Дяволската колония

Не му пукаше дали Берн е заснел стрелеца. Просто искаше да види какво става. Облегна се назад със самодоволна усмивка. Всичко това беше страшно вълнуващо.

23:40

Пейнтър летеше по права линия към лабораторията в дъното на комплекса. Двойната врата пред него леко се отвори и той видя надничащия Ковалски с насочен към него пистолет. Гигантът беше чул стрелбата.

- Всички назад! - извика Пейнтър. - Скрийте се!

Ковалски незабавно се подчини, но не и преди да изрита вратите, за да направи път на Пейнтър.

Всяка секунда беше от значение.

Без да спира да тича, Пейнтър изхвърли празната гилза, мушна пушката под мишница, извади модифицирания патрон от джоба си и го вкара в цевта. След това върна помпата напред и затворът щракна на мястото си.

Имаше само един изстрел.

Зад него се чу пукот и той усети как нещо го опари по ръката. Погледна назад и видя поваления преди малко командос да се домъква до ъгъла. Крайниците му още трепереха. Стреля отново, но не улучи.

„Як кучи син“ - мрачно му го призна Пейнтър.

Стигна лабораторията, метна се вътре и затвори вратата. Секунда по-късно стакатото на автоматичната стрелба затрака по стоманената врата. Останалите щурмоваци явно също бяха стигнали до коридора.

Нямаше време.

На всичкото отгоре беше като сляп. Заради затворената врата лабораторията тънеше в пълен мрак. Пейнтър се плъзна навътре в помещението с протегната напред ръка, за да не се блъсне в нещо.

- Къде? - надвика оглушителната какофония.

Отпред някой запали фенер и ярката светлина го заслепи. Останалите се бяха скрили зад масивния генератор на Ван де Грааф, част от по-големия комплекс, продължаващ навътре в просторното помещение.

Пейнтър забърза към тях, като оглеждаше тавана за пластичния експлозив.

- Отзад! - извика Ковалски от прикритието си. - Над вратата.

Пейнтър се завъртя и се загледа нагоре. Лъчът на фенера се спря върху жълтеникаво-сивкава буца, натикана в цепнатина над вратата. Приличаше на стара пукнатина, която наскоро бяха замазали. Ковалски беше избрал добро място.

Той вдигна пушката точно когато двойната врата пред него рязко се отвори. Нападателите откриха безразборна стрелба. Пейнтър се препъна и падна по гръб. Двама командоси се втурнаха в лабораторията под прикритието на другарите си. Ковалски отвърна на огъня от позицията си.

Пейнтър зърна войника, когото бе повалил в коридора. Сочеше навътре и лаеше заповеди. Явно бе командирът им.

Не можеше да му отдели повече внимание.

Вдигна пушката от легнало положение, прицели се в буцата пластичен експлозив и дръпна спусъка. Пушката изтрещя, тазерната стреличка излетя към целта си и по тавана пробягаха електрически искри - но нищо не се случи.

Ковалски изруга, явно готвейки се за предстоящата касапница.

„Какво се обър...“

... оглушителният гръм му изкара въздуха и го запрати върху ускорителя. Докато летеше назад, Пейнтър видя как двамата командоси бяха залепени за пода, първо пометени от ударната вълна, после затрупани от купчина бетон, изкривени винкели и пръст.

Пушек и прах изпълниха помещението и продължиха на кълба навътре в комплекса.

Зашеметеният Пейнтър усети как някой го вдига от пода. Ковалски го поддържаше с едната си ръка, като влачеше Кай с другата. С все още звънящи уши Пейнтър се опита да намери опора. Входът беше препречен от бетонни плочи, които спираха командосите. Пейнтър погледна нагоре. От тавана към задушливия мрак се лееше светлина.

Болезнено ярка лунна светлина.

Бяха успели.

23:42

Рафе стоеше пред бюрото с лаптопа, хванал се за главата, и се взираше в разрушения коридор, докато екипът се оттегляше. Накрая издиша затаения дълго дъх.

Свали ръце и ги сви в юмруци.

Погледна към Ашанда, сякаш мълчаливо я питаше дали е видяла случилото се на екрана. Тя продължаваше да седи с момченцето, което изглеждаше полумъртво от шок.

Разбираше състоянието му.

Сърцето му биеше бясно, кръвта му кипеше. Макар да бе обхванат от гняв, част от него неволно бе силно впечатлена.

„Значи жертвата ни си е намерила помощ... бодигард с известни умения“.

Ако не друго, Берн бе успял да заснеме коварния виновник с камерата на шлема си точно преди експлозията да разруши тавана. Макар снимката да бе зърнеста, камерата беше заснела лицето му. Новият софтуер за изчистване и разпознаване на изображения, разработен от помощници на Сен Жермен за Европол, бързо щеше да идентифицира човека.

Гласът на Берн беше накъсан от цифровата връзка.

-      ... избягаха. Местната полиция и службите за спешно реагиране вече пристигат. Какви... заповедите?

Рафе въздъхна и се помъчи да се успокои. Жалко. Поради ограниченията, които му налагаше тялото му, не му се удаваше често да се наслаждава на подобен приток на адреналин.

- Изнасяйте се - каза в монтирания на гърлото си микрофон. - Целите няма да останат в района. Ще намерим отново дирята им.