Дяволската колония

Юн се облегна назад и свали очилата си. Разтърка гърбицата на носа си. Първоначалната му реакция бе да отхвърли подобна идея, особено като се имаше предвид източникът й, но той замълча и се замисли. Трябваше да признае, че хипотезата не е лоша.

- Значи предполагате, че първият пик е запалил нещо друго - каза той. - Може би нестабилен уранов източник.

Мислено си представи как първият поток неутрино се излъчва от експлозията, как частиците летят във всички посоки и минават през планетата като рояк призраци, но оставят огнена следа, способна да запали друг фитил.

- Но неутриното не реагира с материята - каза доктор Купър и думите й подействаха като студен душ върху идеята. - Частиците минават през всичко, дори през земното ядро. Как биха могли да запалят нещо?

- Не зная - отвърна Юн.

Всъщност не разбираше почти нищо от всичко това.

Танака отказваше да се признае за победен.

- Знаем, че някаква загадъчна експлозия в Юта е причинила сутрешния пик. Какъвто и да е източникът, той е уникален. Никога не съм виждал подобни показания.

Доктор Купър не изглеждаше убедена, но Юн смяташе, че Рику може би е на прав път. Преди се смяташе, че неутриното няма нито маса, нито заряд. Но проведените неотдавна експерименти показаха друго. Много неща около частицата си оставаха мистерия. Може би имаше някаква неизвестна субстанция, която е чувствителна към бомбардирането с неутрино. Може би експлозията в Юта беше запалила фитила на някакви други залежи. Мисълта беше плашеща. Представи си верига взривове, един след друг, по цялото земно кълбо.

Къде щеше да спре? И дали щеше да спре?

- Всичко това са догадки - заключи той накрая. - Няма да получим верни отговори, докато не открием откъде идва това ново изригване.

Никой не възрази. Заловиха се за работа с подновена решимост. Въпреки това им бе нужен още половин час координиране с останалите лаборатории по света, за да определят източника на периодичните пикове.

Събраха се около монитора. На него се появи карта със светещ кръг, който обхващаше по-голямата част от северното полукълбо.

- Не ни помага особено - отбеляза Юн.

- Търпение - безизразно отвърна Танака.

През следващите десетина минути кръгът бавно се стесняваше около координатите на новия източник. Нямаше нищо общо с Юта.

- Май този път не можем да обвиняваме Съединените щати - с облекчение каза доктор Купър, когато стесняващият се кръг престана да обхваща Северна Америка.

Юн гледаше като треснат как кръгът най-сетне се превръща в точка, фиксирана с кръстче.

Всички се спогледаха.

- Е, сега ще съобщим ли? - попита Юн.

Танака бавно кимна.

- Бяхте напълно прав, Йошида-сама - каза той, използвайки рядкото почтително обръщение. - Не бива да чакаме повече. - Юн бе изненадан от реакцията му - докато Танака не посочи съседния монитор, който показваше в реално време активността на неутриното. Тихо ахна. Пиковете зачестяваха подобно на пулс под въздействието на адреналин.

Собственият му пулс също полудя.

Посегна към телефона и започна да набира специално дадения му номер, но погледът му не се откъсваше от големия екран с кръстчето в Северния Атлантик.

Някой трябваше да отиде там преди да е станало твърде късно.

31 май, 02:45

Вашингтон, окръг Колумбия

-      Исландия? - повтори смаяно Грей и стисна по-здраво телефона. - Искаш след един час да съм на път за Рейкявик?

Двамата със Сейчан седяха на задната седалка на черен „Линкълн“. Кат беше изпратила колата до дома на родителите му като предпазна мярка веднага щом научи за нападението срещу директора. В момента се връщаха в Националния архив. Монк и двамата изследователи бяха открили нещо интересно и твърде важно, за да се дискутира по телефона.

- Точно така - отвърна Кат. - По нареждане на директор Кроу. Иска да заминеш с Монк. Вземи го на път към летището.

- Вече пътуваме към него. Изпрати ми съобщение за някакво откритие в Националния архив.

- Добре, разбери какво е, но след четирийсет и пет минути трябва да сте на летището. И да се облечете топло.

- Благодаря, но защо е всичко това?

- Вече ти казах за онзи внезапен поток субатомни частици от мястото на взрива в Юта. Току-що говорих с директора на обсерваторията Камиока в Япония. Много е разтревожен, регистрирал е нов пик, този път от един остров недалеч от Исландия. Смята, че двата потока неутрино вероятно са свързани, че бомбардировката със субатомни частици от Юта може да е причина за новата активност в Исландия, досущ като запален фитил. Директор Кроу смята, че си струва да се проучи.

- Добре, вземам Монк и тръгваме - каза Грей.

- Внимавайте - рече тя. Макар гласът й да бе спокоен, Грей чу посланието в него. „Пази съпруга ми“.

- Кат, мисля, че и двамата със Сейчан ще успеем да изпълним мисията. Може би ще е по-добре да оставим Монк с архивистите да проучва историческата страна на въпроса.

Настъпи мълчание. Представи си я как обмисля думите му. Накрая тя въздъхна.