Дяволската колония

- Именно. Оказва се, че е необходимо огромно количество енергия за получаването на подобен пик - термоядрен синтез, взривяване на атомни бомби или мощни слънчеви изригвания. Затова чудовищният поток е изправил учените на нокти.

- Добре, но какво общо има всичко това с нас?

- Има. Японските учени успели да определят източника на потока. Знаят откъде е дошъл.

Пейнтър екстраполира отговора. Защо иначе щеше да му се обажда Грей?

- От мястото на взрива в планината.

- Именно.

Побиха го тръпки. „Какво означава тази новина?“ Заразпитва Грей, но скоро стигнаха до задънена улица. Накрая прекъсна връзката и се облегна в седалката си.

- За какво си говорехте? - поинтересува се Ковалски.

Пейнтър поклати глава, от което тъпата болка зад очите му рязко се засили. Трябваше му време да помисли.

По-рано беше говорил с Рон Чин, който наблюдаваше мястото на взрива. Чин съобщи за странна нестабилност - зоната оставала активна и се разраствала на ширина и дълбочина, като разяждала всичко, с което влизала в контакт. Вероятно разграждала материята на атомно ниво.

Което насочи мислите му отново към източника на експлозията.

Канош подозираше, че било нещо скрито в златния череп - нещо толкова избухливо, че дори само изваждането му от пещерата било достатъчно да се задейства. Освен това беше намерил доказателства, че мумифицираните индианци - ако наистина са индианци - са притежавали артефакти, говорещи за познания в областта на нанотехнологията или най-малкото за някаква древна рецепта за производство, позволяваща им да манипулират материята на атомно ниво.

А сега и новината за внезапния пик в потока неутрино - частици, образуващи се при катастрофални събития на атомно ниво.

Като че ли всичко се въртеше около нанотехнологията и загадката, скрита сред най-малките частици във вселената. Но. какво означаваше всичко това? Може би щеше да се сети, ако главата му не пулсираше като удрян тъпан.

Засега имаше само едно твърдо чувство, което го държеше нащрек.

Че истинската опасност тепърва се размърдва.

Втора част

Огнена буря

31 май, 15:30

Префектура Гифу, Япония

-       Трябва да кажем на някого - настоя Юн Йошида.

      С обичайното си вбесяващо спокойствие доктор Рику Танака само наклони глава от една страна на друга подобно на чапла, дебнеща да улови риба. Младият физик продължаваше да изучава потока данни на монитора.

- Би било неблагоразумно - най-сетне промълви дребният мъж. Сякаш говореше на себе си, изгубен в мъглата на Аспергър.

Като директор на обсерваторията Камиока Юн беше прекарал целия ден в недрата на планината Икенояма, в сянката на грамадния детектор на неутрино Супер-Камиоканде. Същото се отнасяше и за колегата им доктор Джанис Купър от Станфорд. Тримата бяха наблюдавали активността на неутриното след пика рано сутринта. Източникът бе локализиран в някаква планинска клисура в Юта, където беше станала някаква експлозия. Конкретните подробности обаче си оставаха неясни.

„Може би е станал ядрен инцидент? И Съединените щати се опитват да го потулят?“

Подобна постъпка на американците не би го учудила. За всеки случай Юн вече беше предупредил международната общност за пика - не можеше да позволи подобна информация да остане скрита. Ако ставаше въпрос за някакъв провалил се секретен експеримент, светът имаше право да знае. Изгледа свирепо Джанис Купър, сякаш тя бе виновницата. Но пък и постоянното й приповдигнато настроение си беше достатъчна причина за възмущение.

- Мисля, че Рику е прав - почтително се обърна тя към началника си. - Все още се опитваме да определим местоположението на новия източник. А освен това характеристиките на новия пик се различават от онези на пика в Юта. Може би е по-добре да не избързваме с оповестяването, докато не научим повече.

Юн се загледа в екрана. Графиката продължаваше да пълзи като цифрова версия на сеизмограф. В този случай обаче тя следеше активността на неутриното вместо земетресения, но пък откритието им само по себе си беше разтърсващо. През последните осемдесет минути бяха регистрирали нов пик в потока неутрино. Подобно на миналия път, той като че ли също беше със земен произход.

Доктор Купър обаче имаше право - този път моделът определено беше различен. Експлозията в Юта беше причинила само едно чудовищно излъчване на неутрино, след което потокът се бе успокоил, подобно на къкрещ върху котлона чайник. Новата засилена активност не беше така интензивна и идваше на циклични излъчвания - малък пик, следван от по-силен... после затишие и повтаряне, също като двата последователни удара на сърцето

И това продължаваше вече повече от час.

- Това трябва да е свързано с предишното събитие - настоя Юн. - Статистически е невъзможно да има две необичайни изригвания с такива размери в рамките на един ден.

- Може би едното е причинило другото - предположи Танака.