Дяволската колония

- Уви, необходимост. Белезниците са под напрежение и създават затворена верига с гривната. Ако тя бъде прекъсната, ще се задейства малък, но мощен експлозив с достатъчно сила да откъсне ръката й, а най-вероятно и голяма част от тялото.

Кай го изгледа с ужас. Явно не беше запозната с тази допълнителна предпазна мярка.

- Реших, че така е най-добре - обясни Рафаел. - По този начин няма да се разсейвате от мисли да измъкнете племенницата си от мен. И ще можем да се съсредоточим върху онова, което трябва да се направи. Междувременно, тя е в пълна безопасност, докато не приключим.

Напрежението между двете групи бе осезаемо. Арий- ският телохранител на Рафаел сложи ръка върху пистолета си. До него бяха застанали петима наемници.

Намираха се в патова ситуация, а времето изтичаше.

Пейнтър беше казал, че не иска драми, а ето че допринасяше точно за такава.

Погледна окуражаващо Кай. Щеше да я измъкне от всичко това - по един или друг начин. Обърна се към Рафаел.

- Носите ли вазата с вълчата глава?

- Разбира се. - Рафе се обърна тромаво. - Берн, сложи куфарчето на масата.

Войникът се подчини, вдигна от пода един малък куфар, постави го на масичката за кафе и го отвори. Златното канопи беше поставено в черна защитна пяна. Вътре бяха и двете златни плочи, откраднати от Кай от пещерата в Юта.

Щом видя плочите, Ханк пристъпи напред, но Берн извади съда, затвори капака, отиде при голямата маса и го постави до работната станция.

Пейнтър отново бе поразен от великолепието му, от съвършено изваяната глава на вълка до прекрасно гравирания планински пейзаж. Нямаше обаче време да се възхищава на произведението на изкуството - разглеждаше го като част от пъзел.

Без да се обръща, нареди:

- Ковалски, разопаковай нещата.

Рафаел застана до Пейнтър, обгърнат от миризмата на остър одеколон, и се опря с две ръце на бастуна си.

- Наистина ли мислите, че това ще ни помогне да стесним претърсването на тези осем хиляди квадратни километра?

- Трябва - отвърна Пейнтър. - Сателитните изображения на парка не вършат работа.

По пътя насам беше използвал всичките си връзки, чак до Овалния кабинет, и с подписа на президента Гант и с одобрението на Генералния щаб вече командваше всеки сателит в орбита. Целият парк беше сканиран във всички спектри - дълбочинен радар, геомагнитни потенциали, термични градиенти... всичко, което би могло да подскаже къде може да се намира изгубеният град.

И всичко това - без резултат.

- Проблемът е, че районът е пълен с кухини, пещери, комини, магмени тръби и горещи извори - каза той. - Което и място от парка да си изберете, ще се натъкнете на някаква кухина под земята. Градът може да е навсякъде.

- А физиците? - попита Рафаел.

- Мобилизирали сме всеки специалист по субатомни частици да калибрира и определи местоположението на източника на потока неутрино. Мощта му обаче е толкова голяма, че учените са в състояние да посочат границите му единствено в радиус от триста километра.

- Което не ни върши работа - отбеляза Рафаел.

Така беше. Имаха само една надежда. И тя се намираше на масата. Пейзажът, изобразен върху вазата. Някой древен художник си беше направил труда да го нанесе най-педантично върху съда.

Картината изобразяваше сливането на два потока, течащи през гориста долина. На заден план се виждаха отвесни скали сред високи борове, които бяха изобразени така детайлно, че можеха да се видят игличките им. А в средата, между потоците, се издигаше висок конус, над който се виеше пара, подобно на активен вулкан. Около него стърчаха по-малки конуси, подобни на мравуняци.

Картината бе толкова подробна, че трябваше да изобразява реално място. Димящите геотермални образувания в центъра със сигурност показваха, че мястото най-вероятно се намира в парка. Пейнтър си представи как художникът е седял на някаква поляна и педантично е чегъртал метала, за да увековечи пейзажа. Щом мястото е било толкова важно, че да бъде нанесено върху вазата, то вероятно е било свещено за тоутсиий унстоу пуутсийв. Може би беше някакъв изглед от новото им убежище в Йелоустоун.

В това беше надеждата му.

Ковалски вече беше отворил куфарите и постави частите на лазерния скенер на масата до останалата електронна апаратура.

Пейнтър погледна мършавия компютърен специалист и попита:

- Установили ли сте всички сателитни връзки и параметри?

-      Да.

- Хайде сега дайте да сглобим и свържем това нещо.

- Ашанда, наглеждай работата на Т. Дж. - каза Рафаел на високата африканка. - Не бива да допускаме никакви грешки. - Дръпна Пейнтър настрана. - Да ги оставим да си правят магиите.

Макар и само с една свободна ръка и без да каже нито дума, Ашанда се зае със сглобяването на устройството и свързването му с работната станция. Кай й помагаше с кабелите - явно искаше да се занимава с нещо, макар да трепваше уплашено от всяко подръпване на белезниците.