Дяволската колония

Грей не беше сигурен, че това е за добро. Едва бяха успели да се измъкнат от Нашвил по странични улички и второстепенни пътища, като спазваха ограниченията за скорост. Монк беше зад волана, докато Грей докладваше на Пейнтър Кроу.

След изпълняването на едната задача директорът му бе възложил друга - да се опита да определи точното местоположение на селището на Четиринайсетата колония по исторически сведения. Бяха вървели по следите на Аршар Фортескю до Исландия и обратно. Сега трябваше да видят дали могат да проследят французина още по-надалеч.

Това означаваше, че не са единствените, страдащи от недоспиване.

- Става ви навик да се обаждате в такъв ранен час, господин Пиърс - каза Ерик Хейсман, но въпреки това вместо раздразнение в гласа му се долавяше възбуда.

Кат ги беше свързала през Сигма, за да заглуши сигнала.

- Пускам ви на спикърфон - каза Грей. Всички трябваше да са в течение. Не беше време да пропуснат някоя малка подробност, която можеше да се окаже жизненоважна. Искаше всички да са запознати с положението.

Сейчан се надигна на задната седалка и наостри уши.

Монк караше бавно на юг по магистрала „Шелбивил“. В този час нямаше движение, така че той също можеше да се съсредоточи върху разговора. Кат също слушаше от централата на Сигма.

Хейсман ги запозна с проучванията, които беше направил след последната им среща.

- С Шарин извадихме всичко, свързано с експедицията на Луис и Кларк и връзката й с Йелоустоун. Преди няколко минути се консултирах и с професор Хенри Канош. Спести ми много време и усилия в проучването на индианската страна на уравнението.

Грей го подкани да продължи. Времето ги притискаше. Кат вече му беше съобщила, че Пейнтър и френски агенти на Гилдията са на път към Йелоустоун, за да решат пъзела на място. Ситуацията не беше розова, откъдето и да я погледнеш. Грей бе твърдо решен да помогне от разстояние по всякакъв възможен начин.

- И не намерихте никакви данни, че Луис и Кларк са влизали в Йелоустоун? - попита той.

- Не. Но намирам за странно, почти за необяснимо, че са го пропуснали. Експедицията е минала само на шейсет километра от парка. Според професор Канош местните индиански племена са били много потайни относно геотермалната долина, но пътешествениците са разполагали с предостатъчно дрънкулки и монети, за да изкрънкат всяка информация за уникалните природни особености - растения, животни, геология. Несъмнено някой рано или късно би се разприказвал за подобно необичайно място.

- Значи смятате, че са я открили? - попита Сейчан от задната седалка.

-      Ако са го направили, успели са да прикрият следите си много добре. Засега единственото доказателство, което можем да посочим в подкрепа на подобно твърдение, е в най-добрия случай съмнително. Знаем, че всички сведения за Аршар Фортескю секват след заминаването му с експедицията на Мериуедър Луис. Знаем, че Луис е бил убит няколко години след завръщането си. Но тези факти не ни дават много основания да твърдим, че са открили изгубения индиански град в сърцето на Четиринайсетата колония.

- Тогава нека тръгнем отзад напред - каза Грей и мислено обърна пъзела. - Да започнем със смъртта на Мериуедър Луис. Да приемем, че експедицията наистина е открила истината и че убийството на Луис е свързано по някакъв начин с това. Ще ни кажете ли отново как е умрял?

- Бил е застрелян през октомври хиляда осемстотин и девета в един крайпътен хан на име „Странноприемницата на Гриндър“ в Тенеси, недалеч от Нашвил.

Грей се спогледа с останалите.

„Нашвил?“

- Май продължаваме да вървим по следите на тези типове - промърмори Монк. - Първо Исландия, а сега Тенеси.

Хейсман не го чу и продължи:

- Тук също нямаме убедително обяснение на смъртта на Луис. Въпреки двете огнестрелни рани, една в корема и една в главата, случаят бил обявен за самоубийство. И до неотдавна всички са смятали, че става дума точно за това. Сега обаче е прието, че Луис наистина е бил убит с цел грабеж, от предател или двете заедно.

- Какви подробности знаем за нощта, в която е умрял? - попита Грей.

-      Има много сведения, но най-добрите са от самата госпожа Гриндър, съпругата на собственика, която онази нощ била сама. Тя съобщава за стрелба и звуци от борба. Чула Луис да вика за помощ, но била твърде уплашена да провери какво става до зазоряване. Накрая го открила умиращ в стаята му, проснат върху робата си от бизонска кожа, която била подгизнала от кръв. Твърди се, че последните му думи били загадъчни. „Свърших си работата“. Сякаш е успял по някакъв начин да попречи на убийците си.

Грей усети как пулсът му се ускорява. Знаеше, че тук има нещо важно. Но Хейсман беше споменал още нещо...

Кураторът не беше приключил.