Дяволската колония

Голямото платно изобразяваше представянето на Декларацията за независимост пред Конгреса. В картината си Джон Търнбул се беше опитал да създаде портрет на всеки от подписалите Декларацията, мемориал на повратното събитие. Но Търнбул не би могъл да включи всички. Все пак, колкото и странно да изглеждаше, бе нарисувал петима, които така и не бяха сложили подписа си под окончателния вариант.

Тогава какво правеха те тук?

Историците отдавна обсъждаха този въпрос.

По време на проучването си Пейнтър беше прочел, че Джон Търнбул давал някакви объркани отговори, но нито един от тях не бил задоволителен — и че наистина Томас Джеферсън, майсторът на шифрите и кодовете, е надзиравал създаването на шедьовъра.

Значи бе имало някаква друга причина.

Най-малкото Мериуедър Луис смяташе така.

Докато се взираше в платното, Пейнтър отново си припомни думите, разчетени върху бизонската кожа: „В обръщането на бика намерете петимата, които не са на място. Нека имената им бъдат подредени и разкрити с буквите G, С, R, J, Т и числата им да са 1, 2, 4, 4, 1“.

Шифърът не беше от трудните.

Разбира се, „обръщането на бика“ беше Търнбул, създател на множество прочути картини в новосъздадената държава¹¹¹.

„Петимата, които не са на място“ бяха петимата, които не бяха сложили подписите си:

John Dickinson

Robert Livingston

George Clinton

Thomas Willing

Charles Thomson

Последният от списъка, Томсън, беше подписал един ранен вариант, но не бил поканен да подпише окончателния с останалите петдесет и шестима.

Следващият откъс от текста - „нека имената им бъдат подредени и разкрити с буквите G, С, R, J, Т“ - просто означаваше да се вземат първите им имена и да се подредят според поредността на буквите.

George

Charles

Robert

John

Thomas

Оставаше само от всяко име да се избере съответната буква, отговаряща на числата 1, 2, 4, 4 и 1.

1. George            George

2. Charles       Charles

3. Robert       Robert

4. John       John

5. Thomas       Thomas

Врагът на Мериуедър Луис, предателската и потайна фамилия, противопоставяща се на отците основатели, беше Гент.

Отначало изглеждаше безсмислено - докато не се вгледа по-внимателно в името, особено в светлината на разговора си с Рафаел Сен Жермен. Французинът бе споменал, че Гилдията е всъщност група стари фамилии, събиращи богатства, власт и мъдрост от векове и може би от хилядолетия, но че днес от тях е останала само една. Това съответстваше на разказа на Луис за прочистването на Америка, където само една фамилия била с твърде дълбоки корени, за да бъде премахната, фамилия „с връзки с робовладелци и невъобразими богатства“.

Дали не ставаше дума за една и съща фамилия?

Гент.

Пейнтър можеше да не обърне особено внимание на това разбиване на шифъра, ако не беше едно натрапчиво съвпадение. Гент беше град в Белгия. Страната, която напоследък все се появяваше изневиделица. Отрядът, атакувал Грей в Исландия, беше дошъл от Белгия; там беше регистриран и един от по-малките потоци неутрино, подобен на потока във Форт Нокс.

Затова Пейнтър се бе заловил здраво за работа. Гент беше често срещана фамилия на хората от онзи град - Жан от Гент или Пол от Гент. Но в по-модерни времена имената ставаха просто Жан Гент или Пол Гент. И понякога се използваше само английското произношение, тъй като беше по-лесно да се каже буква по буква.

И точно там Пейнтър беше открил истината - или поне така му се струваше.

Не че тя му позволяваше да направи нещо.

Отстъпи назад, за да погледне цялата картина. Загледа фигурите на Джеферсън и Франклин и си ги представи застанали пред същото произведение, изправени пред същото предизвикателство и заплаха. Собствените му ръце бяха вързани толкова здраво, както са били вързани и ръцете на отците основатели.

При проучването на подозрителната фамилия Пейнтър беше открил, че тя наистина има корени в Гент и дори е използвала същото име, преди да богатството й да стигне до Америка. Фамилията била в колониите от самото начало и имала толкова силни позиции в търговията с роби, че всеки опит за насилственото й премахване наистина би разкъсал новосъздадения съюз.

Тя беше буренът в градината, който не можеше да бъде изкоренен.

И си оставаше такъв и до днес.

С разрастването на Америка се разраствала и фамилията - пускала корени във всякакви производства, корпорации и, естествено, в коридорите на властта. Беше се превърнала в нишка от тъканта на тази страна.

И нима имаше нещо чудно, че Сигма не можеше да се обърне срещу нея?

Рафаел беше казал, че древната група фамилии, „тайната в тайните общества“, била известна с много имена, представляващи единствено намеци - Гилдията, Ешелона, families d’etoile, звездните фамилии. Но Пейнтър знаеше истинското име на врага - тогавашен и сегашен - в английския му вариант.

Те бяха Кенеди на Юга.

Но вече не се наричаха Гент.

А Гант.

Като фамилията на президента Джеймс Т. Гант.

Бележки от автора -

истина или измислица