Дявол в синя рокля

— По дяволите! — изплю се Плъха. — Аз съм роден с нож в ръката.

Полицията ни пресрещна точно когато излизахме от къщата в осем сутринта.

— По дяволите.

— Мистър Ролинс — каза Милър. — Дойдохме да ви зададем още няколко въпроса.

Мейсън се захили.

— Май трябва да си ходя, Изи — каза Плъха.

Мейсън опря властно длан върху гърдите на Плъха.

— Кой си ти? — попито той.

— Казвам се Наврочет — отвърна Плъха. — Току-що дойдох да си прибера едни пари, които ми дължеше.

— Пари за какво?

— Пари, които му дадох назаем преди една година. — Плъха извади цяла бала, като най-горната банкнота беше двайсетарка.

Широката усмивка върху лицето на Мейсън не го разкраси никак.

— И той ти ги върна сега?

— Нямаше как — каза Плъха. — Защото иначе сега щяхте да търсите мен, а не него.

Ченгетата си размениха многозначителни погледи.

— Къде живеете, мистър Наврочет? — попита Милър, като извади бележник и молив.

— Двайсет и седем трийсет и две и половина на Флорънс. На втория етаж, входът е отзад — излъга Плъха.

— Може да се наложи да ви зададем няколко въпроса по-късно — информира го Милър докато си записваше адреса. — Така че гледайте да сте наблизо.

— Каквото кажете, момчета. Работя в оная голяма автомивка на Креншоу. Да знаете, че съм там, ако ме няма вкъщи. Хайде, доскоро, Изи. — И Плъха се отдалечи, размахвайки ръце и подсвирквайки. Никога не можех да се начудя как познаваше толкова добре улиците, че да лъже по този начин.

— Да, влезем, а? — предложи милър с жест обратно към къщата.

Сложиха ме в един стол и после застанаха от двете ми страни, сякаш се канеха да вършат нещо много сериозно.

— Какво знаеш за Ричард Макгий? — попита ме Милър.

Когато изправих глава, видях ги как впиват погледи в лицето ми, търсейки истината.

— Кой? — попитах.

— Чу ме много добре — каза Милър.

— Не познавам човека, чието име назовахте. — Протаках работите, за да разбера какво знаят. Мейсън положи тежката си ръка върху рамото ми.

— Полицейското управление в Лос Анджелиз е открила мъртъв човек в къщата му в Лоръл Каньон снощи — извести ме Милър. — Ричард МакГий. Върху масата му имаше бележка, написана на ръка.

Милър ми протегна парчето хартия. Върху него беше надраскано „К. Джеймс“.

— Не ти ли звучи познато? — попита Мейсън.

Опитах се да изглеждам глупав; не беше особено трудно.

— А какво ще кажеш за Хауърд Грийн? И него ли не познаваш? — Милър качи крака си върху масичката ми и приближи лицето си до моето на не повече от няколко сантиметра.

— Не.

— Наистина ли? Той ходи до онзи негърски бар, където си бил с Корета Джеймс. Оная дупка не е чак толкова голяма, че да се скриеш никой да не те види.

— Е, може би ще го позная по лицето, ако ми го покажете — казах.

— Това ще е малко трудничко — изръмжа Милър. — Той е мъртъв, физиономията му напомня на хамбургер.

— Какво ще кажеш за Матю Теран, Езекиил? — попита Милър.

— Разбира се, че го знам. Допреди няколко седмици се бореше за кметското място. Какво означава всичко това, по дяволите? — изправих се, симулирайки отвращение.

— Теран ни се обади през нощта, когато те арестувахме — каза Милър. — Искаше да знае, дали сме открили кой е убил шофьора му, Хауърд Грийн.

Само го изгледах с празен поглед.

— Казахме му, че още не сме открили — продължи Милър. — Последва обаче ново убийство, този път на Корета Джеймс. Беше същия почерк. Той наистина се заинтересува, Изи. Искаше да научи всичко за теб. Той дори дойде при нас в участъка и ни накара да те посочим на него и новия му шофьор.

Пред мисления ми взор изплава шпионката на вратата.

— Никога не съм се срещал с този човек — казах.

— Не? — повтори след мен Милър. — Тази сутрин тялото на Теран е било открито в офиса му в центъра на града. В сърцето си имаше елегантен малък отвор.

Шилото през главата ми ме върна обратно в креслото.

— Ние не мислим, че ти си имал нещо общо с това убийство, Езекиил. Най-малкото, не можем да го докажем. Но ти така или иначе трябва да знаеш нещо… а ние имаме на разположение цял ден да ти задаваме въпроси.

Мейсън се захили достатъчно широко, за да ме запознае с възпалените си червени венци.

— Не знам за какво говорите, момчета. Може и да познавам този образ Хауърд Грийн. Искам да кажа, че ако е ходил в кръчмата на Джон, вероятно ще знам как изглежда, но това е всичко, което ми е известно.

— Мисля, че това не е всичко, Езекиил. И ако ти наистина не ни кажеш, тогава нещата ти ще се развият крайно лошо. Много лошо за теб.

— Човече, разбери ме, не знам нищичко. Нямам нищо общо с убийството на хора. Веднъж вече ме прибрахте. Знаете, че нямам досие. Пийнахме с Дюпре и Корета и това е всичко. Не можете да ме обесите за тази постъпка.

— Мога, ако докажа, че си ходил в къщата на МакГий.

Забелязах, че Милър има малък белег под дясното си око. Стори ми се, че винаги съм знаел за съществуването му. Сякаш съм го знаел и не съм го знаел в едно и също време.

— Не съм бил там — казах.

— Къде? — запита рязко Милър.

— Не съм бил в къщата на убития.

— Върху ножа има голям отпечатък от пръст, Езекиил. Ако е твоят, с теб е свършено.