Дяволската колония

Сейчан разбираше тази предпазливост. Президентът явно се беше страхувал от неизвестния враг и не си беше давал сметка до каква степен той вече се е инфилтрирал в правителството му. „Недоверие и параноя“. Да, съвсем лесно можеше да се постави на мястото на Джеферсън.

- Какво е станало с картата? - попита Грей.

Беше достатъчно Хейсман само да се обърне към асистентката си.

- „Хитроумен както винаги, Джеферсън измисли как да скрие индианската карта и да я запази, като същевременно не позволи тя някога да попадне в ръцете на безликия враг. Щеше да използва златото, за да я скрие пред очите на всички. Никой не би заподозрял, че съкровището е скрито в сърцето на Печата“ - прочете Шарин.

Грей се намръщи.

- Какво означава това?

- Така и не обяснява по-подробно - сви рамене Хейсман. - В общи линии, това е първата половина на дневника. Все още работим върху втората, започваща с тайната мисия на Аршар до Исландия.

Телефонът на Грей иззвъня.

- Извинете - каза той и провери кой го търси.

Сейчан отново забеляза мимолетната тревога, винаги скрита непосредствено под повърхността. Грей тихо и облекчено въздъхна, макар че сигурно изобщо не го осъзна.

- Монк е - тихо й каза той. - По-добре да говоря отвън.

Извини се и излезе в коридора. Хейсман използва прекъсването да се консултира с Шарин, която приключваше превода на втората половина от дневника. Двамата се наведоха и зашепнаха над фотокопията.

- Трябва да видят това... - успя да чуе Сейчан, но останалите думи на Хейсман останаха неясни.

Грей пъхна глава в стаята и й направи знак да отиде при него.

- Нови проблеми ли? - попита тя, когато излезе.

Грей я дръпна в един усамотен ъгъл.

- Монк току-що се е чул с японските физици. По време на експлозията в Исландия е имало нов висок пик неутрино, десет пъти по-голям от онзи в Юта. Вече намалява, също като вулканичната активност на архипелага. Така че май сме изкарали късмет. Смята се, че изключително силната жега на Ледената земя е унищожила наногнездото там и е спряла разпространяването му.

Сейчан не долови в думите му никакво облекчение. Имаше още нещо.

- Последните новини от Япония обаче са пристигнали преди около пет минути. Физиците са регистрирали нов обект, който започва да се активизира. Мислят, че експлозията в Исландия е дестабилизирала трето находище на наноматериал.

Сейчан си представи верига свързани помежду си експлозии.

„Първо Юта... после Исландия... а сега и трета“.

- И според данните на физиците новият депозит трябва да е огромен - продължи Грей. - Вълната отделено неутрино е толкова голяма и обхватна, че им е трудно да определят източника й. Засега могат само да ни кажат, че е в Щатите, някъде на запад.

- Това е доста обширна територия.

- Да. Учените работят координирано с други лаборатории по света и се опитват да съберат още информация.

- Това е проблем - промълви Сейчан.

- Защо?

-      В Исландия попаднахме на засадата на агенти на Гилдията. Това означава, че те ползват същия информационен поток като нас. Тъй като осуетихме плановете им на острова, сега няма да стоят със скръстени ръце и да оставят това да се повтори. Знам как мислят тези типове и как ще реагират. Работила съм достатъчно дълго в организацията им.

- И какъв ще е следващият им ход?

- Ще прекъснат достъпа ни до нова информация, така че оттук нататък важните сведения да са изцяло на тяхно разположение. - Погледна Грей, за да види дали осъзнава колко сериозни са думите й. - Ще се насочат към хората ни в Япония. За да ги накарат да замълчат.

1 юни, 06:14

Префектура Гифу, Япония

Рику Танака мразеше да го докосват, особено когато е възбуден. Като сега. Беше си сложил памучни ръкавици и тапи в ушите, за да не чува врявата около себе си. Почука с молив по бюрото, докато се взираше в данните, постъпващи в реално време в компютъра. На всяко пето почукване подхвърляше молива и умело го улавяше. Това му помагаше да се успокои.

Макар да бе рано сутрин, в лабораторията му, обикновено така тиха, погребана в сърцето на планината Икенояма, цареше пълна суматоха. След огромния поток неутрино Юн Йошида-сама бе извикал допълнителни помощни екипи - още четирима физици и двама компютърни специалисти. Всички се бяха събрали около Йошида на съседната работна станция и се опитваха да координират данни от шест различни лаборатории от цял свят. Положението бе непоносимо и затова Рику се беше оттеглил при тази конзола, отделена от останалите и колкото се може по-навътре в лабораторията.

Докато останалите работеха върху по-големия пъзел, той се съсредоточи върху по-малкия. С наклонена настрани глава (позата му помагаше да мисли по-добре) Рику изучаваше светещото на екрана земно кълбо. По картата имаше различни малки икони. Всяка отбелязваше по-малки пикове на неутриното.

„Не си заслужават вниманието“ - беше заявил Йошида, когато Рику го запозна с откритието си.