те е намерила в телефонния указател.

— Няма ме в никакъв указател, Джопи.

Не знаех със сигурност дали бях прав. Беше възможно Дафне да ме е открила по някакъв друг начин, но не мислех така.

— Защо го направи? — попитах.

По коравото лице на Джопи никога не можеше да се разбере какво мисли в момента. Не мисля обаче, че се досещаше за оловните тръби, които стисках в джобовете си.

След една дълга минута той ме дари с приятелска усмивка и каза:

— Не се впрягай чак толкова, авер. Не е чак толкова зле.

— Какво искаш да кажеш с това „не е чак толкова зле“? — изревах аз. — Корета е мъртва, твоят приятел Олбрайт се кани да ми пръсне всеки момент задника, ченгетата вече веднъж ме прибраха…

— Не съм пожелавал никому това да се случи, Изи, трябва да ми повярваш.

— А сега Олбрайт ме накара да му намеря Франк Грийн — изломотих.

— Франк Грийн ли? — Очите на Джопи се присвиха и заприличаха на птичи.

— Да, Франк Грийн.

— Добре, Изи. Нека да ти кажа как стоят нещата. Олбрайт дойде при мен, търсейки това момиче. Показа ми снимката и аз веднага разбрах коя е тя.

— Откъде си разбрал? — попитах го.

— Понякога Франк я мъкнеше с него когато разнасяше алкохол. Разсъдих, че му е приятелка или нещо такова.

— Но ти не спомена нищо на Олбрайт?

— Не. Франк ми е доставчик, нямам намерение да си развалям отношенията с него. Просто го изчаках да се мярне насам с нея и издебнах удобен момент да й прошепна, че имам една информация, която може да я заинтересува. Тя ми се обади и аз й дадох телефонния ти номер.

— Защо? Защо искаш да й помогнеш?

Джопи се захили срамежливо, доколкото беше способен на такова нещо.

— Тя е хубаво момиче, Изи. Много хубаво. Не бих имал нищо против да ми е приятелка.

— Защо просто не каза на Франк?

— И да го накарам да почне да ми размахва ножовете си? По дяволите, той е луд.

Джопи се отпусна малко като видя, че го слушам. Отново вдигна парцала си.

— Да, Изи, помислих си, че мога да изкарам някой друг долар и да изпратя Олбрайт в пета глуха. Всичко щеше да се развие отлично, ако ме беше послушал и се бе отказал от търсенето.

— Защо си я накарал да ми позвъни?

Джопи стисна челюсти с такава сила, че мускулите изпъкнаха зад ушите му.

— Тя ми се обади и поиска да й помогна да отиде някъде, до някаква нейна приятелка, така ми каза. Но аз не исках да имам нищо общо с това. Знаеш, че бих могъл да помогна дотолкова, доколкото да не ми се налага да се отделям от бара си, защото не мога да ходя никъде.

— Но защо избра мен?

— Казах й да ти позвъни. Искаше да знае какво иска Олбрайт, а ти си човекът, който работи за него. — Джопи разкърши плещи. — Дадох й номера ти. Не виждам нищо лошо в това.

— Значи ти просто си ме работил като последната ливада и после, когато си приключил, си ме предал на нея.

— Никой не те е карал да вземаш парите на този човек. Никой не те е карал насила да се срещаш с това момиче.

Беше напълно прав. Вярно, пусна ми въдицата, но аз страшно се нуждаех от парите.

— Приятелят й е мъртъв — казах.

— Бялото момче?

— Аха. Корета Джеймс и тя е мъртва, а този, който я е убил, също е видял сметката и на Хауърд Грийн.

— И аз така чувам. — Джопи захвърли парцала под плота и извади една ниска чаша. — Хич не съм и предполагал, че ще стане така, Изи, и никога не съм го желал — каза той, докато ми наливаше. — Опитвах се само да ви помогна на теб и онова момиче.

— Това момиче е самият дявол, авер — казах. — Злото просто блика от нея.

— Може би трябва да се махнеш оттук за известно време, Изи. Поразходи се малко обратно на изток или пък на юг или някъде другаде.

— Такъв акъл ми даде и Одел. Но аз няма да бягам, човече.

Знаех какво трябваше да направя. Трябваше да открия Франк и да му кажа за парите, които предлагаше Картър. Франк беше бизнесмен до мозъка на костите си. И ако ДеУит Олбрайт застанеше на пътя на Франк аз само щях да се отдръпна настрани да ги оставя да излъчат победител.

Джопи отново ми напълни чашата. Беше нещо като предложение за мир. Той наистина не се бе опитал да ми причини злина. Лъжата обаче беше тази, която ми причиняваше болка.

— Защо не ми каза за момичето? — попитах го.

— Не знам, Изи. Тя искаше да си затварям устата и… — лицето на Джопи видимо се смекчи — исках да си я запазя за себе си… като тайна, нали разбираш?

Изпих си питието и му предложих цигара. Изпушихме цигарата на мира и отново станахме приятели. Дълго време преседяхме така в тишина.

— Кой мислиш, че избива всичките тези хора, Изи? — попита ме по-късно Джопи.

— Не знам, авер. Одел ми каза, че според ченгетата бил някакъв маниак. За Корета и Хауърд може да е вярно, но аз знам кой е убил Ричард МакГий.