Дяволската колония

Самият Рику мислеше другояче. Знаеше, че Йошида пилее сили и вдига ненужен шум. Щеше да се провали. Местоположението на новия източник в западната половина на Съединените щати не можеше да се определи с точност. Въпреки че приличаше на двойния ритъм от Исландия, този беше 123,4 пъти по-голям.

Числото му доставяше наслада.

1, 2, 3, 4.

Поредицата беше чисто съвпадение, но красотата й го караше вътрешно да се усмихва. В числата имаше чистота и прелест, която като че ли разбираше единствено той.

Продължи да се взира в картата. Беше открил тези отклоняващи се от нормата показатели след първия пик в Юта. Освен че беше подпалил нещо нестабилно в Исландия, пикът беше предизвикал и по-малките изригвания, малки проблясъци от различни места по цялото земно кълбо. Започна да ги записва, след като положението в Исландия стана критично.

„Не си заслужават вниманието...“

Пропъди досадния глас и се загледа в малките точици, търсеше някакъв модел. Една-две бяха на запад, но точните им местоположения бяха скрити от подобната на цунами вълна неутрино от района, която размиваше всички детайли. Именно затова Йошида щеше да претърпи поражение.

- Рику?

Някой го докосна по рамото. Той трепна и се обърна. Зад него стоеше доктор Джанис Купър.

- Извинявай - каза тя. Предпочиташе да я наричат Джанис, макар че той продължаваше да намира подоб- но фамилиарничене за смущаващо. Американката отдръпна ръка от рамото му.

Той се намръщи, като се мъчеше да разчете потръпванията на мускулите на лицето й, да ги свърже с някаква емоция. Доколкото успя да определи, беше гладна, но вероятно грешеше. Поради синдрома на Аспергър често грешеше в подобни преценки.

Тя придърпа един стол, седна и постави до лакътя му чаша зелен чай.

- Помислих си, че ще ти дойде добре.

Той кимна, но не разбираше защо й трябваше да сяда така близо до него.

- Рику, опитваме се да разберем каква е причината за изригването на запад.

- Потокът неутрино от Исландия е минал през планетата и е дестабилизирал трети източник.

- Да, но защо сега? Защо депозитът не се е дестабилизирал по-рано, след пика в Юта? Исландия достигна критичната точка, но не и онова струпване на запад. Аномалията тревожи останалите физици.

Рику продължи да изучава екрана.

- Активираща енергия - каза той и я погледна, сякаш трябваше да е очевидно. И си беше очевидно.

Тя поклати глава. Не се съгласяваше или не разбираше?

Той въздъхна.

- За да започнат, някои реакции се нуждаят от определено количество енергия. Като ядрените например.

- Активираща енергия.

Той се намръщи. Нима не го беше казал току-що? Но все пак продължи:

- Често количеството енергия зависи от обема или масата на веществото. Депозитът в Исландия явно е бил по-малък. Затова количеството неутрино от пика на Юта е било достатъчно, за да предизвика дестабилизация.

Тя кимна.

- А потокът неутрино от Исландия беше много по-си- лен. Достатъчен, за да дестабилизира депозита на запад. Да запали по-дебелия фитил. Ако си прав, това означава, че западният депозит е много по-голям.

Нима не беше казал и това?

- Би трябвало да е сто двайсет и три цяло и четири десети пъти по-голям. - Дори само изричането на числата му помогна да се успокои. - Разбира се, ако съотношението между генерираното неутрино и масата е едно към едно.

Лицето й стана малко по-бледо, когато чу преценката му.

Рику се почувства неудобно и се обърна отново към екрана си и собствения си пъзел, мъничките пикове неутрино.

- Какво според теб са тези по-малки емисии? - попита Джанис след дълъг момент на приятна тишина.

Рику затвори очи да помисли. Загадката го забавляваше. Представи си как частиците неутрино излитат и подпалват фитилите на нестабилните депозити, а когато улучат по-малки мишени, само ги възбуждат, предизвиквайки миниатюрни потоци.

- Не могат да са същите като нестабилното вещество. Моделът не е логичен. Не виждам никакви паралели. По-скоро тези слаби сигнали отбелязват вещество, което е свързано с депозитите, но не е идентично с тях.

Посегна към екрана, но не посмя да го докосне.

- Ето един в Белгия. Един или два в западната част на Съединените щати, но са замъглени от новия голям пик. И един особено силен отзвук в източната част на страната.

Джанис се приближи до екрана.

- Кентъки...

Преди той да успее да разбере защо й трябва да се навежда толкова близо до него, светът се пръсна. Зареваха сирени, по стените замигаха червени лампи. Шумът прониза тъпанчетата му като шило и той затисна уши с длани. Отстрани другите викаха и жестикулираха. Отново не успя да разбере какво означават израженията им.

„Какво става?“

Вратата на асансьора в другия край на помещението се отвори и от нея изскочиха облечени в черно фигури и се пръснаха в широка редица. Държаха автомати. Пронизителният трясък на оръжията им го накара да се просне на пода - не за да се скрие от куршумите, а за да избяга от шума.

Писъците само правеха положението още по-нетърпимо.

Изпод бюрото си видя как Йошида падна с пръснат череп. Плисна кръв. Рику не можеше да откъсне очи от разпълзялата се червена локва.