Дяволската колония

Пейнтър се съгласи. Застанал на четири крака, той разчисти ръбовете, докато не намери достатъчно голяма цепнатина, в която да пъхне ножа си. Страните на плочата вървяха навътре, подобно на коркова тапа. Пейнтър натисна дръжката на ножа и леко повдигна камъка. Беше дебел десетина сантиметра и твърде тежък, за да могат да го вдигнат само с Ханк.

Отпусна плочата и махна на Ковалски.

- Ела да помогнеш.

- Ами тя? — попита Ковалски и посочи с палец рейн- джърката.

Пейнтър я погледна. Трябваше му съдействието й, което пък означаваше, че се налага да е честен с нея и да й обясни колко сериозно е положението.

- Рейнджър Цо, несъмнено знаете за вулканичните изригвания в Юта и Исландия.

Гневните бръчки около очите й не се изгладиха, устните й оставаха все така стиснати. Гледаше го свирепо, без да каже нищо.

- Това, което търсим тук, е свързано с двете катастрофи. Много хора загинаха и ще умрат още повече, ако не получим отговори. Отговори, които може би се намират долу.

Тя поклати презрително глава.

- За какво говорите?

- За анасазите - отвърна Ханк, - Имаме сведения, че днешната вулканична активност е пряко свързана с катастрофата, довела до появата на кратера Сънсет и унищожаването на анасазите в района. Не мога да се впускам в подробности. Ще кажа само, че символите, които ви показахме, луната и звездата от петроглифа върху плочата, са следи към тази трагедия.

- Ако искаме да не умрат още хора, трябва да продължим - обади се Пейнтър.

Тя премести поглед от единия към другия и обратно. Накрая въздъхна и дълбоките бръчки изчезнаха - донякъде.

- Ще ви дам известна свобода на действие. Засега. Но искам да внимавате. - Протегна ръка към Ковалски.

- Мога ли да си получа оръжието?

Пейнтър я погледна изпитателно, като следеше езика на тялото й и се опитваше да прецени дали просто не се опитва да ги измами, за да си върне пистолета. Изглеждаше искрена, пък и не можеха непрекъснато да я държат под око.

- Дай й го - каза той на Ковалски.

Той като че ли понечи да откаже, но после й подаде пистолета с дръжката напред. Тя го взе, задържа го в ръка, докато всички я следяха напрегнато, после го прибра в кобура.

Ковалски клекна до Пейнтър и каза:

- Хайде.

Пейнтър пак понадигна камъка и тримата го хванаха и го извадиха от дупката. Ковалски внимателно го изтърколи настрани и го подпря на стената на пукнатината.

- Доволна ли си? - попита той Нанси, докато бършеше ръце в панталоните си.

Тя не му отговори и се обърна към дупката. Пейнтър извади от раницата си фенер и го включи. Лъчът освети широка шахта, спускаща се стръмно надолу.

- Има стъпала - промълви той слисано.

„Стъпала“ беше силно казано. В скалата имаше малки издатини, колкото да поберат пета или пръсти. Все пак беше по-добре от нищо. Нямаше да им трябват въжета.

Ковалски се приближи и се наведе над отвора.

- Уф! - Размаха ръка пред лицето си. - Вони.

- Сяра - каза Ханк. - И е топло. Типично за отдушник.

„Значи долу има геотермална активност...“

Обезпокоителна мисъл, но нямаха друг избор. Трябваше да продължат.

Пейнтър се обърна към Нанси.

- Нещо против да изчакате тук? Ако не се върнем до два часа, обадете се по радиото за помощ.

Тя кимна.

- Само бъдете така добра да ни дадете тези два часа - натърти той. Боеше се, че веднага щом се спуснат, тя ще се обади на приятелите си от управата на парка.

- Дадох ви думата си - каза тя. - И смятам да я удържа.

Свил опашка между краката си, Кауч отстъпи от дупката. Миризмата и странната обстановка явно го бяха уплашили. Пейнтър не можеше да го обвинява.

Ханк подаде каишката на рейнджъра.

- Бихте ли държали под око и Кауч, докато чакате?

- Май нямам друг избор. Определено не иска да слиза долу. Сигурно е най-разумният от всички ни.

След като всичко бе уредено, Пейнтър се обади набързо в централата на Сигма и запозна Кат и Лиза със ситуацията. После се спусна в прохода, като внимателно поставяше пети върху издатините. Нямаше никакво намерение да се изпързаля дявол знае колко надолу. Поведе, като осветяваше с фенера. Ковалски беше последен с друг фенер.

Тунелът се оказа доста дълъг. След няколко минути отворът горе се превърна в мъничка светла точка. Ставаше все по-горещо и зловонно. Очите и ноздрите му горяха, раздразнени от постоянното духане в лицето му. Не знаеше още колко ще могат да продължат, преди да им се наложи да се откажат.

- Сигурно сме дълбоко под платото - прецени Ханк.

- Най-малко на трийсет метра. Пипнете стените. Пясъчникът се е сменил с варовика, който е в основата на по- голямата част от Колорадското плато.

Пейнтър също бе забелязал промяната. „Колко ли надолу продължава този тунел?“

Ковалски явно се питаше същото. Сръбна шумно от тръбата на меха си, изплю се и изруга.

- Ако се натъкнем на някой тип с копита и тризъбец, изнасяме се оттук, нали?

- Ако не и по-рано - каза Ханк и се разкашля от лошия въздух.

Пред тях започна да се чува постоянно съскане и тътен. След малко лъчът на фенера освети края на тунела.

„Най-сетне“.