Дяволската колония

Но защо трябваше да го правят при толкова много хора наоколо?

Никой не биваше да пострада.

Не беше имала време да мисли. През последните два часа тичаше презглава през гората, досущ като подплашена кошута. Гледаше колкото се може по-малко да се озовава под открито небе. Вече бе забелязала един хеликоптер да прелита ниско над хребета. Приличаше по-скоро на журналистически, отколкото на полицейски или военен, но въпреки това я накара да се метне в храстите.

До края на деня трябваше да се отдалечи колкото се може повече от преследвачите си. Знаеше, че ще я търсят. Представи си как показват лицето й по всички телевизионни канали. Изобщо не си правеше илюзии, че самоличността й ще остане тайна още дълго.

„Всички онези камери... някой със сигурност е успял да ме снима добре“.

Залавянето й беше само въпрос на време.

Нуждаеше се от помощ.

Но на кого можеше да се довери?

16:35

Вашингтон, окръг Колумбия

- Директоре, май най-сетне успяхме.

- Покажи - каза Пейнтър, докато влизаше в затъмненото помещение, осветявано само от подредените в кръг монитори и компютърни екрани.

Свързочната зала на Сигма винаги му напомняше за команден мостик на ядрена подводница, където светлината винаги е приглушена. И подобно на мостика, това бе нервният център на Сигма. Цялата информация постъпваше и излизаше по сложната мрежа канали до различни разузнавателни агенции, щатски и от целия останал свят.

Паякът на тази мрежа стоеше пред редицата монитори и махаше на Пейнтър да приближи. Капитан Катрин Брайънт беше главният разузнавателен специалист на Сигма и бе станала заместник на Пейнтър. Беше неговите очи и уши във Вашингтон и вещ играч в гибелния свят на столичната политика. И подобно на всеки добър паяк, поддържаше мрежата си в безупречен вид и тя се простираше нашироко и надалеч. Най-доброто й качество обаче бе невероятната й способност да не пропуска и най-малкото трептене на нишките, да филтрира шума и да намира резултати.

Като сега.

Беше го извикала с обещанието за откритие.

- Само секунда да се свържа със Солт Лейк Сити - каза тя.

Трепна леко, постави длан на корема си и продължи да трака с една ръка на клавиатурата. Беше бременна в осмия месец и бе станала огромна, но отказваше да излезе в отпуск. Единствената отстъпка пред състоянието й бе, че заряза тесните дрехи и ги смени с широка пола и сако, а също остави кестенявата си коса да се спуска на вълни по раменете й, вместо да я прибира с шноли.

- Защо поне не седнеш? - попита той и придърпа стола пред монитора.

- Цял ден седя. А и бебето танцува степ по пикочния ми мехур от обед. - Направи му знак да приближи. - Трябва да видите това. От самото начало на разследването следя новинарските програми от Солт Лейк Сити. Не беше трудно да проникна в сървърите им и да надничам над раменете им, докато подготвяха вечерните си програми.

- Защо?

- Защото реших, че е адски лесно да се скрие мобилен телефон.

Пейнтър я погледна неразбиращо.

- Ако се съди по броя на свидетелите на инцидента, вероятността някой да е заснел добре атентаторката е висока - обясни тя. - Тогава защо няма материал?

- Може би защото всички са били твърде уплашени.

- Може би, но след взрива, не преди него. Ако започнем с предположението, че има снимка, защо не е изпратена на полицията? Мислих за това. Алчността е силен мотиватор.

- Смяташ, че някой е скрил снимката на атентаторката, за да направи пари.

- Трябваше да го предположа, ако трябва да сме точни. Не би било трудно в целия този хаос някой да скрие телефон. Или дори да изпрати материала по електронната поща и да го изтрие. Затова прерових записите за вечерните новини в Солт Лейк Сити и попаднах на файл от отдела на Ен Би Си, маркиран като „Нов материал от бомбения атентат в Юта“.

Чукна един клавиш и клипът тръгна - поредната версия на сценария, който Пейнтър вече бе превъртял многократно. Този път обаче нападателката беше заснета съвсем ясно как излиза от пещерата, все още с раницата на гърба. Беше много бърза, но за частица от секундата гледаше право към обектива.

Кат спря записа. Образът беше зърнест, но момичето определено бе коренна американка, както твърдяха свидетелите.

Пейнтър се наведе напред. Сърцето му заби по-бързо.

- Можеш ли да увеличиш?

- Разделителната способност е ниска. Ще ми трябва минутка да изчистя изображението. - Пръстите на Кат полетяха над клавиатурата. - Реших, че трябва да имаме преднина. Емисията е сред най-гледаните вечерни предавания в Солт Лейк Сити. Прочетох черновата на текста към материала. Много е провокиращ. Нападението е представено като войнствена акция на коренните жители на Америка. В папката на репортажа са сложили и архивни кадри от Ундид Ний.

Пейнтър едва не изстена. През 1973 година членове на Движението на американските индианци бяха влезли в кървав сблъсък с ФБР в Ундид Ний, Южна Дакота. Последвалата престрелка бе довела до смъртта на двама души, имаше и много ранени. Бяха минали десетилетия преди напрежението между племената и правителството да отслабне.

- Готово - каза Кат. - Програмата приключи с изчистването.