- И както личи, Фортескю обвинява себе си - добави Грей. - „Вулкана, който създал“. Какво е искал да каже с това?
Никой нямаше отговор.
- Е, с какво разполагаме? - попита по същество Сейчан. - От първото писмо знаем, че Франклин се е обърнал към Фортескю да намери карта, заровена в някаква индианска могила. И ако се съди по
Грей кимна.
- Картата е сочела към Исландия. И Фортескю отишъл там. Явно е открил нещо. Нещо достатъчно плашещо или могъщо, което според него е предизвикало изригването. Но какво точно?
- Може би е загатнато в първото писмо — предположи Сейчан. - Някаква сила или познание, което са имали индианците и което явно са били склонни да споделят, вероятно в замяна на образуването на онази митична четиринайсета колония.
- Но сделката се прецакала - рече Монк.
Асистентката на Хейсман ровеше в купчините хартия.
- Ще прочета откъса отново - каза тя. - „Шаманите от Ирокезката конфедерация бяха избити по най-жесток начин, докато пътуваха за срещата с губернатора Джеферсън. С тяхната смърт всички, които имаха познания за Великия еликсир и Бледите индианци, са в ръцете на Провидението“.
- Но ние знаем, че един от шаманите е останал жив достатъчно дълго, за да разкрие местоположението на някаква карта, може би карта на извора на това познание. И Фортескю бил пратен да го открие - каза Грей.
- И явно е успял - добави Монк. - Може би е въпросният
- До двайсет години по-късно, когато Джеферсън отново се е обърнал към него - обади се Хейсман.
Сейчан се обърна към учения, осъзна, че отново си играе с дракончето, и се застави да го пусне.
- Какво искате да кажете?
Хейсман нагласи очилата си и отново зачете:
- „След подобна трагедия никак не ми се иска отново да въвличам А. Ф. в ново търсене, но топлината, с която е приет от племената на аборигените на този континент, ще ни послужи за това дълго пътуване. Той ще се присъедини към вас в Сейнт Чарлз и ще има достатъчно време да си осигури онова, което ще му е нужно за експедицията ви на запад“.
Грей се наведе напред.
- Чакайте. Да не искате да кажете, че Фортескю е участвал в експедицията на Луис и Кларк?
- Не аз - каза Хейсман и вдигна листовете в ръката си. - А Томас Джеферсън.
- Но няма други сведения...
- Може би те също са били премахнати - предположи Хейсман. - Като останалите сведения за него. Това писмо е всичко, което успяхме да открием. След като заминава на тази експедиция, за него вече не се споменава нито дума. Поне доколкото ние можем да кажем.
- Но защо му е трябвало на Джеферсън да го изпраща с Луис и Кларк? - попита Грей.
Сейчан се сети за отговора и се поизправи в стола си.
Може би Исландия не е била
Грей разтьрка с пръст края на дясното си око. Често го правеше, когато се мъчеше да събере парчета от главоблъсканица.
- Ако има друго място, защо им е трябвало да чакат двайсет години, за да тръгнат да го търсят?
- Да не би да ги обвиняваш, че са били предпазливи след случилото се първия път? - попита Монк. - Ако Фортескю е бил прав, действията им са убили шест милиона души и са довели до Френската революция. Разбира се, че втория път ще са по-внимателни.
- В историческите записи има данни, че мисията на Луис и Кларк не е била само да стигнат до Тихия океан - намеси се Хейсман. - Самият Джеферсън го признава.
- Какво искате да кажете? - попита Грей.
- Първо, преди експедицията Джеферсън изпратил тайно писмо, предназначено единствено за членовете на Конгреса. В него се разкрива истинската цел на пътуването - да се събере колкото се може повече информация за индианците на запад. Второ, Джеферсън специално разработил секретен код за Луис, така че съобщенията да могат да се четат само от него и от верните му хора. Това да ви изглежда нормално за едногодишен излет сред природата? Луис определено е търсил нещо на запад.
- Но дали го е открил? - попита Сейчан.
- В архивите няма нищо по този въпрос. Но пък всички сведения за Аршар Фортескю са били заличени, така че кой знае? Има обаче и още един интригуващ детайл, който подсказва, че има нещо скрито.
Монк се размърда.
- Какъв?