Дяволската колония

— Събираме данни от хиляда деветстотин двайсет и трета. Земята в района се издига непрекъснато поради натрупваното отдолу налягане, но от две хиляди и четвърта насам темпото се е ускорило тройно. Дъното в единия край на езерото се е издигнало толкова, че водата е преляла и е потопила дървета. Други части от гората пък загиват, тъй като корените на дърветата не издържат на топлината. Горещите извори покрай туристическите пътеки започват да кипят и са причинили сериозни наранявания на туристи, поради което се е наложило някои маршрути да бъдат закрити. На други места пък се отварят нови комини, наблюдавани от въздуха, които изхвърлят пара и токсични вещества. Дори има случай на убит на място бизон.

Чин тупна документите на масата.

— Това е буре с барут, което ще гръмне всеки момент.

— А някой току-що драсна клечката — довърши Пейнтър.

Представи си мощните потоци неутрино, изтичащи някъде от парка и отброяващи времето до неизбежната експлозия, стократно по-силна от онази в Исландия.

— Какво можем да очакваме, ако не успеем да предотвратим това? — попита Пейнтър. — Какво ще се случи, ако калдерата наистина изригне?

— Катаклизъм. — Чин се загледа в докладите и таблиците. — Първо, това ще е най-силната експлозия през последните седемдесет хиляди години. Само за минута сто хиляди души ще бъдат погребани под вулканична пепел, изгорени от пирокластичните потоци или убити само от силата на експлозията. Струите магма ще полетят на височина четирийсет километра. Лавата ще е толкова много, че ако се разнесе равномерно по територията на Съединените щати, ще покрие страната с дванайсетсантиметров слой. По-голямата част от нея обаче ще залее западните щати и ще унищожи целия Северозапад. За останалата страна — и за света — истинският убиец ще бъде пепелта. Според изчисленията две трети от страната ще останат под най-малко един метър пепел, от което земята ще стане безплодна и необитаема. Най-лошото обаче е, че изхвърлената в атмосферата пепел ще скрие слънцето, температурите на цялата планета ще паднат с двайсет градуса и ще настъпи вулканична зима, която може да продължи десетки, ако не и стотици години.

Пейнтър си представи глобалния глад, хаоса и смъртта. Спомни си описанието на Грей на изригването на Лаки в Исландия малко след основаването на Америка. Незначителното в сравнение с Йелоустоун изригване бе унищожило една четвърт от населението на Земята.

Погледна пепелявото лице на Чин.

— Значи говориш за масово измиране, така ли?

— Случвало се е в миналото. Само преди седемдесет хиляди години. В Суматра изригнал супервулкан. Последвалата вулканична зима избила по-голямата част от човешката популация и я свела само до няколко хиляди двойки. Човешкият вид се е отървал на косъм от изчезване. — Погледна Пейнтър в очите. — Този път няма да изкараме такъв късмет.

00:28

Седнал в кабинета отзад, Ханк слушаше страшното описание на Чин.

Ръцете му бяха върху клавиатурата на компютъра, но очите му не виждаха. Представи си как цялата цивилизация се заличава. Спомни си апокалиптичното пророчество на старейшината на юта за пещерата в планините: как Великият дух ще се надигне и ще унищожи света, ако някой се осмели да наруши покоя му.

И ето че сега това пророчеството се сбъдваше.

Някаква сянка падна върху дългите му артритни пръсти. Топла, незасегната от годините ръка стисна неговата.

— Всичко е наред, професоре — каза Джордан. Младежът седеше до него и подреждаше разпечатаните страници. — Възможно е Йелоустоун изобщо да не е правилното място.

— Точно там е.

Ханк не можеше да се отърси от отчаянието си, което се подсилваше още повече от спомените за Маги и всички други, които бяха загинали.

Изведнъж изпита негодувание от младостта на Джордан, от непоколебимия му оптимизъм и вярата в собственото му безсмъртие. Погледна го… но видя нещо съвсем друго. Черните очи, насиненото лице, страхът, личащ във всеки мускул… Надеждата на Джордан не се дължеше на липсата на зрялост. А просто си беше част от него.

Ханк треперливо пое дъх и отново спусна покривалото върху мъртвите. Той все още беше жив. Както и този решителен младеж. Под масата се чу тупкане на опашка.

„Ти също, Кауч“.

Ханк отвърна на жеста на Джордан и стисна за момент ръката му, преди отново да насочи вниманието си към ситуацията. Все още не беше променил мнението си относно последния дом на тоутсиий унстоу пуутсийв. Колегата на Пейнтър на изток беше разчел правилно картата.

Или поне Ханк смяташе така.

— Какво открихте? — попита Джордан.

— Четях индианските предания за Йелоустоун и се опитвах да открия в митовете и легендите нещо, което да подкрепя хипотезата за изгубен град в долината. Доста обезсърчителна работа. Коренните американци живеят в района вече над десет хиляди години. Шайени, кайова, шошони, чернокраки, а по-късно и кроу. Всички тези племена обаче говорят съвсем малко за уникалната долина. Мълчанието направо крещи и няма как да не събуди подозрение.

— Може би не са знаели за нея.