Дяволската колония

Разрови купчината листа и извади един.

- Погледнете под самия печат. Има някакви едва забележими знаци, почти като бележки.

Грей вече ги беше забелязал, но не им бе обърнал особено внимание.

-      И?

- Консултирах се със специалист по древни езици. Надписът е на стара форма на иврит, точно както споменава Аршар. Буквите под печата образуват думата манасия, едно от десетте изгубени племена на Израил.

Грей застана нащрек. Часове по-рано Пейнтър беше съобщил, че е възможно древните тоутсиий унстоу пуутсийв да са потомци на изгубено племе на израилтяните. Споменаваше също и Книгата на Мормон, където се казваше, че едно от израилтянските племена стигнало до Америка - „и по-точно, кланът на Манасия“.

-      Всъщност отците основатели изглеждат малко като обсебени от изгубените племена на Израил - продължи Хейсман. - На първото събрание на комисията за изработване на Държавния печат Бенджамин Франклин искал дизайнът да бъде алегорична сцена от библейския Изход, когато израилтяните напуснали Египет. Томас Джеферсън пък предложил картината да изобразява децата на Израил в пустинята.

Грей се загледа в скицата на печата. „Нима отците основатели са знаели за изгубеното племе, достигнало до тези брегове? Може би са научили по някакъв начин, че „бледите индианци“ от разказите на ирокезите са всъщност израилтяни?“

Така изглеждаше. И явно отците основатели се бяха опитвали да вкарат това познание в Държавния печат в памет на племето.

Следващите думи на Хейсман подсказваха, че предположението му е вярно.

- Видя ми се странно това, че племената на израилтяните са представени чрез различни двойки символи. В случая с Манасиевия клан, кой бил маслинена клонка и сноп стрели. - Хейсман го погледна. -       Защо отците основатели са използвали символите на Манасиевото племе в Държавния печат?

Грей подозираше отговора, но имаше по-належащи въпроси.

- Всичко това е чудесно, но нека продължим с Фортескю след като е стигнал в Исландия...

Хейсман изглеждаше разочарован, но остави скицата на печата настрана.

- Добре. Както казах, пътуването на Аршар продължило около месец, но накрая бил уверен, че е открил правилния остров, точно както е отбелязан на картата. След като се озовал там обаче не успял да открие нищо. След двайсет и два дни търсене започнал да се отчайва. И тогава щастието му се усмихнало. Един от помощниците му изпуснал ябълка, докато изследвали една доста обширна пещерна система. Ябълката паднала в шахта, която никой не бил забелязал дотогава. Спуснали в нея фенер и при дъното заблестяло злато.

- Намерили са мястото - промълви Сейчан.

- По-нататък той описва надълго и нашироко дълбоката пещера и каменни кутии, в които се пазели стотици златни плочки, изписани със същата староеврейска писменост. Намерил също златни съдове, пълни със сребрист сух еликсир, както го нарича. Бил много развълнуван и направил много рисунки.

Задавеният глас на куратора показваше, че и самият той е развълнуван. Хейсман плъзна един лист към Грей и Сейчан и почука върху изображението в центъра.

-       Това са въпросните хранилища на еликсира.

Грей се вцепени. На рисунката се виждаха високи урни с капаци, върху които имаше различни скулптирани глави - чакал, сокол, павиан и мъж с качулка.

- Приличат на египетски канопи - каза той.

- Да. Аршар е смятал същото. Или най-малкото е познал, че са с египетски произход. И сметнал, че може би бледите индианци са всъщност бегълци от Светите земи, някаква тайна секта на маги с корени в юдейската вяра и египетските традиции едновременно. Но предположенията му внезапно прекъсват. След това бележките му са много небрежни и забързани, явно писани от обзет от паника човек.

- Защо?

По знак на шефа си Шарин зачете:

-      „Получих вест, че някакъв кораб наближава Исландия. Че Врагът е разбрал за проучванията ни и е по петите ни. Те никога не бива да открият това изгубено съкровище. С хората си ще направя всичко по силите си да ги подлъжа да ме последват, да стоят по-далеч от острова. Моля се да успея. Ще поемем към студената основна суша, за да привлека вниманието им. Ще взема малка част от съкровището с надеждата, че мога да стигна до бреговете на Америка. Но ще оставя този дневник тук като свидетелство в случай, че се проваля“.

Хейсман скръсти ръце.

- Дневникът завършва с тези думи и Аршар бяга от врага. Мисля обаче, че можем да се сетим какво е станало след това.

- Изригването на Лаки - каза Грей.

- Вулканът се намира недалеч от бреговата линия. Аршар явно е успял да се отдалечи на известно разстояние, но после настъпила катастрофата.

Самият Грей също беше станал свидетел на подобно събитие. Представи си експлозията, последвана от мощ- но вулканично изригване.

Хейсман въздъхна.

- От писмото на Джеферсън знаем, че след това нашият французин напълно се уединил и се разкайвал за действията си, довели до смъртта на четвърт от населението на света.