Дяволската колония

После някой го сграбчи. Опита да се отскубне, но беше Джанис. Задърпа го за лабораторната престилка към другия край на бюрото и посочи един страничен изход, който водеше към подобното на пещера пространство - бивша мина, а сега дом на детектора Супер-Камиоканде.

Рику я разбра. Трябваше да избягат от лабораторията. Криенето тук означаваше сигурна смърт. Трясъкът на автоматите го потвърждаваше. Избиваха всички наред.

Приведен зад редицата бюра, той последва Джанис към изхода. Тя се хвърли напред и той се метна веднага след нея. Джанис затръшна вратата и се огледа.

От тунела пред тях отекваше стрелба. Това беше старата шахта на мината, по която се стигаше до повърхността. Освен новия асансьор това бе единственият изход от комплекса. Убийците бяха покрили и двата и се събираха тук.

- Насам! - извика Джанис и го задърпа за ръката.

Побягнаха в единствената възможна посока, по друг тунел. Рику обаче знаеше, че е безполезно. Стрелците щяха да ги открият за секунди. Трийсет метра по-нататък тунелът свършваше в пещера.

Куполообразният таван се издигаше високо и беше покрит с полиетилен, за да спира радона от скалите. Под краката му беше самият Супер-Камиоканде - огромна стоманена цистерна с 50 000 тона абсолютно чиста вода, около която имаше тринайсет хиляди усилващи светлината тръби.

- По-бързо! - каза Джанис.

Затичаха. Просторната зала беше пълна с оборудване, електрокари, ръчни колички и кранове по яркожълтото скеле горе, всички в служба на гигантския детектор.

Зад тях се чу рязък вик и отекна от стените. Убийците приближаваха.

Рику се огледа. Нямаше къде да се скрият.

Джанис продължи да го дърпа след себе си. Стигна до един шкаф с водолазни костюми - и тогава той разбра.

И се дръпна.

- Това е единственият начин - високо му прошепна тя.

Тикна в ръцете му тежката бутилка с регулатор и Рику нямаше друг избор освен да я поеме. Тя завъртя крана и въздухът засъска от дихателя. Джанис грабна втора бутилка и се втурна към шахтата в пода. Тя стигаше до гигантския резервоар долу. Водолазите я използваха за обслужване на основното тяло на детектора, най-вече да поправят повредените усилващи светлината тръби.

Джанис напъха дихателя в устата му. На Рику му се прииска да го изплюе - беше гаден на вкус, - но въпреки това захапа силикона. Тя посочи тъмната дупка.

- Давай!

Разтреперан от страх, Рику прекрачи през ръба и скочи с краката надолу в студената вода. Тежестта на бутилката бързо го задърпа към далечното дъно. Погледна нагоре и видя как Джанис също скача и затваря капака на шахтата.

Обгърна го непрогледна тъмнина.

Рику продължи сляпото си потъване, като бълваше мехурчета. Краката му се блъснаха в дъното и той приклекна, прегърнал кислородната бутилка, и се разтрепери, но този път не от страх. Студът скоро щеше да стане нетърпим.

После нечии ръце го намериха. Топла буза се докосна до неговата. Джанис го прегръщаше в тъмното.

За първи път в живота си изпита удоволствие от докосване.

17:32

Вашингтон, окръг Колумбия

- Пътуването до Исландия отнело на Аршар цял месец - каза доктор Хейсман. - Морето било изключително бурно.

Грей седеше до Сейчан, докато кураторът обобщаваше съдържанието на втората половина от дневника на Фортескю. Шарин беше завършила превода, докато Грей бе вдигал тревога за вероятната атака в Япония.

Коляното му нервно играеше. Трябваше да чуе цялата история, но искаше също така да бъде в централата на Сигма, за да разбере дали японските физици са добре.

Погледна към Сейчан.

„Или може би е просто прекалено параноична?“

Не му се вярваше. Доверяваше се на преценката й, особено когато ставаше въпрос за Гилдията. Затова веднага се беше обадил на Кат, която трябваше да предупреди японските власти за потенциалната заплаха. Все още чакаха отговора й.

- По време на дългото пътуване - продължи Хейсман

- Аршар посветил много дни на теориите си за „бледите индианци“, митичния народ, който оставил на прадедите на ирокезите могъщото наследство. Сравнявал легенди на много племена и често попадал на истории за бели хора или белокожи индианци. Събирал слухове за по-ранни селища, които не били индиански според използваните сложни строителни техники. Но като че ли най-много бил обсебен от идеята за вероятния еврейски произход на тези хора.

- Еврейски ли? - оживи се Грей. - Защо?

- Защото описва някакъв надпис, открит върху златната индианска карта. Езикът му приличал на иврит, но бил различен.

Шарин прочете откъс от дневника:

- „Знаците по картата несъмнено са оставени от някой неизвестен книжник. Възможно ли е да са били оставени от бледите индианци? Посъветвах се с най-именитите специалисти и всички те са съгласни, че знаците приличат на древната еврейска писменост, но в същото време са единодушни, че езикът не е иврит, макар че може би е близък до него. Наистина смущаваща загадка“.

Хейсман закима още по-развълнувано.

- Наистина е загадка. Докато Шарин приключваше с превода, а вие разговаряхте с хората си за Япония, получих информация за нещо, което ме тормозеше около онази ранна скица на Държавния печат с четиринайсетте стрели.