Читаем Дявол в синя рокля полностью

Изпитвах тайна наслада когато влизах в някой бар и си поръчвах бира с парите, които някой други ми беше дал. Питах бармана за името му и бъбрех за какво ли не, но всъщност зад този приятелски разговор аз работех да открия нещо. Никой не знаеше какво ми беше на ума и това ме правеше донякъде невидим; хората си мислеха, че ме виждат, но това, което всъщност виждаха, беше само една илюзия, нещо, което не беше реално.

Никога не се отегчих или уморих. Дори и не изпитвах страх от ДеУит Олбрайт през онези дни. Като последния глупак аз се чувствах недосегаем дори и за неговата маниакална склонност към насилие.

19

Зепо винаги можеше да се открие на ъгъла на Четиридесет и девета улица и МакКинли. Беше наполовина негър, наполовина италианец, и парализиран. Стоеше и гледаше света като мършав, сбръчкан свещеник, до когото достига гласът на Бога. Той трепереше и се тресеше, а лицето му се гърчеше с всички възможни тикове. Понякога се привеждаше и се подпираше се двете си ръце на тротоара, сякаш улицата се канеше да го погълне и той се отблъскваше от нея.

Ърнест, бръснарят, оставяше Зепо да проси пред бръснарницата му, защото знаеше, че уличните момчета няма да посмеят да го закачат докато е пред прозорците му.

— Хей, Зепо, как я караш? — попитах.

— Б-б-б-ива, Изи. — Понякога думите излизаха от устата му без трудност, но друг път не можеше дори да завърши изречението си.

— Хубав ден, а?

— Д-д-д-а. Х-х-х-х-убав ден — заекна той, изправил и двете си ръце пред лицето си, като някое животно.

— Добре — казах и после влязох в бръснарницата.

— Хей, Изи — произнесе Ърнест докато сгъваше вестника си и се изправяше от бръснарския стол. Заех мястото му и той заметна чистата бяла хавлия около мен, като я закопча под брадата ми.

— Не идваше ли в четвъртък, Изи?

— Човек не може да си остава все същият, Ърнест! Човек трябва да проявява разнообразие.

— Хей! Господи, дай ми тази седмица! — извика някой от дъното на тясната бръснарница. В дъното на бръснарницата на Ърнест винаги играеха на карти; група от петима мъже бяха насядали на колене зад третия бръснарски стол.

— Значи ти се погледна в огледалото тази сутрини и реши, че имаш нужда от подстригване, а? — попита ме Ърнест.

— Абсолютно.

Ърнест се изсмя и грабна ножиците.

Той винаги пускаше италиански опери по радиото. Ако го запиташе човек, винаги му отговаряше, че Зепо обича операта. Зепо обаче не можеше да чуе радиото отвън, а Ърнест го пускаше в бръснарницата само веднъж месечно, за безплатното му подстригване.

Бащата на Ърнест бил голям пияница. Пребивал до смърт малкия Ърнест и майка му. Така че Ърнест не се церемонеше много с пияниците. А Зепо си падаше по чашката. Предполагам, че цялото това клатушкане не му причиняваше кой знае какво неудобство, стига само коремът му да беше изпълнен с евтино уиски. Така че той просеше, докато събереше достатъчно за консерва с боб и половин пинта скоч. И тогава Зепо се наливаше.

Тъй като Зепо почти винаги биваше или пиян или на път да се напие, Ърнест никога не го пускаше вътре в бръснарницата.

Веднъж го попитах защо оставя Зепо да проси през заведението му, щом толкова ненавижда пияниците.

— Господ може да ме запита един ден защо не съм подал ръка на малкия си брат — отвърна ми той.

Бъбрехме на дребно докато мъжете отзад хвърляха заровете си, а Зепо се кълчеше и люшкаше в прозореца; радиото свиреше Дон Джовани. Исках да разбера местонахождението на Франк Грийн, но това трябваше да стане в нормален разговор. Повечето бръснари бяха запознати с всичката важна информация в квартала. Затова и отидох да се подстрижа при него.

Ърнест точеше бръснача по кожения колан покрай ушите ми когато на прага застана Джаксън Блу.

— Здравейте, Ърнест, Ийзи — поздрави той.

— Здравей, Джаксън — отвърнах.

— Лени е тук, Блу — предупреди го Ърнест.

Хвърлих поглед към Лени. Той беше дебел мъж, седнал на колене както си беше в работните дрехи на градинар и бяла бояджийска шапка. Беше захапал угарката на пура и хвърляше кръвнишки погледи към Блу.

— Кажи на тоя мършав педал да си обира крушите оттук, Ърни. Ще го пречукам този кучи син. Хич не се майтапя — предупреди Лени.

— Той не ти се бърка в работите, Лени. Гледай си играта или изчезвай от заведението ми.

Едно хубаво нещо с бръснарите беше, че те винаги имаха дузина остри бръсначи под ръка, с които да въдворяват ред в бръснарниците си.

— Какво му става на Лени? — попитах.

— Просто е глупак — каза Ърнест. — Това е. Джаксън е същият.

— Какво се е случило?

Джаксън беше дребен човечец с много тъмна кожа. Беше толкова черен, че кожата му блестеше със синкав отблясък на силно слънце. Той се свиваше и извиваше белтъците си на вратата.

— Приятелката на Лени, нали я знаеш, Елба, отново го зарязала — каза Ърнест.

— Да? — Чудех се как да завъртя разговора към Франк Грийн.

— И после почна да се навърта около Джаксън само за да влуди Лени.

Джаксън беше забил поглед в пода. Носеше хлабав син костюм на райета и дребна кафява филцова шапка.

— Наистина ли?

— Да, Изи. И да знаеш, на Джаксън му изскачат ангелите веднага само като му намигне.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Антон Райзер
Антон Райзер

Карл Филипп Мориц (1756–1793) – один из ключевых авторов немецкого Просвещения, зачинатель психологии как точной науки. «Он словно младший брат мой,» – с любовью писал о нем Гёте, взгляды которого на природу творчества подверглись существенному влиянию со стороны его младшего современника. «Антон Райзер» (закончен в 1790 году) – первый психологический роман в европейской литературе, несомненно, принадлежит к ее золотому фонду. Вымышленный герой повествования по сути – лишь маска автора, с редкой проницательностью описавшего экзистенциальные муки собственного взросления и поиски своего места во враждебном и равнодушном мире.Изданием этой книги восполняется досадный пробел, существовавший в представлении русского читателя о классической немецкой литературе XVIII века.

Карл Филипп Мориц

Классическая проза / Классическая проза XVII-XVIII веков / Европейская старинная литература / Древние книги / Проза
Солнце
Солнце

Диана – певица, покорившая своим голосом миллионы людей. Она красива, талантлива и популярна. В нее влюблены Дастин – известный актер, за красивым лицом которого скрываются надменность и холодность, и Кристиан – незаконнорожденный сын богатого человека, привыкший получать все, что хочет. Но никто не знает, что голос Дианы – это Санни, талантливая студентка музыкальной школы искусств. И пока на сцене одна, за сценой поет другая.Что заставило Санни продать свой голос? Сколько стоит чужой талант? Кто будет достоин любви, а кто останется ни с чем? И что победит: истинный талант или деньги?

Анна Джейн , Артём Сергеевич Гилязитдинов , Екатерина Бурмистрова , Игорь Станиславович Сауть , Катя Нева , Луис Кеннеди

Фантастика / Проза / Классическая проза / Контркультура / Малые литературные формы прозы: рассказы, эссе, новеллы, феерия / Романы