Дявол в синя рокля

— Не, Реймънд, виках те, но това беше когато бях зле. Искам да кажа, благодарен съм ти, че ми спаси живота, авер, но сега просто нямам нужда от помощта ти.

— Хайде, Изи, включи ме в бизнеса и двамата ще излезем от него с печалба.

Преди осем години бе изрекъл почти същите думи. Когато всичко приключи, имах двама мъртъвци на съвестта си.

— Не, Реймънд.

Плъха ме гледа в продължение на минута. Имаше светлосиви очи; очи, които сякаш проникваха през всичко.

— Казах не, Плъх.

— Разкажи ми за тая работа, Изи. — Той се отпусна назад в креслото. — Няма друг начин, братко.

— Какво искаш да кажеш?

— Негърът не може да се измъкне от блатото без чужда помощ, Изи. Искаш тази къща да стане напълно твоя, да изкараш някой долар и да си имаш бели момичета, които да ти звънят по телефона? Добре. Всичко е наред — дотук. Но, Изи, ти трябва да имаш някой да ти брани гърба, братко. Това е само една от многобройните им лъжи на белите хора, че човек трябвало да се справя сам. Те винаги си слагат тенекийка под задника.

— Всичко, от което имам нужда, е да имам шанс — казах.

— Да, Изи, това е всичко, което искаме да имаме.

— Но позволи ми да ти кажа нещо. Шубе ме е да се захващам за каквото и да е съвместно с теб, човече.

Плъха ме ослепи със златната си усмивка.

— Какво?

— Спомняш ли си когато отидохме до Пария? Да вземем пари за сватбата ти?

— Да?

— Татенцето Рийз и Клифтън загинаха, Рей. Загинаха заради теб.

Когато усмивката на Плъха се стопи, светлината в стаята сякаш помръкна. Той внезапно се преобрази в делови човек; току-що бе имал бизнес с Франк Грийн.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти ги уби, човече! Ти, и аз заедно с теб! Клифтън идва при мен два дни преди да умре. Искаше да му кажа какво да прави. Каза ми, как си планирал да го използваш. — Усетих как сълзите набъбват в очите ми, но успях да ги задържа. — Но аз не му казах нищо. Просто оставих момчето да си тръгне. Сега всички мислят, че той е убил Рийз, но аз знам, че беше ти. И ме боли много от това, авер.

Плъха разтърка устата си, без дори да мигне с очи.

— Това ли те е тормозело през цялото това време? — Той прозвуча искрено изненадан.

— Да.

— Изи, това беше преди много години, а и теб дори те нямаше там в действителност.

— Вината не познава времето — казах.

— Вината? — Той произнесе думата сякаш нямаше никакво съдържание. — Искаш да кажеш, че онова, което към направил тогава, не ти дава мира?

— Точно така.

— Добре, виж какво ще ти кажа сега. — Той вдигна ръце в защитен жест. — Ти ме вземаш с теб по тази работа, и аз ще те оставя ти да ръководиш шоуто.

— Какво означава това?

— Че няма да правя нищо без твоето предварително одобрение.

— Ще правиш само онова, което ти кажа?

— Каквото кажеш, Изи. Може би ти ще ми покажеш как един беден човек може да мине без да пролива кръв.

Не се докоснахме до уискито.

Казах на Плъха онова, което ми беше известно; не беше чак толкова много. Казах му, че от ДеУит Олбрайт добро не мога да чакам. Казах му, че мога да изкарам хиляда долара за информация относно Дафне Монет, защото за главата й имаше награда.

Когато ме попита какво е направила, аз само го изгледах в очите и казах, че не знам.

Плъха пафкаше цигарата си докато ме слушаше.

— Ако Франк се върне, ти повече няма да излезеш оттук — каза той когато приключих с разказа.

— Нас няма да ни има тук и двамата, човече. Утре сутринта и двамата тръгваме да довършим работата. — Казах му къде може да открие ДеУит Олбрайт. Казах му и как може да се свърже с Одел Джоунс и Джопи, ако му се наложи да потърси помощ. Планът беше да пусна Плъха по следата на Франк, а аз да се разчопля по местата, където бях видял Дафне. Веднъж след като откриехме момичето, щяхме вече да решаваме какво да правим по-нататък.

Усещането да отвърнеш на удара не беше лошо. Плъха беше добър боец, макар и да имах сериозни съмнения по отношение готовността му да изпълнява нареждания. Успеех ли да изградя цялата работа както трябва, и двамата щяхме да сме върхът; освен това щях да съм останал жив и щях да съм си запазил къщата.

Плъха легна да спи върху дивана ми във всекидневната. Никога нямаше проблеми със съня. Веднъж ми каза, че ще им се наложи да го будят и за екзекуцията му, защото „Плъха няма намерение да си пропусне почивката“.

22

Не казах всичко на Плъха.

Не му казах за парите, които Дафне бе откраднала или името на богатия бял мъж; или че знаех името му. Плъха вероятно щеше да удържи думата си, която ми беше дал; той можеше да се въздържи от убийство, ако се опиташе. Ако обаче само подушеше за тези тридесет хиляди долара, знаех, че нищо не може да го удържи. Той би убил и мен за тези пари.

— Твоята единствена грижа е Франк — казах му. — Само намери къде отива. Ако те заведе до момичето, работата е свършена. Разбери ме, Реймънд, просто искам да открия момичето, нямам никаква причина да навреждам на Франк.

Плъха само ми се ухили.

— Не се тревожи, Изи. Просто полудях, като го видях как е притиснал ножа си в гърлото ти. Разбираш ли, искам да му дам един хубав урок.

— Ти само го наблюдавай — казах. — И се пази от ножа му.