Дяволската колония

На Берн като че ли му се искаше да възрази. Беше бесен от загубата на другарите си. Може би беше заради арийската му кръв, подклаждаща типичното германско желание за незабавна разплата. Но Берн трябваше да се научи на търпение. Ако имаше един истински източник на богатството и силата на фамилията Сен Жермен, той бе тяхното познание, проницателност и опит в le long jeu.

В дългата игра.

А предвид уникалния му ум, нямаше по-добър играч от Рафаел Сен Жермен. За някои подобно твърдение можеше да бъде надуто перчене, но той се беше доказал неведнъж. Именно затова сега беше тук, натоварен от фамилията да търси хилядолетно съкровище.

Нима има по-дълга игра?

След като Берн се изключи, Рафе отвори изображението на неизвестния натрапник, позволил си да се намеси в работата им. Много примитивни култури често залагаха на имената с вярата, че научаването на подобни подробности осигурява особена власт над другите. Рафе вярваше в това до мозъка на чупливите си кости.

Опря юмруци на бюрото и се загледа в противника си.

- Vous etes qui? - попита той:

Отчаяно искаше да знае отговора на този въпрос.

Кой си ти?

00:22

Пейнтър гледаше в огледалото за обратно виждане как светлините на Прово изчезват в далечината. Едва сега си позволи да се отпусне.

Мъничко.

Въпреки здравия разум Ковалски отново беше зад волана на взетата под наем кола, в този случай джип „Тойота“. Там, където отиваха, щяха да имат нужда от мощен автомобил с висока проходимост. Самият Пейнтър не ставаше за дълго шофиране. Ръката му още пулсираше от драскотината от куршума, главата го болеше от разтърсващата експлозия.

„Май вече остарявам за такива игри...“

Помисли си за дивана в дневната си, за Лиза, докосваща белия кичур в косата му и как брои другите му бели косми. Какво правеше тук, на терен? Това беше игра за по-младите.

Ковалски беше доказателство за това. Не изглеждаше особено изтощен и отпиваше кафе от термоса, за да остане бодър по време на нощното каране. Пейнтър погледна назад. Кай се беше облегнала на професор Канош, едната й ръка беше върху кучето. И двамата спяха, но двете кучешки очи - едното кафяво, другото синьо - се взираха предпазливо в него.

Кимна на кучето. „Дръж я под око“.

Спечели си леко тупване с опашка.

Отново се обърна напред с натежало сърце. След бягството им от кампуса трябваше да им съобщи за убийството на професор Дентън. Канош изглеждаше смазан и сякаш се състари за секунди. Беше изгубил твърде много близки приятели само за един ден. Единствено необходимостта да се отдалечат максимално от преследвачите бе притъпила мъката му. Затова след кратко отбиване до аптеката за средства за първа помощ те напуснаха града.

Пътуваха към приятели на Канош - индианци, които живееха извън системата. Пейнтър искаше да заведе Кай на някакво безопасно място. И се нуждаеше от отговори за това какво всъщност става.

Телефонът в джоба му забръмча. Пейнтър се намръщи, извади го и погледна екрана. Отговори на повикването.

- Командир Пиърс? - Беше изненадан от обаждането в този късен час, особено предвид двата часа разлика с Вашингтон. Говореше тихо, за да не безпокои останалите.

- Директор Кроу, радвам се, че сте добре - каза Грей.

- Научих от Кат за нападението. Тя ме помоли да ви се обадя.

- Относно какво?

Пейнтър вече се беше свързал със Сигма и бе съобщил на Катрин Брайънт за събитията в Юта. Тя помагаше за разясняване на последиците от взрива в университета и използваше връзките си във федералните служби и различните разузнавателни организации за идентифициране на извършителите.

- Мисля, че имам някакво обяснение за атаката - обясни Грей.

Думите му накараха Пейнтър да застане нащрек. Доколкото знаеше, Грей проучваше някаква следа за Гилдията. Изпълниха го лоши предчувствия.

- Какво обяснение?

- Все още не съм напълно сигурен. Още се движим опипом, но мисля, че получената от Сейчан информация е свързана със събитията в Юта.

Пейнтър заслуша разказа на Грей за Бенджамин Франклин, френски учени и търсенето на някаква заплаха, свързана с бледи индианци, както ги наричаше Франклин. Наведе се напред, докато Грей обясняваше за някакъв неясен враг на отците основатели, белязан със символа на съвременната Гилдия.

- Мисля, че откриването на пещерата е събудило вниманието на Гилдията - каза Грей. - Явно далеч в миналото нещо важно е било изгубено или скрито от тях.

- И сега излиза на бял свят - добави Пейнтър.

Интригуваща мисъл, а ако се съдеше по изкусната и

брутална нощна акция, нападението определено носеше характерния почерк на Гилдията.

- Ще продължа да работя в тази насока - рече Грей. - Може да изровя нещо.

- Действай.

- Кат искаше да ви се обадя и по една друга причина.

- Каква?

-      Да ви съобщя за аномалията, за която говори научната област по цял свят. Група японски физици съобщава за странен пик в активността на неутриното. Доколкото разбрах, излизало извън всякакви норми.

- Неутрино ли? Онези субатомни частици?